На вратата се почука и влезе Силвия Кендерова. Тя бе служителка за връзки с обществеността. Беше много искрена и добра. Силвия бе жена, която умееше по майсторски начин да се забърква в каши.
В момента бе нерешителна, на ръба на истерията. Косата ѝ бе разрошена и дишаше тежко.
– Онези отвън се блъскат като животни, – изстреля набързо тя. – Къде е полицията, защо не се намеси?
– Една патрулна кола идва насам, – каза Албена, – след 10-15 минути ще стигнат до тук.
– Трябва всичките да ги арестуват. Разбеснели са се и не знаят какво правят.
Албена разбра, че Силвия не може да се справи с кризата. И какво можеше да се очаква от нея, щом работата ѝ се състоеше да разпределя малко средства за благотворителни цели.
Силвия бе пускала безобидни реплики относно работата на института за изследване на нови лекарства. Често се бе застъпвала за Албена и Станимир, които ръководеха лабораторията към института, но до сега не ѝ се бе налагало да застане срещу глутница озверели хора, надушили неприятности.
– Силвия, разберете се с Албена какво точно ще правите, – каза Станимир, – тя има опит с медиите.
Силвия въздъхна облекчено, все пак тя нямаше сама да разрешава възникналите проблеми в тази бъркотия.
– Какво смяташ, че трябва да направим сега, Албена, – попита с готовност Силвия.
– При работа с медиите е необходимо да се направят няколко неща. Първо, трябва да вземем решение какво да бъде съобщението относно случилото се. Второ, то трябва да е вярно, за да не се завръщаме да го поправяме, защото инак ще загубим доверието им. И трето, повтаряме отново и отново това, което сме казали отначало.
Станимир бе скептично настроен към предложението, но тъй като нямаше по-добро само попита:
– Не е ли по-добре да се извиним?
– Това ще се изтълкува, – каза бързо Албена, – все едно не сме били внимателни, а това не е вярно. Никой не е съвършен, но сигурността ни бе перфектна.
– Това ли да им кажем? – попита Силвия.
– Не, звучи сякаш се отбраняваме – и Албена се замисли. – Например, можем да кажем, че тук вършим работа жизнено важна, за човечеството. Извършваме научно изследователска работа, която спасява живота на хората. В тази работа има рискове, но нашата охрана е до толкова сигурна, колкото може да я направи човек. Най-важното е да се подчертае, че много хора ще измрат, ако ние спрем да работим.
– Чудесно казано, – потърка длани Станимир.
– Появяват се нови вируси всяка година и отнемат живота на хиляди, – продължи Албена. – Това, което произвеждаме в лабораториите, може да ги спаси.
– Супер! Точно и ясно казано, – зарадва се Силвия.
– А как ще предадем това послание, – попита Станимир.
– След два часа трябва да свикаме конференция, – предложи Албена. – Новинарските отдели ще търсят информация за случая, така че ще се зарадват да разберат от нас какво точно е станало. А тези хора от вън скоро ще се разпръснат.
– Дано да си права, – неуверено каза Станимир. – Силвия, моля те уреди нещата.
Нещастни случаи се случваха във всяка лаборатория, но когато е замесен смъртоносен вирус, хората стават неспокойни. Те искат сигурност, че тази поредна „чума“ няма да ги застигне.
