Джеймс Бигелоу и колегите му от университета в Айова открили, че хората не помнят звуците. Но за това пък много добре помнят до какви неща са се докосвали или какво са видели. Това говори, че мозъкът използва различна схема за обработка на информацията. Или звуковата информация се обработва по различен начин.
Учените са разработили тест, проверяващ краткосрочната памет на повече от 100 души. Доброволците били помолени да слушам звуци чрез слушалки, да гледат квадрати с различни нюанси на червено и да почувстват вибрациите, държейки алуминиева пръчка. Между появата на всеки звук, отенък или вибрация минавало време от 1 до 32 секунди. Оказало се, че звуковата памет много по-бързо се размива в паметта в сравнение с информацията за отенъците и вибрациите.
Специалистите пуснали на доброволците запис със лай на куче, показали им запис на беззвучен баскетболен мач и ги помолили да се докоснат до различни предмети със завързани очи. През определено време, от час до седмица, след експеримента на хората им било трудно да си спомнят, какви звуци са слушали. Така че, учителите определено трябва да включват визуален компонент в уроците си. Трябва да отбележим, че маймуните също добре помнят това, което са видели или докоснали, но със звуците имат проблем.