
Джон Уесли прекосяваше Атлантика. По това време той четеше в каютата си.
Внезапно усети, че силни ветрове отклоняват кораба от курса.
На предизвикателството той отговори с молитва:
– Всемогъщи и вечни Боже … Ти държиш ветровете в юмруците Си и седиш над водните потоци … заповядай на тези ветрове и на тези вълни да Ти се подчинят. Заведи ни бързо и безопасно до пристанището, където искаме да отидем,
След като се помоли, Уесли взе книгата си и продължи да чете.
На палубата всички видяха успокоени ветрове и корабът продължаваше да плава по курса.
Уесли толкова силно очакваше да бъде чут, че приемаше за даденост, че е чут.


