Щом заел владетелския трон на хуните, Мо-дун предприел смели и решителни действия. Кханът разбил войската на източните хунори дун-ху в отговор на тяхното нагло искане да им бъде предадена обширна област, намираща се между двете държави в Китай. По късно разгромил гоат-си-те и превзел от Китай всички отстъпени кунорски области по времето на То-Бан.

Интересна и поучителна е битката с китайския император. С хитро отстъпление Мо-дун примамил противниковата армия от 320 хиляди души в град Пин-чън, където я заградил от всички страни с коници от 400 хиляди стрелци. Луи Бан попаднал в капан, без надежда за спасение. Кханът подредил кониците си по особен начин на север черните коне, на юг червените, на запад белите и на изток сивите коне. Тази подредба е знак за Апокалипсиса с четирите коници, които са въплащение на Божия гняв и означават война, глад, смърт и болест. Очевидно това са символите познати както на хуните, така и на китайците и то два века преди появата на Христос.

Седем мъчителни за китайците дни траяла обсадата на града. Едва на осмия ден кнанът сякаш чул най-сетне многократните молби на императора за милост и разтворил обръча. Така битката, която била по-скоро на нерви, приключила. Сключил се тежък и унизителен договор за Китай. Повече от век и половина след това китайските императори напразно се опитвали да се освободат от условията, заложени в клаузите на този договор

Наистина погледнато от страни, нелогична изглежда постъпката на Мо-дун да освободи Луи Бан и цялата му войска, вместо да ги унищожи. Всъщност целата на кхана е била не да спечели битката, а самата война, да изгради единна, огромна и трайна световна държава на хуните. Очевидно той ясно си давал сметка, че нахлуването на молобройния негов народ в многолюдния Китай крие сериозни опасности като претопяването на хуните, но това не му е попречило да изяви таланта си на велик пълководец,

Това е уникален модел, които ще подгонва другите хлебарки към  предварително подготвен капан. Мини-терминаторът има форма и големина на кибритена кутийка.
Моделът е оборудван с два 16-MHz процесора, операционна система и 10 инфрачервени сензори. Два електродвигателя задвижват колела, чрез които механичния агент се придвижва напред. Най-трудното било да се създаде миризма на хлебарка, чрез която жертвите на робота да го възприемат като свой.
Когато повече хлебарки се устремяват към механизирания си събрат, той остава неподвижен, като истинско насекомо, но когато броя им стане голям, роботът се откъсва от тях и бяга, а те го следват, така стигат до предвидения капан.
За да създадат компютърна програма, която да възпроизвежда движенията на хлебарките, три години във френския Център за изследване на познавателните способности на животните са правени видеоснимки на такива насекоми във всевъзможни ситуации.

Това се случило през пролетта. Ледът по реката вече бил започнал да се топи, но на места все още се държал здраво. Един колар решил да съкрати пътя си, затова решил да мине по леда.
Намиращите се на брега хора и жена му го съветвали да не рискува живота си. Отличавайки се с упорит, самоуверен и безгрижен характер, коларят не се вслушал в съветите. Той единствено разчитал на конете си, за това казал: „На своите животни ако  трябва и в ада бих отишъл, но ще премина леда.“
Жена му не успяла да слезе от колата, защото те бързо се оказали върху леда. Изведнъж ледената кора се пропукала. Безрасъдният стопанин заедно с животните и колата си потънал. Жена му по някакво чудо останала жива. Тя излетяла от колата и попаднала на по-здрав лед. Хората, които наблюдавали всичко й помогнали и тя благополучно стигнала брега.
Самонадеяният човек надценява своите сили, способности и таланти. Такъв човек е уверен в изключителната си мъдрост и никога няма да разбере колко много не му достига. Ако човек преувеличава собствените си добродетели, той трудно ще види недостатъците си. Сравнявайки се със другите, в собствените си очи, ще изглежда най-способният.
Гордостта е характерна за човек, който има прекалено високо мнение за себе си и много низко за околните. Трудно може да се изброи всичко, което е обект на човешката гордост. Хората се гордеят със своята физическа сила, външна красота, възпитание, образование, положение в обществото, в работата, в държавата. Гордеят се със своя произход, родители и прародители. Родителите пък се гордеят със своите деца. Хората се гордеят и със своето богатство, слава, власт, знания и опит.
Самонадеяността и гордостта не водят до нищо добро. Човече бягай от тях. Те са капан и спънка за теб.

Горещо е, а в такова време мухите старателно се стремят да влязат в домовете ни. Не зная с какво точно ги привлича отворения прозорец, но едно зная, че в който и дом да влязат, той става капан за тях.
Вероятно мислите ви веднага свързват намазаната, лепкава лента провесена от лампата или палката в ръката на човека с образа на умираща муха, но това не е всичко.
Първо в жилището на човека мухата има най-малко шансове да открие нещо за ядене.
Второ, идеалната температура за мухите е 15 градуса. При тези условия мухата може да живее шест месеца. Но температурата в нашите домове е 22 – 25 градуса, тук шансовете им да оживеят е  само половин месец.
Трето,  вероятно се досещате. Нашата нетърпимост спрямо „неканените гости“ ни въоръжава с най-изобретателните инструменти , за да се отървем от нахалните натрапници.
Да нашите домове са капан за мухите, но те като че ли не осъзнават това и продължават да нахлуват през отворения прозорец или врата. Търсят смъртта си на място,  което ги привлича като магнит. Понякога и ние хората привлечени от неустоимото, привлекателното…….попадаме в капаните на живота. Кой ни е виновен тогава?  Помислете преди да поемете нататък…., в края на крайщата нали не сте мухи.