Това е една невероятна история.

През 1960 Дон и Керъл Ричардсън отишли при племето Сови в Нова Гвинея.

Хората от това племе са били канибали и ловци на глави, използвали черепите на своите жертви за възглавници. Те все още живеели в каменната ера.

Целта на Дон и Керъл Ричардсън била да им разкажат историята за Исус и какво е направил Той за тях.

Минало доста време, докато Дон и Керъл усвоили езика на племето. Когато се опитали да им разкажат за Исус, се натъкнали на сериозно препятствие. За тях Юда, който предал Христос бил герой, защото предателството за тях било на почит.

Но  непредвиден случай, война между това и съседното племе, разкрило на До и Керъл как да разкажат за Детето на Мира. Личността, за която самите Сови са слушали нещо от митология си.

Ако не ви се отваря видеофайла използвайте този адрес: https://www.youtube.com/watch?v=6vgLXa4HQCM#t=1504

Някои хората погрешно смятат, че Исус може да прави чудеса, знамения и да живее безгрешен живот, защото Той е имал някаква божествена сила, която ние нямаме. Следователно, такива и не се опитват да живеят, както Той е живял.

– О, – казват те с голямо смирение – Аз никога няма да мога да живее, както е живял Исус. В крайна сметка, той е имал предимство, нали е Бог!

Те не осъзнават, че когато Исус дойде на земята, Той доброволно се е бил отказал от това предимство.

Той не е живял живота Си тук като Бог, но като човек. Не е роден на земята с някакви специални свръхестествени сили. Той не е имал способността да върши чудеса, докато не е бил помазан от Святия Дух. Той не е вършел чудеса чрез собствената Си власт, но със силата на Отца, казвайки:

„… пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела.“

И когато Той се е молил, Го е правел като човек, който ходи по Бога в послушание.

Исус, Божият Син, е отложил за известно време настрана всичките Негови божествени привилегии и власт и е живял живота си на земята като човек.

След като разберем това, душата ни ще се зарадва! Защото това означава, че ние, като новородени деца на Бога, изпълнени със същия Светия Дух, с който Исус е живял на земята, можем да живеем като Него. В действителност, Той това е предвидил за нас.

Исус ни изпрати в света, за да живеем по същия начин, както той е живял. Чрез новорождението Той ни дава възможност да обменим грешното естество на Адам с безгрешната природа на Бога.

Той ни е дал способността и заповедта да живеем без грях, в общение с Отца, да проповядваме Евангелието, да изцеляваме болните, да възкресяваме мъртвите, да изгонваме демони и да правим ученици.

Когато всеки от нас осъзнае това, ще хвърли оковите на съмнението, които ни задържат. Ще започнем да живеем не като воден от греха паднал човек, а като дете на Бога.

Тогава околните ще видят във нас Исус.

Дяволът използва всяка възможност, за да отклони погледа ви от Божието Слово. Той ще ви създаде проблеми. Ще направи така, че да ви връхлети буря, когато сте в лодката.

Ще ви „помогне“ да се фокусирате върху чувствата и сложната ситуация само и само, за да ви отклони от Божиите обещания. Дяволът знае, че ако не направи това, ще го сразите.

Именно така направи и с Петър, който тръгна по водата, като се държеше за Словото, което му каза Исус: „Дойди“.

Но когато погледна бурята, Петър разбра, че върши нещо невъзможно. Та той беше рибар и от опит знаеше, че при такива високи вълни може да се удави.

В резултат на това вярата му се срина и той започна да потъва.

Не позволявайте това да е случи със вас. Ако вие имате Словото от Бога, фокусирайте се на Него.

Дяволът ще е опита да ви изплаши, като ви върне в миналото и ви накара да мислите по стария начин.

Не се отказвайте. Не отстранявайте погледа си от Божието Слово, нека То стане реалност във вашия живот.

Когато Чарлз Уесли изпитали радостта от Божието прощение, той разказал за това ново чувство на приятел си от Моравия и добавил:

– Навярно, за мен е по-добре да мълча за това.

– О, не брат, – казал приятелят му. – Дори да имаше стотици езици, ти би славил чрез тях Исус.

Чарлз Уесли си отишъл у дома и написал химна:

„Нека стотици езици пеят
на Спасителя хвала,
и слава Богу и Царю
триумф на милостта“.

Бог заявява на обременения свят, лежащ във тъмнината, смачкан от тежестта на своя грях: „Аз, Аз съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си, И няма да си спомня за греховете ти“.

Тази славна вест, е адресирана до хората по целия свят, включително и до теб.

Приел ли си Божието прощение? Ако си го приел, благодари за това, а ако ли не, повярвай в Христос и Той ще влезе в живота ти още днес.

Елена гледаше с тъга дъщеря си. Най-после те се бе престрашила и бе разказала на Яна истината за баща ѝ.

– Ти си била любовница на моя баща? И той е имал своя семейство? – каза съвсем объркана Яна.

Тя гледаше изумено майка си. Чувстваше се като плод на греха. Това беше ужасно.

Яна дълго се бореше с това, но в последно време това чувство отново започна да се възвръща. Тя се възприемаше като недостойна, неприета, ненужна и не любима, както от Бога, така и от хората.

Беше приела Исус като свой Господ и Спасител, но усещаше, че нещо в нея не е както трябва.

Бог я благослови, постави я да служи в църквата, направи я консултант на един от  лагерите, но въпреки всичко тя се чувстваше недостойна за всичко това.

Веднъж спонтанно бе възкликнала:

– Нима мога да направя за Бога нещо велико? Съмнявам се. Не бих могла да повярвам в това.

На една от службите в църквата, по време на молитва, Яна помоли Бог:

– Покажи ми, че моето съществуване има значение и че съм нужна на Теб и на хората.

Бог започна да ѝ говори чрез проповедника, но тя не го прие и започна да спори с Господа:

– Тези думи не са само към мен, а и към всички останали.

По-късно една жена се моли за нея. Всяка дума, която изричаше жената, имаше точно попадение, право в сърцето на Яна. Това бе първата вълна.

След това Бог ѝ говори чрез свидетелството на едно момиче, което каза:
– Чувствам се като сирак. Самотна, изоставена…..

По време на следващата молитва Яна едва се държеше на краката си. Вълна от любов я обля цялата.

Бог ѝ прошепна:

– Аз те обичам. Ти си Ми необходима. Предстоят ни велики дела. Ще дойдеш ли?

Яна не се чувстваше вече самотна. Тя бе достойна в Неговото присъствие. Разбираше, че е приета от Него, а това ѝ бе напълно достатъчно. Тя нямаше нужда от нищо друго.

– Ти не си плод на греха, а Мое благословение, – продължи да ѝ шепне Бог.

Яна, както никога до сега, сияеше от щастие. Тя обичаше всички и им се радваше. Искаше да прегърне всеки и да го дари с топли думи.

„В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни“.