Вечерта беше тиха и не предвещаваше нищо лошо. Въпреки това, Лидия усещаше някаква тежест в гърдите си.
– Странно, не съм се карала днес със никого, – каза си тя. – Дори и най-малките ми прищявки бяха задоволени. Тогава защо ми е тежко?
Телефона звънна. Беше майката на най-добрата ѝ приятелка:
– Лили, Станка вече я няма….., – последва задавен плач.
– Какво се е случило? Как така я няма? Вчера говорихме, беше весела и дори щастлива, защото Тони най-после ѝ обърна внимание….
– ……автомобилна катастрофа……
– Не-е-е-е-е! – изкрещя Лидия и се строполи на килима.
Когато дойде на себе си, видя, че е паднала близо до телефона, който издаваше дразнещ писклив звук :
– Пип, пип, пип……
Изведнъж проблесна в съзнанието ѝ, какво бе чула по телефона и изпадна в шок.
– Та ние сме едва на 17 години?! – крещеше Лидия. – Катастрофа … как може? Господи, Ти къде бе……
Изведнъж тя се стресна и започна да преосмисля живота си. Когато бяха малки, майките им ги водиха на църква, но навлязоха в „трудната “ възраст и двете с приятелката решиха, че в храма е скучно. Светът ги омая със своите „прелести“ и двете момичета се отдалечиха от Бога.
– Ще се върна отново към Бога, но Станка? Защо трябва да стават такива трагедии, за да разбера, кое е най-важното в живота ми? Повече няма да се отделям от Него.
Сълзи като голям поток се изливаха от очите ѝ.
– Краси вчера ми се перчеше как щял да подобри финансовото си състояние. А Григор мечтаеше да подобри социалното си положение. Дичо желаеше да получи признание във спорта. Но ние всички забравяме едно, че Бог ни е подарил живота и на Него трябва да поверим плановете си.
Лидия си спомни, че скоро бе говорила с Крум и Нели, макар и не пряко, по тези въпроси.
Тогава Крум бе попитал:
– Ако идеята за успех стане натрапчива, какво да правя?
– Задай си въпросите; – каза Нели – Правилно ли оползотворявам времето си? Живея ли така, сякаш този ден е последният на земята?
– Боже, – възкликна Крум, – помогни ни да ценим всеки ден, който ни даряваш!
Изведнъж Лидия се отърси от спомените си и си каза:
– Библията ми, къде ли прашясва сега?
Майка ѝ я бе оставила на рафта в библиотеката. Лидия грабна книгата, разтвори я и започна да я чете като старо позабравено любовно писмо……