Много често чуваме за караници и кавги между децата в някое семейството. Нека си припомним историите за Ромул и Рем, Каин и Авел …..
За да избегнем тези кофликти се стремим да накараме децата си да се обичат и да си помагат. Но как постъпваме?
При недоразумение при децата казваме: „Тя е твоя сестра, ти трябва да я обичаш“, „Нима не обичаш брат си?“ или „Братята не се бият, а се обичат“.
И веднага след като те чуят подобни изказвания, веднага ще се постарават да направят точно обратното: ще се карат и бият. Или ще демонстрират, това, което искате, обучавайки се на лицемерие и умение да лъжат, за да изглеждат добри и послушни пред вас.
А причината за това е, че децата имат право на различни чувства.
И ако те не могат да се справят с конфликта, то в тях клокочи гняв, заради извършена несправедливост спрямо тях и той естесвено излиза навън. За това на повърхността съвсем не „избликват“ нежност и любов. Те са обидени и желаят да се възтанови справедливостта.
Наместа на възрастните в конфликта, с цел да възстановят мир и любов между сбилите се, още от самото начало е провалена. Даже е вредна. Изискването децата да изразяват чувства, които в момента изобщо не изпитват, обезценява любовта и я прави нещо малко и незначително.
Любовта е нежно чувство, която се подхранва от щастливите мигове, когато се прави нещо заедно, а също и от грижата, и добротата проявена един към друг. Но тя се убива със заповедта от родителя: „Обичай!“
Никак не е лесно да обичаш брат си или сестра си, такава любов не идва изведнъж. Тя много се различава от любовта към родителите, бабите и дядовците.
А чувството за вина: „Аз трябва да ги обичам, но чувствам съвсем друго“ е способно да създаде много беди при самооценката на детето. Искате ли това да се случи с вашите деца?

Една част от нашата реалност е „виртуалната“.  Дали го осъзнаваме или не, дали я отхвърляме или приемаме, тя си е……
Със всяка измината година все по-трудно става отделянето на едната от другата.  В мрежата се отразяват новости, стават запознанства и кавги, разгарят се международни скандали и се организират революции. Интернет отдавна престана да бъде играчка.
Независимо дали ни харесва  това или не, „виртуалният свят“ е не само част от нашия живот,  но  той започна да определя в нарастваща степен всичко около нас,  дори и да не включваме компютъра.
Някои твърдят, че Интернетът е зло и всячески се стремят да спрат неговата експанзия. А защо да не погледнем към Мрежата не като на самостоятелно явление, а като инструмент в нашите ръце.
Такъв подход към проблема на Интернета изглежда по-трезвен и мисля, че ще подобри разбирането за произхода на злото, но също така и ще даде да се разбере начина, по който да се използва този мощен инструмент днес за по-добри цели.

Нито в училище, нито в института са ни учили как правилно да изграждаме взаимоотношения с другите, но това е нужно на всеки. Ежедневно, незнаейки как да постъпим в един или друг случай, с колегите или съпруга си, ние се сблъскваме с интереси, възгледи и мнения различни от нашите.
Срещайки неразбиране от страна на другия, в нас се натрупва напрежение и негодувание, което води до пълно разочарование. Всяка такава ситуация не минава без да се отрази на здравето ни. Натрупаните неизказани обиди и раздразнения водят до болести, а как  правилно да изразяваме емоциите си, не винаги знаем.
Даже при малки кавги, особено, когато ситуацията се повтаря многократно, отношенията се влошават мълниеностно и любимият човек става враг.
Добри отношения трудно се създават, но още по-трудно се съхраняват в това състояние за години напред.
Ние сме различни, а трябва да се разбираме. Какво да правим тогава?
Има само един изход. Трябва да се научим да живеем едни с други, опитвайки се да разберем отсрещния. При спор е необходимо да се изслушаме и да намираме компромисно решение във всяка ситуация.
Това не става с магическата пръчка. Нашите привички са се натрупвали с времето и не можем изведнъж да се откажем от тях. Но ако това е човекът, с когото искаме да бъдем занапред, не трябва да се отказваме и непременно ще успеем.