Всеки от родителите в България трябва да разбере това.
През последните 30 години структури, заинтересовани от търговията с деца, заети с преразпределение на демографските маси, са узаконили положението, че родители и деца не са едно цяло. Сега децата принадлежат на някакво абстрактно общество или държава.
Освен това, според конвенцията за кражба на деца подписана през 1980 г. в Хага, децата принадлежат на тази територия, на която са живели през последните три месеца.
Лисбакен, министър по въпросите за децата в Норвегия, не се срамува да каже:
– Аз съм хомосексуалист. Искам всички деца в страната да са като мен.
Той е инициирал държавна програма за провеждане на експеримент. В детските градини била иззета всичката литература от рода на „Пепеляшка“ и всички приказки на братя Грим. Вместо това била написана друга литература. Тя съдържала приказки със заглавия „Крал и крал“, „Дете – гей“…….. В тях принц се влюбва в краля или друг принц, принцесата мечтае да се ожени за кралицата. По закон, на децата трябвало да се четат такива приказки и да им се показват съответни картинки.
Имало и такъв случай. Руски туристи пътували в Нова Зеландия с краткосрочна виза, една седмица, важаща за майка, баща и дете.
Родителите ли се скарали на детето, детето ли силно заплакало, не се знае точно, но от хотела където пребивавало руското семейство се обадили в службата за защита на децата.
Дошли „спасителите“ и взели детето от „родителите- садисти“. Руски дипломати се борили повече от година, за да могат биологичните родители на детето да се видят с него.
Нека защитим децата си от западното „юношеско правосъдие“, което ни се представя под прикритието на „спасяване на деца от алкохолици родители“, който е глобален експеримент, за да се промени пола на нашите деца.
Чудовищен експеримент, който вече е на ход почти 30 години в цяла Европа.

Лесно хората отхвърлят Бога, а после се чудят защо светът пропада. Вярваме на всяка дума във вестниците, но не вярваме на това, което пише в Библията.
Всеки иска да отиде в Рая, но не вярва и не върши това, което Словото Божие казва.
Казваме: „Вярвам в Бога“, но какво правим, как живеем?
Лесно съдим другите, но никога не даваме да бъдем съдени.
Пускаме мръсни картинки по електронната поща и те се разпространяват за секунди, но я се опитай да изпратиш нещо, което говори за Бога, хората го прескачат, а ако го прочетат дори не се сещат да го предадат поне на един човек.
Похотливо, вулгарно и неприлично общуваме в киберпространството, нали никой не ни вижда, но дискусиите за Бог, всячески се потискат и в училище, и на работното място.
„Изпълнени с Христос“ в неделя, но е абсолютно „невидим християнин“ оставаме през цялото останало време.
Не споделяме с много хора вярата си, защото не знаем в какво вярваме и се страхуваме от това, какво ще си помислят за нас.

Защо сте загрижени какво мислят другите за вас? Искате ли да разберете какво  Бог казва за вас? Време е, отворете Библията!

Огорчен търговец на Coca-Cola се завърнал от Израел.  Един приятел го попитал:
– Защо продажбите ти в Израел бяха неуспешни?
Търговецът обяснил:
– Когато отивах там, бях сигурен в успеха, но имах затруднения, не знаех иврит. И реших да рекламирам напитката с тези картинки: „Умирам от жажда, пия Coca-Cola и бягам…“. Поставихме картинките навсякъде, където можеше.

– Добре измислени картинки, това трябваше да проработи! –  казал приятеля.
– Аз също бях сигурен в това, но никой не ме предупреди, че те четат от дясно на ляво.

Как е възможно това?

В действителност това е едно уникално изобретение с помощта, на което можете да направите рамка с размер удобен за вас. Може да бъде 10х15 сантиметра или 3х4 метра.

Измислицата на американските учени прави от всяка повърхност сензорен екран.

Всичко се дължи на 256 инфрачервени и 32 светодиодни датчика, които се инсталират по периметъра и създават лъчева мрежа. Честотата на трептенията на инфрачервената мрежа е 2400 импулса в секунда.

Когато в зоната на мрежата попадне предмет, екрана моментално реагира.

Например можете да работите с картинки, както на обикновен сензорен екран, да ги движите или увеличавате, а може да пишете и рисувате във въздуха.

Изобретението ще помогне на лекарите да набират опит при сложни операции, а на механиците по-добре ще разбират различни механизми.

Учените не спират до тук. Те мечтаят да създадат 3D-екран, чрез който възможности са неограничени.

Като дете всеки от нас е имал книжка със приказки, в които някои от страниците условно можем да приемем, че са били триизмерни. Те са имали елементи, които са се разкривали при преобръщане на страниците, но те са били непретенциозни и много опростени.
Френският илюстратор Бенжамин Лакомб превърнал създаването на такива триизмерни книги в истинско изкуство.
Децата четат книги не само заради текста им, но и заради картинките. Ето защо илюстраторите, които създават книги за деца, трябва да бъдат не само талантливи, но и най-добри в тази област. Пример за това е френският художник Бенжамин Лакомб. По искане на един от издателите, той илюстрирал осем детски и не толкова детски книжки. Те били: „Алиса в страната на чудесата“, „Пинокио“, „Спящата красавица“, „Синята брада“, „Питър Пан“, „Червената шапчица“, „Палечка“ и „Мадам Бътерфлай“. Той не само ги илюстрирал, но създал истински топографски чудеса. Книгите илюстрирани от художника били триизмерни.
В тях Пинокио действително има дълъг нос, Алиса се бори с истинска колода от карти, а  огромните сините криле на Мадам Бътерфлай далеч надвишават размерите на страницата.
Четейки тези книжки  ние се потапяме в един необикновен и чуден свят