В една банка работел касиер, който много искал да забогатее бързо. Той се възползвал от парите на банката и ги вложил в едно предприятие с надежда да получи добър лихвен процент, който щял да покрие взетите пари. Но предприятието се оказало несъстоятелно. Касиера бил осъден и хвърлен в затвора.
Той имал жена и дъщеря. Няколко дена след като бащата на момичето бил прибран в затвора, тя се върнала от училище обляна в сълзи, а в къщи избухнала в ридания и никой не могъл да я утеши. Тя казала на майка си, че няма да отиде повече в училище, защото там нарекли баща й крадец.
До вечерта момичето вдигнало температура и легнало болно на легло. Раната нанесена на сърцето й била фатална.
Тя толкова много обичала баща си, а той се оказал крадец и бил поставен в затвора. Нейната светиня била „осквернена и посрамена“. Момичето от ден на ден все повече отпадало и лекарят казал, че може да умре. Мъката на майката нямала граници.
Един ден момичето се обърнало към майка си:
– Мамо, извикай татко. Нека да дойде и да сложи глава на възглавницата ми.
Майката виждала, че дъщеря й бавно и постепенно гасне, за това не могла да не изпълни последната й молба. С ридание се обърнала към властите, да пуснат за малко съпруга й, за да се види с умиращата им дъщеря.
Когато влязъл в стаята, момичето бързо се обърнало към него и казало:
– Ах, татко! Знаех, че си ти. Бях уверена, че ще дойдеш. Татко, моля те ела при мен и сложи глава на възглавницата ми както правеше преди.
Момичето обхванала главата му, ласкаво я приближило към лицето си и починало. Тя станала жертва на срама. Не могла да понесе позора и оскърбленията.
В ада, където ще се открият всички грехове на човека, прегрешилият ще се покрие с вечно посрамление. Това е мястото на позора. Срамът носи страдание. Докато още не е късно, изчистете греховете си чрез Исусовата кръв!

Би било подвеждащо да се мисли, че невежеството сред политиците е свойствено само за миналите епохи.
След Втората световна война в Африка и Азия възникнали държави начело, на които стояли хора, които умеят да стрелят и да командват по времена битка, но изобщо не са наясно с тънкостите на икономиката и политиката. Дори някои не се стремят да скрият това.
Например, министърът на финансите на Индонезия Сухарто казвал:
– Аз абсолютно нищо не разбирам от икономика, за това съм идеалния министър на нашата република. Когато тя правеше първите си крачки, аз бях първия й касиер. Тогава давах йени на килограм. Сега, всъщност, правя същото, но само с наша валута.

Сервантес 11 години писал единственото си голямо произведени за театър. Накрая пиесата била завършена.
В определения ден Сервантес се отправил към театъра. Той отишъл зад кулисите и се объркал. Служителите влачели декорите. Директорът се карал с касиера.
А в ъгъла седнал на един варел, някакъв човек тресково пишел върху куп листа, след което избягал.
– Кой е този? – попитал Сервантес. – Какво изобщо прави?
– А това е Лопе пише нова пиеса за вечерното представление, – отговорил запитаният.
Авторът на „Дон Кихот“, се завъртял на пети и дълбоко замислен напуснал театъра.
Неговият съвременник, Лопе де Вега  е написал в своя живот около 1500 пиеси, много от които все още не са слезли от сцената.

Един крадец ограбвал банка. Изведнъж се изхлузила маската от лицето му, след което той бързо я сложил обратно върху него.
Крадецът приближил към касиера и му казал заплашително:
– Видя ли лицето ми добре?
– Да видях го, – разтреперан отговорил служителят.
Изстрел и касиера се строполил в краката на крадеца. Похитителя огледал салона и изкрещял силно:
– Кой още е видял лицето ми?
В края на салона се чул слаб, едва доловим глас:
– Тъща ми, но тя сега си е в къщи….

Да си касиер днес съвсем не е лесно. Не става дума за хора, които работят в банката, а за тези, които вземат пари за това, което сте закупили, а в замяна ви дават касова бележка.
Всякакви инциденти могат да ви се случат в тази професия. Например, пред мен негодува и мърмори възрастна жена“: „Какви са тези цени? На етикета в залата е написана една, а вие ми отчитате на апарата друга?“
Какво можеш да направиш във случая освен вежливо да се усмихнеш и да прибавиш: „Ще повикам сътрудник от отдела и той ще ви помогне“.
Жената сърдито ви изглежда и продължава да мърмори: „Ако имаше здрава ръка, нямаше така да се подигравате със възрастните хора“.
Приближава се мъж и пита: „Работите ли“? Иска ви се да му изкрещите: „Сляп ли сте? Касата свети и не е затворена“. Но вместо това приветливо му се усмихвате и казвате: „Да, разбира се. Моля заповядайте“. Човека се суети и не знае какво да прави. Вътрешно кипите: „Хайде какво чакате, слагайте всичко на лентата“! Но всичко това остава само в главата ви, а на глас спокойно казвате: „Сложете покупките си на лентата, моля“.
Е, понякога можеш да попаднеш и на истерични клиенти. „По внимателно към тази чанта, за подарък се купува“. И вместо да спретнеш набързо един скандал, усмихваш се и спокойно отговаряш.
Купувач е получил фиш за участие в лотария, той ви пита: „Кога ще се разиграе лотарията“? Вас ви чака опашка обяснявате му учтиво, че в бланката е описано всичко, но той продължава да пита, дали трябва да я попълни сега, къде да я предаде и така до безкрайност. Идва ви да извикате, че ако за всяка акция трябва да давате обяснение, езикът ви ще хване мазол, но вие се усмихвате и пак се усмихвате.
При такова напрежение нервите не издържат цял ден. Веднъж, когато мъжът ми ме целуна, както обикновено преди да отиде на работа, вместо „приятна работа“ изтърсих „Благодаря за покупката, пак заповядайте при нас“. След това съпруга ми цели две недели ме гледаше намръщено с мисълта: „Ти със всеки купувач ли се целуваш“?
Хора, това е доста натоварена психически професия, за това ви моля, когато сте от обратната страна като купувач, не ставайте животни.