Дошла една група работници. Началникът и казал да изкопаят дълбок канал. Всички работници започнали да копаят само един от тях се бунтувал:
– За това, че Адам и Ева са съгрешили, аз сега трябва да копая. Ако не бяха направили това, сега щях да си почивам, а не да превивам гръб.
Началникът го чул. Дошъл до работникът и го помолил да го последва. Завел го в стаята и му казал:
– Починете си тук. Можете да си пускате телевизора. Ако сте гладен земете си от плодовете на масата. Само не отваряйте тази книга.
Работникът постоял в стаята, пускал си телевизора, изял един банан, но му доскучало и си помислил: „Защо не трябва да пипам тази книга?“
Приближил се, огледъл се и някакъв вътрешен глас му пошепнал:
– Погледни в нея, в стаята няма никой. Кой ще те види?
Работникът отворил книгата, а вътре бележка:
„Иди да работиш, грешнико!“
Архив за етикет: канал
Пекин-забраненият град
Забраненият град или двореца на императорската династия в Пекин, в продължение на 5 века, е бил предназначен за живеене на управляващите в Китай. Тук са управлявали 24 императора от династията на Мин и Цин.
Това е най-големият дворцов комплекс в света, в състава на който влизат 800 здания и 9999 стаи, които заемат площ от 72 хектара.
Наречен е „Забраненият град“, защото в него можели да живеят само императорът и неговото семейство, а придворните, чиновниците и всички останали живеели зад стените на този голям град и никой без разрешение на императора не можел да влезе или излезе от него.
До 1925г. обикновеният вход бил забранен. Двореца бил изцяло отворен за публика едва през 1949г., а днес тук се намира музей.
От площада Тянанмън в Забраненият град води Вратата на Небесното Спокойствие.
При строителството на двореца е използвано Фън Шуй, което означавало, че на юг трябвало да тече река, която да хармонизира с „добрата“ южна енергия Чи. За това се наложило изкуствено да се създаде южният канал Нейциншуи или Вътрешната Река на Златните Води.
Мярката на Зърно е преместена пред залата на Висшата Хармония, което означавало, че императорът е предназначен да съди, да мери и обединява страната.
Тук жерава е символ на дълголетието.
Третата зала в Забраненият град се нарича Зала за Съхранение на Хармонията, а втората Зала на Централната Хармония.
В края на деня церемониялната територия на Забраненият град поразява с пустите зали в двореца и площадите. Всичко прилича на забравени гигантски театрални декори.
Медният чан е имал важно практическо значение. В такива се е съхранявал запас от вода, употребявана в случай на пожар. В забраненият град има триста такива чанове.
На север зад Вратата на Небесната Чистота се намира Вътрешния Двор, който служел за ежедневните дела, на императора, неговите жени и наложници, където и живеели.
Една стара мечта става реалност
Световни империи, като Британската и не на последно Френското кралство, черпели силата си от далечните колонии. Представете си, колко важни по това време са били морските пътища.
Например 11 000 км по-малко към Далечният Изток и Китай биха спестили много пари и време.
Още фараоните Сет I и Рамзес II, около 1400 години преди Христа, в древният Египет започнали да строят, канал от Нил до Червеното море, който според Херодот, бил завършен сто години по-късно при управлението на Дарий Хистал и струвал 12 000 човешки живота. Каналът бил разширен от Птолемей II и е останал в експлоатация до 767 г., тогава бил затрупан.
През 18-ти век предводителят на мамелюките Али Бей планирал свързването на Червено море със Средиземно море, по-късно отхвърлил плана, който бил подет отново от Наполеон Бонапарт.
По искане на Метерних през 1847 г. била създадена международна строителна комисия, която трябвало да проектира начинанието. На 5-ти януари 1856 г. Фердинант Лесепс най-после получил документ за концесия с продължителност 99 години за дружеството, което още не било основано. Начинанието било проверено от създадената международна комисия и били изработени проекти.
Английският инженер Стивънсън, син на изобретателя на локомотива казал, че проекта бил неосъществим, защото каналът отново щял да се затрупа с пясък. Така че не било никак чудно, че Лондонската борса почти не се включила с капиталите си във финансирането на канала. Пари за проекта не дали и американци, руснаци и австрийци. Към това се добавили и политическите интриги на англичаните, които с всякакви средства упражнявали натиск, за да спрат строителните работи.
Трябва да се отбележат и техническите проблеми при работата в пустинните области. През 1862 ежедневно използвали 1600 камили за доставянето на питейна вода. По-късно това се променило, когато успели да направят канал с вода от Нил.
Първоначално на каналът работили от 30 000 до 40 000 фелахи, които били използвани от Египетското правителство.Между тях имало висока смъртност. Обещетенията за смъртните случаи стигнали до рекордната сума 36 000 000 франка.
По-късно започнали по-усилено да използват машини, тъй като под натиска на англичаните трябвало да се намали притокът на евтина работна ръка.
Въпреки всички трудности, строежът продължил само 10 години и седем месеца, от първата копка до откриване му на 17-ти ноември 1869 г., когато каналът бил предаден за експлоатация.