Нашият студен свят има нужда от повече топлина и човечност. Човечеството се изражда с ускорени темпове. На това трябва да се противодейства.
Доброто трябва да набира все повече сила, добрите хора в света трябва да стават все повече и да обединят силите си.
Което е най-лошото, което наблюдаваме напоследък? Злите хора се преструват на добри, стават все по-коварни, слагат си маската на „добротата“, а лицемерието ни залива и задушава отвсякъде! Усещате ли студенината, която се лее от телевизионните екрани? А продажността на медиите?
В лицемерие сме потопени отвсякъде? Но ние като, че ли не го усещаме. Човечеството се е обезчувствило, то не усеща камшик, който плющи върху главите ни. Човек е загубил облика си, защото е станал безчувствен. Нашата човечност ни дава способност да реагираме емоционално, да усещаме нуждите на другите и да им помагаме.
Какво е добротата? Не всеки може да бъде богат, красив, известен, но всеки може да бъде добър!
Човек показва добрина, когато се грижа за другите. Ще подадеш ли ръка на човек в нужда? Да подадеш ръка е изява на доброта. Това не струва пари, здраве или каквото и да било.
Добротата не е накит. А добър може да бъде всеки, дори бездомникът, който няма почти нищо. Добротата не може да се купи с пари, тя е дар. Носи се в сърцето.
Няма нищо лошо в това да покажеш добрината, скрита в теб. Вероятно искаш да си сигурен, че другите ще я видят, ще я почувстват. Не се притеснявай тези, които я забележат, ще я оценят.
Не трябва да сме егоисти! По-добре е да сме добри едни към други, защото добротата ще спаси света!

Много спортове произлизат от ежедневната дейност на наши предци: лов, риболов и разбира се, военни изкуства.
Древните гърци имали непобедими военни кораби – триери, гребците, на които били роби. На всеки кораб били по няколко десетки. Гребците трябвало да се командват, за да гребат ритмично и триерата да върви плавно.
Бил установен определен темп, 22 загребвания в минута. Отчитал ги надзирател с камшик. Само някой да се забавел за малко, камшика влизал в действие.
На врата на всеки роб имало верига с дървена круша. Ако някой от гребците застенел, надзирателят пълнел устата му с тази крушовидна форма, за да не сее паника и да не пречи на другите да слушат отмерването, необходимо за равномерното гребане.
Надзирателят на кораба бил човекът, който управлявал кораба. На гръцки се е наричал кибернетос.
Защо Хорберт Винер е дал на новата наука името на надзирателя на такъв вид кораб? Той е имал в предвид не надзирателя, а управляващия кораба. Защото кибернетиката е наука за управлението.

На пътя седял един просяк и чакал някой да се смили над него и да му даде нещо.
Край него минал един конник. Той го ударил с камшик по лицето. Просяка го проследил с поглед и му пожелал
– Бъди щастлив.
Един човек станал свидетел на всичко. Когато чул какво било пожелано на конника, той казал на просяка:
– Вие сте доста смирен човек!
– Не, не съм, – казал просякът. – Пожелах му това, защото е нещастен. Ако беше щастлив той никога не би ме ударил с камшика.
–