Бил летен празничен ден. Едно семейство се приготвило да си почине от градския шум и суетата на деня в лоното на природата. Бързайки към гарата изведнъж семейството разбрало, че са забравили парите си у дома. Мъжът трябвало да се върне, а когато запъхтян успял да пристигне на гарата, където го очаквали с голямо нетърпение останалите членове от семейството, влака вече тръгвал и те не могли да се качат в него.
Започнали упреци, раздал се ропот, появили се сълзи заради неосъществимата разходка в природата.
Всички хора са склонни да се отдадат на скръб и печал, ако са лишени от очакваното удоволствие и радост.
След около час, когато нашите познайници, поради това. че изпаднали в затруднено положение и не могли да заминат, в града се разчула новината за ужасната катастрофа станала с влака, в който те щели да пътуват. Тогава скръбта и съжалението на семейството се превърнала в благодарствена молитва и ликуване.
Господ често ни лишава от някои удоволствия и така ни спасява от опасностите на живота, както физически, така и духовни. Ето защо, ние винаги трябва да Му благодарим за всичко.

Автомобилните конструктори пръскат цели състояния, за да създадат нови коли. След това ги чупят. Може да звучи глупаво, но така те тестват направената кола и материалите при катастрофа. По този начин те намират как да обезопасят шофьора и пътниците.
В наши дни повечето катастрофи се симулират на компютър. Инженерите могат да забавят движението до един кадър на две милисекунди, това е много по-бавно, отколкото при повторение на гол по телевизията. Но след това правят тестове в реални условия, за да проверят наблюденията си.
Настъпва моментът, при който добрите стари манекени се вкарват в автомобила. Чрез тях се демонстрират последиците от катастрофите за живи хора. Манекените не са живи, но пък имат време, в което се размазват.
Ето едно „семейство“ манекени вече са на старта. Колата е омотана с всякакви сензори и пътува право към една стена….
Олеле, инженерите са забравили да сложат предпазните колани на куклите. Изглежда са го направили съвсем умишлено. Стоманени въжета вързани отпред за колата я теглят с голяма скорост….Тряс!…Колата се удря в стената. Манекените излизат през предното стъкло. Предницата на автомобила е станала на хармоника.
Манекените са леко нащърбени, но могат да преживеят още много катастрофи.
Всичко е заснето и техниците внимателно наблюдават всеки кадър….
Инженерите приготвят утрешния тест. Този път манекените ще останат заклещени в колата, която ще се преобърне при катастрофа.
Това е само един размазващ ден от живота на манекените за тестови катастрофи. Живот пълен с тежки удари…какво от това, че не ги боли?

На един железопътен мост работил един пазач механик. Реката била плавателна и когато идвали кораби, моста се повдигал с помощта на електрическа енергия.
В стаята на дежурният имало окачено разписание на влаковете и надпис: „20 минути преди идването на влака, моста трябва да е спуснат“.
Веднъж се случило така, че малко преди да мине пътническия влак, дошли три парахода, които давали сигнал, пазача да вдигне моста.. Според инструкциите по това време мостът не трябвало да се вдига, но пазачът си помислил, че за да вдигне моста са му нужни само няколко секунди, корабите ще се придвижат за няколко минути и после спокойно ще го свали.
Но се случило нещо, което не било предвидено. Един от корабите заседнал под моста и не можел да се движи нито напред, нито назад.
Наближавала катастрофа. Дежурният на моста не можел да спре приближаващият се пътнически влак, който с голяма скорост влетял в реката. Много от пътниците загинали. Пазачът бил шокиран от случилото се и го откарали в болницата. Той скубел косите си и крещял:
– О, ако можех…!
Коя била причината за трагедията? Неточно изпълнение на инструкцията. Така е и в духовно отношение. Трябва винаги да бъдем точни в изпълнението на Божиите заповеди, в противен случай можем много горчиво да заплатим пренебрежението си спрямо Словото Божие.
Божието Слово е сила, която ни предпазва от всички заблуди. То е надежден меч за защита, светлина в тъмнината и компас показващ правилната посока в живота.

В един от столичните вестници в Токио била поместена обява със следното съдържание:
„Продават се родители: баща на 70 години и майка на 65 години. Цена 1000 иени!“
Хората четящи това съобщение били учудени:
– Какви времена настанаха! Деца да продават родителите си.
Други добавяли:
– Защо властите допускат такова нещо?
Около тази обява се вдигнал голям шум. Обсъждали я по домовете си и на улицата. Тя се превърнала в истинска сензация.
Вестникът с обявата попаднал в ръцете на младо семейство, което скоро било погребало любимите си родители, загинали при катастрофа. Те още тъгували за тях и желанието на някой да продаде родителите си им изглеждало чудовищно. Те си представяли колко нещастни се чувствали тези родителите в такава ситуация. Какво да очакват от такива деца?
Те решили да купят старците и да ги обградят с любов. Взели нужната сума и се отправили към оказания адрес.
Когато дошли на мястото, видели луксозна вила, потънала в цветя. Решили, че в обявата има грешка, но все пак позванили.
Отворил им възрастен мъж с приятна усмивка. Те му разказали, как прочели обявата във вестника, че са загубили скоро родителите си и че решили да купят възрастната двойка, за да се грижат за тях. Извинили се, че са разтревожили с посещението си господина, навярно е имало някаква грешка в адреса на обявата.
– Не, вие не сте сгрешили, влезте! – поканил ги развълнувано старецът. – Сега ще повикам и жена си.
Той бързо се върнал с жена си и започнал да обяснява:
– Ние сме собственици на този дом. Имаме много пари, но нямаме деца, а ни се искаше да оставим всичко това на някои добри хора. За това и дадохме такава обява. Решихме, че на това ще откликне достоен човек. Честно казано, ние се съмнявахме, че ще се намери купувач на такъв товар. Вашето желание ви прави чест, а на нас ни донесе радост. Ние сме уверени, че вие сте хората, на които можем да оставим всичко, което сме натрупали до сега.

През 1903 г. френският химик Едуард Бенедикс случайно изтървал колба пълна с нитроцеулоза.
Стъклената маса се ударила в пода, но не се разбила на парчета.
Осъзнавайки каво е станало Бенедикс направил първото стъкло прототип на съвременото предно стъкло на автомобила.
Така се намалил броя на жертвите при автомобилните катастрофи.