Три жени на възраст от 72 до 88 годишна възраст, са били лекувани през лятото на 2015 г. в клиника във Флорида.

На всяка жена внесли клетки, получени при коремна липосукция. Работниците на клиниката обработили тъканта, за да изолират „предполагаемите стволови клетки“. Смесили ги с тромбоцитна плазма, взета от кръвта на пациента, разклатили я, разтърсили я и я въвели в двете очи.

Последствията били ужасни: отлепване на ретината, загуба на зрение и кръвоизлив. Ако преди пациентките не можели да чете текстове, написани с дребен шрифт, след края на лечението, те не различавали движения и даже не виждали светлина.

Имената на пострадалите жени не се съобщават, но други пациентки Елизабет Нобл и Пеци Бейд съдили клиниката за лечението със стволови клетки през 2015 г.
И двата иска са удовлетворени и на жените са изплатени парични обезщетения.

В южната провинция Диарбекир са иззети последните 6 църкви и са били обявени за държавна собственост.

Администрацията на президента на Турция Реджеп Ердоган е завзела църковните имоти под предлог, че църковните сгради се нуждаят от реставрация след 10-те месеца гражданска война.

Били присвоени православни, католически и протестантски църкви, които са ценни културни, религиозни и исторически обекти. Възрастта на един от храмовете е от порядъка на 1700 години. Сега те са държавна собственост в страна, където 98 % от населението са мюсюлмани.

Решението за отчуждаването е издадено от Министерски съвет на страната на 25 март.

Трябва да се отбележи, че асирийски, арменски, халдейски и турските християни от тези църкви не са могли да присъстват на службите редовно през последните няколко години, поради сблъсъците на турските въоръжени сили с бунтовниците от Кюрдската работническа партия.

Решението на правителството за отчуждаване на тези имоти е предизвикало буря от възмущение в арменските, сирийски и халдейските общности, а редица църковни фондове се готвят да оспорят в съда действията на властите.

Правителството се оправдава и уверява, че не е имало религиозни мотиви, тъй като са били отчуждени и няколко джамии. Джамиите се финансират от държавата, а християнските църкви съществуват от частни дарение.

Ахмет Гувенер, пастор на протестантска църквата в Диарбекир, е уверен, че целта на отнемането на църква собственост, съвсем не е с цел опазването и възстановяването им. Той смята да подаде иск срещу действията на правителството от името на църквите. Ако турски съд отхвърли иска, той ще се обърне към Европейския съд по правата на човека.

Искът на църквите се подкрепя от асоциацията на адвокатите в Диарбекир, даже и от няколко местни служители.

В кръчмата на бай Манол се бе събрала малка групичка от мъже. Навън беше пек, но в кръчмата беше прохладно.

Лальо с пиперлив сърказъм започна да разказв за Радой. Още от едно време двамата бяха големи врагове.

– Беше луд за връзване. Срамуваше се, че е син на Боньо най-богатият човек в околията. За Радой баща му бе крадец и измамник, човек с пропаднала душа, предопределен за пъкъла.

– Тогава защо взе наследството? – заядливо попита Минчо, който им беше комшия.

– Радой взе наследството, за да го унищожи и прахоса – отговори Лальо.

– Чух, че Радой търсел жертвите на Боньо, – обади се Симо, близък техен роднина. – И ги убеждавал да пуснат иск срещи новия наследник, сиреч срещу самия него.

– Така натрупа повече от двеста съдебни дела, – добави Мирон.

– Най-интересното е, че правеше всичко възможно да ги загубии всичките, – засмя се Лальо. – По този начин връщаше несправедливо отнетото на хората.

– Нали го видях какви ги върши, – каза Симо. – изслушваше мнението на авторитетни адвокати, а после правеше точно обратното.

– Една сутрин беше завел група мъже с чукове и голяма кутия черна боя в любимата галерия на Боньо. – започна да разказва Минчо. – Там бяха събрани изключително ценни шедьоври на изкуството.

– И какво е правел там? – попита Мирон.

– Радой взел един чук и пред смаяните мъже почнал да чупи гръцките и римските статуи, – продължи да разказва Минчо. – Обърнал се към мъжете и им извикал: „Какво гледате? Трошете наред! А картините покрийте с черна боя!“

Слушателите зяпнаха изненадано.

– Когато дойдохме да спасяваме имуществото, – каза Минчо, – заварихме Радой изтощен, но вече успокоен. Беше се проснал насред целия погром. Разрухата беше страшна. Нищо не беше оцеляло.

Данчо тъжно въздъхна:

– Като си спомня как Боньо галеше тези статуи и изящните рамки на картините, които специало беше поръчал от чужбина …. Горкият, непрекъснато плачеше и повтаряше: „Като си помисля, че трябва да оставя всичко това!“

Плановете, с които „великите“ мъже се опитват да увековечат паметта си, представяйки се за по-добри, отколкота са, обикновенно завършват така …..

Магаре се е оказало в центъра на съдебен спор между търговеца на масла Джон Кантрел и адвоката Григори Шамун.  Спорът избухна заради хамбара, който Шамун решил да построи в задния двор на къщата си.
Според думите на Кантрел Шамун преместил магарето си Бъди с магарицата в новопостроения хамбар.
Ищецът заявил, че магарето било много шумно и произвеждало голяма купчина тор, от която се носела неприятна миризма. Шамун възразил, че Бъди и малката магаричка Люси се хранят от бутилка.
Било решено магарето да се яви като свидетел в съда. Бъди влязъл в съдебната зала, отишъл към мястото на свидетелите и спокойно погледнал към съда. То се държало спокойно и съвсем не било агресивно, както твърдял ищеца.
В резултат на това страните се споразумели, Шамун да купи част от участъка на Кантрел в замяна на оттеглянето на иска.