Всичко е направено от атоми и всеки атом вибрира с определена честота. Когато честотата на трептенията на механичната система съответстват на честотоата на вибрациите на атома, възниква резонанс.
Ето ви и един пример. Висящият мост през пролива Такома се сринал, когато влязъл в резонанс  с относително слабия вятър.
Тесла взел под внимание това и създал малка машина, способна да разруши здание.
Когато експериментирал със своето изобретение, се разнесъл страшен шум, а наоколо се разлетели искри. Всички предмети в лабораторията му започнали да се движат към една точка машината, която бил създал. Тесла я разбил със чук преди сградата да се срути.
Когато шегаджии го попитали, как да унищожат Емпайър Стейт Билдинг, той сериозно им отговорил, че им е нужно неговото изобретение, съответстващо налягане на въздуха и малко време, за да се намери подходящата вибрация.
Машината е наречена осцилатор.
Освен това Тесла е смятал, че тя има и целебни свойства, само е трябвало да се настрои, както трябва.

Есента с мощна крачка нахлу в ежедневието ни. Вятърът по цял ден гони и събира намръщени сиви облаци, готови всеки миг да се сбият. А стане ли това хвърчат искри, раздиращи небето и се изливат потоци сълзи от не успелите да се наложат в боя.
Листата постепенно се отказват от пъстрата си премяна и навличат нови жълти, червени и кафяви роби, навяващи тиха тъга по отминалото буйно лято.
Учителят по рисуване крачеше по мокрия паваж и поглъщаше всеки нюанс на промяната наоколо. Така в него се зароди желание да прикани днес учениците да нарисуват есента, такава каквато я виждат. Той ускори крачка и радостно влезе в клас.
Думите му бяха изпълнени с нежността и омаята, изпълнили сърцето му от докосването на есента. Учениците наведоха глави, съсредоточиха се в белите листове пред тях, а след минута десетки ръце отразяваха с четки и бои новото чудо сътворено в природата, наречено есен.
Едно момче тихо седеше на последния чин. То дълго време не посягаше към боите и четката, а съзерцаваше главите на съучениците си. Изведнъж нервно взе четката и с плавни движения, започна навярно да изписва нещо красиво с цветовете пред него.
В края на урока, то подаде рисунката на учителя, а там „подутинки“, приличащи на тракийски гробници, се мъдреха на фона на залязващото слънце с имената на всичките му съученици.

Възрастен вече художник казал на учениците си:
– Преподавах ви три години. Сега идете и намерете съкровищата в живота.
– Какви са тези съкровища? – попитали учудено учениците.
– Съкровища са мъдростта, вярата, красотата, трудолюбието.. ..Ако успеете да ги предадете на вашите платна, вие ще създадете шедьоври.
– Учителю, вие пропуснахте любовта, – отбелязал най-младият от учениците.
– Тайните на човешкия живот са много, но тайната на любовта е най-загадъчната.  Само този, който обича със цялото си сърце, може да я разбере, – замислено казал учителя.
След година учениците се върнали и донесли картините на учителя си. Много платна били толкова добри, че предизвиквали възхищение.
Най- малкият ученик от групата донесъл портрет на момиче. Тя била като жива. Притискала към гърдите си букет от маргаритки, а цялата картина била озарена от нейната усмивка.
– Аз открих тайната на любовта, учителю! – възкликнал ученикът.
– Но Къде е тук любовта? – с насмешка попитали останалите.
– Любовта живее в моето сърце, – сияещ отговорил ученика. – Но искрите на любовта бликат от очите, порозовяват бузите и се крият в усмивката на моята любима.
Всички дълго гледали картината. Те не могли да отместят поглед от нея.