Гепардите са известни с огромната си скорост при бягане. Например, той бяга два пъти по-бързо от хрътката, въпреки  че и двете животни използват една и съща техника.

Изследователи от университета в Лондон се опитали да разберат експериментално причината чрез сравняване на физическите параметри на тичащ гепард и хрътка.

За да направят това, те са използвали видео камера, която снимла до 1000 кадъра в секунда, както и специални сензори, които били поставени в земята по протежение на маршрута на движението на животните.

Въпреки, че мускулите на гепардите и куче работят еднакво и животните имат един и същ стил, при гепардът трябва да бъдат взети предвид такива параметри като съотношението на честотата на крачка и дължината на скока. Т.е. при една и съща скорост той тича с малка честота на крачката в сравнение с кучето. Ако е необходимо гепарда може да увеличи тази скорост един път и половина.

Втората особеност на гепарда, която го прави най-добрия бегач, е умението му да разпределя теглото си по време на бягане. При голяма скорост 70 % от теглото на тялото на гепарда е поверено на задните крака, а при кучетата само 62 %. При по-големият пренос на теглото назад се предотвратява подхлъзване и възможност за преобръщане при впускане напред.

И накрая, при гепарда по време на бягане всеки крак се задържа по-дълго на земята, което снижава голямото натоварване на крайниците.

Зоолозите са забелязали, че затворените гепардите отстъпват по скорост на тези, които са на свобода. Това се дължи на факта, че тези животни нямат мотивация да ускорят максимално скоростта си.

При наблюдение на движещ се автомобил на видео ни се струва, че колелата му се движат назад.

Това е проява на стробоскопичния ефект, които се обуславя от инерцията на зрението.

Може да се избере скорост на движение до 1/24 от секундата, това е стандартната продължителност на един кадър от филм. Тогава колелото ще направи няколко оборота, но за малко няма да достигне своето предишно положение.

Тъй като човек се ориентира по спиците на колелата, при него възниква усещане, че те бавно се въртят в обратна посока.

Това явление може да се наблюдава и в реалния живот. Например, през нощта на улицата, която се осветява от лампи с нискочестотна пулсация.

Японската компания Sharp пусна охранителна камера, способна да снима цветно в непрогледна тъмнина.

Инфрачервената камера за нощно виждане Sharp LZ0P420Aе първото видео устройство, което е способно да снима пълноцветно видео при нулева осветеност на външната среда.

Новата камера работи близко до инфрачервения диапазон, излъчван на наблюдаемата територия, което позволява на 1.3-мегапикселов CCD чип с размер 1/3 инч да улови цветно изображение. Записът може да се извърши с разширение 1280 × 720 пиксела при скорост 30 кадъра в секунда.

Камерата анализира отражението в близката инфрачервена област на спектъра, за да възстанови естествените цветове на наблюдаваните обекти. Камерата Sharp има стандартен размер и тежи около 940 грам.

Инфрачервените камери често се използват за заснемане документални филми за животни през нощта, но обикновено те стават монохромни и зърнести.

Видът на тези вълни при залязване на слънцето са направени на Хавайските острови.
Тази потресаващ кадър е сниман от американецът Кларк Литл.
Той е един от най-популярните фотографи в света. Известен е с това, че отразява в снимките си красивата природа на необичайни места.
Чудите се как е направил този кадър? По много интересен начин.
За разлика от други фотографи, Кларк е и сърфист, което му е помогнало да направи тази интересна снимка.

Когато човек се снима с приятели се възприема за по-привлекателен, отколкото когато е сам на снимката.
Този феномен е известен като „ефект на мажоретката“ и е бил потвърден от учени от Университета в Калифорния.
Учатниците в изследването давали по-голяма оценка на привлекателност на даден човек в груповите, а не в индивидуалните му снимки.
За да се премахне емоционален компонент, изследването било повторено с други параметри. Груповата снимка била не от един кадър, а сформирана от идивидуални снимки.
Даже и при такива колажи, лицата се оценявали в тях за по-привлекателни в сравнение с тези, при които били сами на снимката.