Още от времето на Клеопатра огъня е бил използван като инструмент на фризьора, например, за скъсяване на косата.
Доста популярно е „подстригването с огън“ и сега. Установено е, че огънят укрепва косата, а също предпазва от пречупване на косъма.
Тази древната традиция е възродил японецът Хасегава, превръщайки се в първия «огнен подстригвач» специалист. През 1976 г. той малко е шокирал своите клиенти, като започнал да подстригват с метален гребен и газова горелка.
Хасегава твърди, че огнената прическа може да се справи с проблема на разцепените краища на косъма, тъй като огънят просто ги „запоява“.
Но има един по-екстремен начин за огнена прическа. Вместо огън се използвате две напоени със спирт китайски пръчици, които запалват специален кичур коса. Въпреки това, той трябва да отговаря на едно условие, дължина на косата трябва да бъде не по-малъка от 35 сантиметра, в противен случай специалистът няма време да ги изгаси.
Трудно е да си представим това, но трябва да имаме доста голямо доверие във фризьора, за да му позволим да подпали собствената ни коса.
Красотата изисква жертви.

По времето на династията на Птоломеевците в Египет била създадена Александрийската библиотека. Тя съдържала сбирка от безценни свитъци съдържащи знанията на онова време.

Когато Юлий Цезар посетил египетската царица Клеопатра, при едно прибързано нападение на римските войници в Александрия избухнал пожар, чиято жертва станали голяма част от съхраняваните в библиотеката над 700 000 свитъка.

Марк Антоний наредил да се възстанови библиотеката. Обезщетил загубите като дарил нови 200 000 свитъци.

В следващите векове Александрийската библиотека процъвтявала. Тя съществувала до 389г. сл. Хр., когато била унищожена от една полудяла, наричаща себе се „християни“ група, по заповед на император Теодосий. Тя била подклаждана от епископа на Александрия, религиозен фанатик. Под негово влияние библиотеката била запалвана няколко пъти.

Хората интересуващи се от математика и астрономия, трябвало да заплатят с живота си изследователската си страст и жажда за знания.

Повече от половин милион свитъци били хвърлени в пламъците.

Каквото останало било унищожено по-късно от войните на халиф Омар, когато завладели града.

Известната египетска царица Клеопатра не е умряла от ухапване на змия, както традиционно се твърди. До такива изводи са достигнали немски учени начело с историка Кристофър Шефер. Те предположили, че царица известна със своята красота едва ли ще се изложи на бавна и загрозяваща смърт.
Учените отишли в Александрия, където изучавали древни медицински текстове. Консултирали се със специалисти по змиите. Последните ги осведомили, че смъртта след ухапване от кобра настъпва след няколко дни, а по тялото на жертвата остават петна.
Клеопатра е искала да остане красива и след смъртта си. Според учените тя е използвала смес от опиум и бучиниш. Така тя е умряла за няколко часа, без страдание и болка.