Идеята е да бъдат показани всички подробности за работата на проститутките, за които се страхувате да попитате.
На посетителите ще се разказват, как преминава работния ден в един публичен дом и какво е ежедневието на хората там.
Експозицията включва разказ за развитието на проституцията от най-древни времена и как са се изменяли употребяваните уреди за това.
В едно от помещенията на експозицията има стая за класа „лукс“ и зала показваща бита на „бедната проститутка“.
Според местните власти, създаването на такъв музей е добра идея, тъй като това ще помогне на туристите да разберат правилно дейността на проститутките, което от своя страна, трябва да накара хората да се отнасят с респект към „жриците на любовта“.
В амстердамския квартал на Червените фенери легално работят около 7 хиляди човека. Повечето от тях са дошли в Холандия, за да търсят по-добър живот, преобладаваща част са от страните на Източна Европа.
В Амстердам проституцията е законна и е строго контролирана от държавата. Бордеите плащат данъци и се подлагат на редовни медицински прегледи.
Кварталът на Червените фенери е станал една от забележителностите на града. Той привличайки всяка година около милион туристи.

В американския град Сиракюс, щата Ню Йорк се намира квартал Типерери Хил. Населен е предимно от потомци на ирландски емигранти.
Тук се намира единственият светофар в света, на който зелената светлина е поставена отгоре, а червената отдолу.
Когато светофарът за първи път бил поставен през 1925 г., децата започнали да му чупят стъклата, защото символизиращият зелен цвят на Ирландия се намирал под червения на Британия.
След три години властите се предали и решили да разменят цветовете на светофара за постояно.

В Египет в покрайнините на Кайро е разположен квартал Маншиат Насир, известен като града на буклуджиите .
Тук живеят повече от 40 хиляди коптски християни, който събират боклука около Кайро. Те го преработват. Това занимание се предава по наследство.
Коптите монополизирали тази дейност, защото мюсюлманите я смятат за „нечиста“, тъй като отпадъците от храната се изяжда от свинете.
В квартала витае устойчива неприятна миризма, но за това пък огромния мегаполис съдържа относителна чистота.

Ако се създаде църква в един беден квартал, с голяма безработица и престъпност и те не намаляват, това означава , че от тази църква няма никаква полза.

И вместо хората да прославят Бога, заради делата Му, те смятат църковните лидери за паразити, мързеливци такива, които не работят и които живеят на гърба на вярващите.

И причината за това е, че лидерите, които проповядват любов, искреност и себе жертвеност живеят без да работят. Имат си секретарки, служебни автомобили, ходят по два пъти в годината в чужбина и никой не знае каква им е заплатата, нито колко пари се събират в църквата, да не говорим пък за това къде отиват.

С една дума- приватизирали са църквата и по нищо не се различават от шеф на синдикат или шеф на политическа партия.

Културата и архитектурата на Сингапур е немислима без влиянието на индийската култура. Малката Индия в Сингапур е такава неотменима част, както Чайнатаун ​​или мюсюлманския квартал.
Индийски храм Шри Веерамакалиамман е построен през 1855 г. от коренните жители на бенгалска Индия. Той заслужава специално внимание.
По-рано храма е носил името на близко разположеното селище. Тук правели изделия от вар. За да се защитят от заселниците, местните призовали на помощ богинята Кали, съпруга на Шива и в нейна чест построили храма. Шри Веерамакалиамман  означава безстрашната Кали.
Както е прието в индийските храмове, интериора съдържа изображението на Кали с оръжие, която е насочена не срещу човек, но срещу силите на злото и порока.
Храма е украсен с изображения на лотоса в различни размери и окраски. Сградата е възтановявана няколко пъти, камъкът е заменил дървото.
Най-високата сграда в храма е кула висока осемнадесет метра, която е била построена само преди тридесет години.