Тук шофьорите често минават, за да си поръчат по едно кафе и нещо за похапване.
Към прозорчето приближава стара кола и една жена, която е спирала много пъти тук, си поръчва своето обичайно кафе. Докато си разменя любезности с продавачката, жената забелязва колата, която е след нея. Жена е в добро настроение и казва на продавачката:
– Плащам и кафето на шофьора в следващата кола.
Продавачката повдигна рамене и си мисли: „Навярно са познати“. Жената си тръгна.
На другия ден същата жена, както винаги приближи прозорчето.
– Знаете ли, мисля, че вчера е станала грешка. Човекът, на когото платихте кафето не ви познава, – каза продавачката.
Жената изобщо не се смути и каза:
– Така и трябва да бъде.
Тогава продавачката й разказа какво се е случило вчера:
– Казах на момчето, че сте платили за кафето му. Тогава той поиска да плати кафето за следващата кола. На водачът на следващата кола обясних как стоят нещата и той направи същото. Това се случи 21 пъти. Впечатлена съм!
21 коли, 21 кафе и 21 добре изненадани хора. Добротата е заразителна. Ако сте изненадани от добрината на другите хора, вие се стараете да направите добро на някой човек, независимо дали го познавате или не.
Ако сте успели да стане първопричината или просто звено във веригата на добротата, светът поне малко ще стане по-добър.

Когато мислим за неща, които ни носят удоволствие в живота, ние обикновено търсим „значими и големи“ неща, като повишение в работата, отиване на мечтана екскурзия, печелене на престижна награда…..
Така ние сме склони да пропускаме малките удоволствия, които ни носят радост. Може би да изпиеш една чаша кафе, да прочетеш нещо от вестника или да се разходиш в парка след работа не е много за вас, но не ви ли доставя удоволствие?
Всяко малко нещо, което забележите в живота си може да допълни положителната картина в живота ни.
Вдъхвали ли сте аромата на прясно окосена трева? Усещали ли сте нежността на капките дъжд върху дланите си? Забелязахте ли колко е красива улицата ви обляна в лунна светлина? Усещали ли сте топлината на късните слънчеви лъчи? Заслушвали ли сте се в шумоленето на листата, чуруликането на птичките сутрин? Усещали ли сте пращенето на запаления огън, мирисът на горящо дърво? …  а звукът от детския смях, отекваш  наоколо….
Малки и незабележими неща…
Не затваряйте очите, ушите и сърцето си за тях… Те носят също радост.

Глухарчето е многогодишно тревисто растение с ярки  жълти цветове. То принадлежи към салатните растение. В някои страни се отглежда като зеленчук.
Няма зеленчуци, които могат да се сравняват с глухарчето по съдържание на солите на желязото, фосфора и калция. В корените на глухарчето има много инулин, захари, белтъчини, около 10% горчивото вещество тарксацин, има и спирт, органични киселини и микроелементи. В корените през ранна пролет преобладава горчивия вкус, от средата на август до края на октомври – инулин, а само  през октомври – тарксацин и левулин.
В прашеца от глухарче се съдържа бор, манган, мед, никел, молибден и кобалт. В листата има до 50% аскорбинова киселина.
Народната медицина знае глухарчето като средство за възбуждане на апетита, леко слабително, помагащо при заболявания на черния дроб и жлъчния мехур. Глухарчето стимулира отделянето на мляко при кърмещите, има тонизиращо въздействие върху тялото, подобрява кравоснабдяването, намалява холестерола в кръвта, има противоглистно действие, действа като успокоително и сънотворно.
Глухарчето може да прочисти токсините от организма, затова го препоръчват при различни кожни заболявания, включително при охлузвания и абсцеси.
Не е желателно да се събира глухарче в градовете и край пътищата, защото усвоява оловото от автомобилните газове.
За храна се използва всяка част на растението. Корените се изкопават рано на пролет преди цъфтежа или късно през есента, когато окапват листата. От младите листа се приготвят подправки към месни и рибни ястия, супи. От тях се правят и салати. Цветовете се мариноват и се поднасят с дивеч. От корените се приготвя заместител на кафето.
За да се премахне горчивината на листата, за 30 минути се потапят в посолена вода, а корените се варят в подсолена вода за 6-8 минути.

В полския град Сопот се намира едно необикновенно архитектурно чудо. Става дума за неестествено изглеждащ дом.  Когато го гледаш, имаш чувството, че виждаш здание отразено в криво огледало. Как ли не го наричат! За едни е танцуващ, за други пиян, за трети извит, а поляците просто го наричат Крив дом.
Това здание е било построено през 2004г. и е станало едно от най-впечатляващите забележителности на Сопот. Архитектите Шотински и Залевски са създали този проект, впечатлени от картините на Jan Marcin Szancer и Per Oscar Dahlberg. Разбира се, творчеството на великия Антонио Гауди също е намерило отражение в това необикновенно чудо.
На фасадата на дома няма нито една права линия. Тук всичко е изкривено: стени, врати, прозорци, перила, покрив.
Вмъкнатите синьо-зелени плочки, приличат на дракон застанал в стената.
А какво има вътре?
На 4000 кв. м полезна площ са намерили място търговски център с магазини, ресторанти, кафе, радиостудио и дори два музея – Музей на съвременните занаяти и морски музей. Тук има още механи, клубове с интересни програми и разнообразна кухня.

Не съм уверена  коя е причината, дали кафето със всяка година става все по-горещо или ние ставаме по чувствителни, но когато наденем дори картонен ръкав, тя пак остава гореща.
Проблема може да реши малката модификация на оригинала Muggie sleeve.
Това е картонена дръжка, която превръща чашата в удобен съд и защитава вашите ръце.