Тази трогателна история е станала в Австралия, край брега на юг от Мелбърн.
Мис Греъм яздила своя кон Астро. Конят леко маневрирал между локвите, образували се от скорошния прилив. Изведнъж конят бил уловен в кално блато и започнал да потъва в капана от плаващи пясъци.
Галопираща малко по-напред дъщерята на госпожа Греъм успяла да избегне със своя кон опасния участък. Двете с майка си със всички сили се старали да измъкнат коня от калния капан, но нищо не се получило.
Тогава Мис Греъм изпратила дъщеря си за помощ, а сама тя останала да утешава коня си. Изтощена и оплескана с кал от главата до петите, мис Греъм държала главата на коня си повече от 3 часа …
Огромните усилия, които положила жената да измъкне коня, довели до обратното. Астро все повече потъвал в тресавището. Положението още повече се утежнило от приближаващия прилив.
Накрая дошла помощта. Ветеринарът Стейси Съливан се готвел да бие инжекция на Астро за успокояване, но мис Греъм вършела това много по-добре. Спасителите се готвели да измъкнат коня. В същото време водата идвала все по-близо. Хората използвали различни начини. Времето изтичало.
Най-накрая и решението дошло. На помощ на бедното животно дошъл тракторът на местния фермер, живеещ наблизо.
Изтощеното животно, ритайки с копита изпаднало  в безсъзнание.
Ветеринарът Стейси Съливан помогнал на Астро да се изправи, когато действието на успокоителното преминало.
Всичко приключило добре и мис Греъм повела  коня си далеч от плажа.
Ветеринарът казал, че конят не би оцелял, ако не е била намесата на неговата стопанка.

Една мишка забелязала, че собственика на дома е заложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всички ѝ отговаряли:
– Този капан е твой проблем. Това нас не ни засяга, защото няма нищо общо с нас.
Един ден в капана се хванала змия, която ухапала жената на фермера.
Опитвайки се да излекуват жената направили пилешка супа. После заклали овцата, за да нахрани всички, които дошли да навестят болната. Накрая заклали и кравата, за да нахранят гостите на погребението.
През цялото това време мишката наблюдавала какво става от дупката си и си мислила за нещата, с които никой нямал нищо общо.

Щом заел владетелския трон на хуните, Мо-дун предприел смели и решителни действия. Кханът разбил войската на източните хунори дун-ху в отговор на тяхното нагло искане да им бъде предадена обширна област, намираща се между двете държави в Китай. По късно разгромил гоат-си-те и превзел от Китай всички отстъпени кунорски области по времето на То-Бан.

Интересна и поучителна е битката с китайския император. С хитро отстъпление Мо-дун примамил противниковата армия от 320 хиляди души в град Пин-чън, където я заградил от всички страни с коници от 400 хиляди стрелци. Луи Бан попаднал в капан, без надежда за спасение. Кханът подредил кониците си по особен начин на север черните коне, на юг червените, на запад белите и на изток сивите коне. Тази подредба е знак за Апокалипсиса с четирите коници, които са въплащение на Божия гняв и означават война, глад, смърт и болест. Очевидно това са символите познати както на хуните, така и на китайците и то два века преди появата на Христос.

Седем мъчителни за китайците дни траяла обсадата на града. Едва на осмия ден кнанът сякаш чул най-сетне многократните молби на императора за милост и разтворил обръча. Така битката, която била по-скоро на нерви, приключила. Сключил се тежък и унизителен договор за Китай. Повече от век и половина след това китайските императори напразно се опитвали да се освободат от условията, заложени в клаузите на този договор

Наистина погледнато от страни, нелогична изглежда постъпката на Мо-дун да освободи Луи Бан и цялата му войска, вместо да ги унищожи. Всъщност целата на кхана е била не да спечели битката, а самата война, да изгради единна, огромна и трайна световна държава на хуните. Очевидно той ясно си давал сметка, че нахлуването на молобройния негов народ в многолюдния Китай крие сериозни опасности като претопяването на хуните, но това не му е попречило да изяви таланта си на велик пълководец,

Това е уникален модел, които ще подгонва другите хлебарки към  предварително подготвен капан. Мини-терминаторът има форма и големина на кибритена кутийка.
Моделът е оборудван с два 16-MHz процесора, операционна система и 10 инфрачервени сензори. Два електродвигателя задвижват колела, чрез които механичния агент се придвижва напред. Най-трудното било да се създаде миризма на хлебарка, чрез която жертвите на робота да го възприемат като свой.
Когато повече хлебарки се устремяват към механизирания си събрат, той остава неподвижен, като истинско насекомо, но когато броя им стане голям, роботът се откъсва от тях и бяга, а те го следват, така стигат до предвидения капан.
За да създадат компютърна програма, която да възпроизвежда движенията на хлебарките, три години във френския Център за изследване на познавателните способности на животните са правени видеоснимки на такива насекоми във всевъзможни ситуации.

Това се случило през пролетта. Ледът по реката вече бил започнал да се топи, но на места все още се държал здраво. Един колар решил да съкрати пътя си, затова решил да мине по леда.
Намиращите се на брега хора и жена му го съветвали да не рискува живота си. Отличавайки се с упорит, самоуверен и безгрижен характер, коларят не се вслушал в съветите. Той единствено разчитал на конете си, за това казал: „На своите животни ако  трябва и в ада бих отишъл, но ще премина леда.“
Жена му не успяла да слезе от колата, защото те бързо се оказали върху леда. Изведнъж ледената кора се пропукала. Безрасъдният стопанин заедно с животните и колата си потънал. Жена му по някакво чудо останала жива. Тя излетяла от колата и попаднала на по-здрав лед. Хората, които наблюдавали всичко й помогнали и тя благополучно стигнала брега.
Самонадеяният човек надценява своите сили, способности и таланти. Такъв човек е уверен в изключителната си мъдрост и никога няма да разбере колко много не му достига. Ако човек преувеличава собствените си добродетели, той трудно ще види недостатъците си. Сравнявайки се със другите, в собствените си очи, ще изглежда най-способният.
Гордостта е характерна за човек, който има прекалено високо мнение за себе си и много низко за околните. Трудно може да се изброи всичко, което е обект на човешката гордост. Хората се гордеят със своята физическа сила, външна красота, възпитание, образование, положение в обществото, в работата, в държавата. Гордеят се със своя произход, родители и прародители. Родителите пък се гордеят със своите деца. Хората се гордеят и със своето богатство, слава, власт, знания и опит.
Самонадеяността и гордостта не водят до нищо добро. Човече бягай от тях. Те са капан и спънка за теб.