В неделя, на празничната маса, имаше много вкусни ястия. Но основното ястие бяха кнедли. Днес е рождения ден на Петърчо и баба му е приготвила любимите му ястия. Той най- много обича кнедли.
И докато семейството се приготвяше за рождения ден, на празничната маса избухна кавга.
– Кога ще започне празника, вече не издържам, – гордо казаха кнедлите с картофи. – Като си помисля само каква наслада ще изпитата гостите от мен и ще ме похвалят.
– А защо именно теб? – недоволно се обадиха кнедлите с вишни. – Децата най-много обичат сладко, за това на Петърчо, за когото са ни приготвили, най-много ще хареса мен.
– Сладкото е вредно! – назидателно казаха кнедлите с картофи. – А виж картофите са полезни. Бабата на Петърчо сама ги е садила, грижила се е за тях, белила ги е и варила. Така че как могат да се сравняват с мен някакви си кнедли с вишни?
– Бабата на Петърчо за мен се е грижила не по-малко от теб, – казали обидено кнедлите с вишни. – Вишнята тя сама е насадила и с много любов се е грижила за нея. Не за първа година дръвчето й дава голяма реколта. Така че на Петърчо баба му ще позволи да яде, това което на него му се иска и колкото той си пожелае.
– А кой ти каза, че той ще избере точно теб? – разлютиха се кнедлите с картофи.
– Престанете да се карате! – прекъснаха ги кнедлите с боровинки. – Всеки от нас е вкусен и полезен по своему! И бабата на Петърчо доста е трябвало да поработи, за да ни приготви.
На празника, всички хвалеха вкусните кнедли приготвени от сръчните ръце на бабата на Петърчо.

Един невярващ в Бога учен, посетил приятеля си, който бил християнин. На масата стоял прекрасен глобус.
– От къде имаш този красив глобус?
– Така, – засмял се християнина, – той от само себе си се появи.
– Нещата сами по-себе си не се случват, – недоволно потъркал чело учения.
– Ти не можеш да повярваш, че този глобус е дошъл от нищото, а как така приемаш, че Земята и цялата Вселена за възникнали случайно?
Един философ попитал Св. Антоний, който не можел да чете и да пише:
– От коя книга си извлякъл информацията, която изявяваш на тези хора?
Св. Антоний, без да каже дума, с едната си ръка, посочил към небето, а с другата към земята.
Съзерцанието на безбройните чудеса, видими в небето и на земята, са като книга, която всеки може да прочете и през деня, и през нощта, за да говори на хората без ограничение.
Отиди към полето, посято с пшеница. Погледни класовете и ще видиш обвивката и дългите осили, които защитават зърното. Погледни раззеленилите се листа над картофите, чрез тях се съхранява влагата необходима за растежа на зеленчука, Погледни миглите си, които те защитават от силната слънчева светлина.
Може ли при такива доказателства да отричаш съществуването на Създателя? Той е създал всичко и поради неговата воля е сътворен света.