Бенджамин Франклин е казал: “ В този свят неизбежни са само смъртта и данъците…“
Историята ни учи, че е възможно с данък да се обложи всичко, но това не винаги донася положителни резултати.
През 2007 г. местните власти на Валония, където живеят около 3,5 милиона души, са решили да обложат с данък готвенето на скара, с цел  да се намали глобалното затопляне.
Смята се, че по време на приготвянето на храната върху скара в атмосферата попадат от 50 до 100 грама парникови газове.
За това жителите на този район на Белгия, преди да включат скарата във двора си, трябва да внесат такса 20 евро.
Интересно, как проверяват дали се ползва скара или не?
Властите на Валония се отнасят доста сериозно към изпълнението на този закон. За това им помага въртолет с термовизионни камери.

Когато Хемингуей разбрал за присъждената му Нобелова награда за романа му „Старецът и морето“ се засмял и казал:
– След като романа ми „От другата страна на реката и в дърветата“ беше отхвърлен единодушно от критиците, бях решил до края на живота си да не напиша нито ред.
Няколко години по-късно той нямал пари и решил да напише една история, за да се разплати с кредиторите.
Така се появил романа  „Старецът и морето“.
– От тогава се питам,  – смеел се Хемингуей, – недостига на пари най-добрия източник на вдъхновение ли е?!

Турция е доста привлекателна страна за туристите. А такава област в нея, като Кападокия е една от най-посещаваните от тях.
Въпреки това в Кайсери туристите не се задържат много. Те идват тук със самолет, а след това на автобуси се отправят към Гьореме. Това е малко селце, но се явява голям туристически център.
И така, за да задържат туристите, поне за известно време в Кайсери, местните власти решили да изградят една необичайна сграда – ледена пързалка. Най-интересното нещо в тази сграда е, че прозорците изглеждат като оцветени витражи, които често могат да се видят в християнски църкви, построени през миналия век. Пързалка Ice Rink е проектирана от архитектите на турската компания Bahadir Kul Architects. Тя не се намира в града, а на 6 километра в увеселителен парк Anatolian Wonderland, където посетителите могат да научат повече за историята и съвремения живот на страната.
Сградата на пързалката е много необичайна и оригинална. Прозорците в нея приличат на капки, в които като попадне светлина светят в различни цветове. Ако човек е вътре, той остава с впечатлението, че е в калейдоскоп, който е пълен с ярки цветни парчета стъкло. Сградата не е само пързалка, в нея се намира още кафе, където  възрастни и деца могат да хапнат.

Днес Симо се бе развихрил. Готов бе да доказва и най-невероятните неща. Не можеше да му се отрече нищо, беше ерудиран и знаеше какво говори. Обикнвено смачкваше опонентите си за броени минути.

Гледаше Владо закачливо и отново подхвана:

– По-сигурно е да си прасето на Ирод, отколкото негов син.

Владо добре познаваше историята, както древната, така и по-новата. Той разбираше на къде бие Симо, но искаше да чуе аргументите и тогава да отговори. Но нещо го караше да се  усъмни в казаното и за това  уклончиво каза:

– Не го проумявам това.

– Думата „син“ и „прасе“, както знаеш са сходни, – започна настъпателно Симо. – Освен това Ирод е изповядвал религията на евреите, за това никога не би убил прасе. Но в замяна на това не е изпитвал никакво неудобство, да елиминира член от семейството си, към когото е хранел подозрение.

– Разбирам, – каза спокойно Владо.

Симо се разпали още повече:

– По негова заповед била убита жена му и били умъртвени стотици евреи, в чиято лоялност се съмнявал.

Смеейки се на глас Симо продължи:

– Имам чувството, че не е смеел да затвори очи от страх, да не би някой да му грабне трон.

Това повече беше монолог, но Владо добре познаваше приятеля си. Той го обичаше и за това винаги му даваше предимство.

Те бяха добри приятели. И при всека от срещите си, единият научаваше нещо ново от другия, за това не търсеха първенство, а се ровеха в книгите и откриваха интересни неща.

Невероятно трогателна история.
За да изпълнят мечтата си момчета са създали върху понтон футболно игрище.
Мечтите се сбъдват, само ако ги пожелаете истински.
Преди почти 30 години, децата от малък рибарски остров край бреговете на Тайланд са демонстрирали невероятното си желание да играят футбол.
Остров Koh Panyee е толкова малък, че идеята да се намери парче земя, подходяща за тренировка, изглежда  просто нелепо.
Въпреки това, децата намерили изход от положението и дали пример на бъдещите поколения.
Още един пример за използване на плаващ „парк“ за тренировки е скейт рампа на езерото Тахо в Калифорния.