Най- трудно е положението в юго- западната част на страната, където някои градове са останали под водата под вода още през декември 2013 г. Отчитайки сложността на ситуацията, британското правителство използва армия за борба с наводненията.
Бурите са унищожили около 300 хиляди домове във Великобритания и Ирландия. Потопени са хиляди домове, включително 800 селища по поречието на Темза. Бурните ветрове и дъждове не спират във Великобритания от ноември миналата година.
Някои райони на графство Съмерсет вече осма седмица се намират под водата. Било съобщено, че река Темза достига рекордни нива, но заплаха за Лондон за сега няма.
Скоро Великобритания отново бе подложена на нови удaри от стихията. Скоростта на вятъра в юго- западната част на страната се е увеличил с 35-44 метра в секунда, на места вали. В Ирландия скоростта на вятъра достига 50 метра в секунда.

Британският илюзионист Стивен Фрейн, по-известен като Динамо, е демонстрирал своите възможности да левитира на жителите и гостите на столицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. По маршрут 543 заедно с туристически автобус той е прелетял през улиците на града.

Публиката била слисана от този спектакъл, защото автобусът се движел, а Фрейн едва го докосвал с ръка. Той изобщо не бил затруднен, полета му не изисквал нищо от него. Весело махал на жителите на града и им се усмихвал.

Дадения трик бил изпълнен за реклама на Pepsi Max. Илюзионистът избирал традиционни британски символи, като двуетажни автобуси и Трафалгарския площад, където летял близо до автобус.

Дори и най-недоверчивите не могли да разгадаят тайната на това невероятно чудо.

В американския град Сиракюс, щата Ню Йорк се намира квартал Типерери Хил. Населен е предимно от потомци на ирландски емигранти.
Тук се намира единственият светофар в света, на който зелената светлина е поставена отгоре, а червената отдолу.
Когато светофарът за първи път бил поставен през 1925 г., децата започнали да му чупят стъклата, защото символизиращият зелен цвят на Ирландия се намирал под червения на Британия.
След три години властите се предали и решили да разменят цветовете на светофара за постояно.

През 1916 г. В Ирландия избухнало „ Великденско въстание“ срещу британците.

Метежниците бързо завзели повечето правителствени сгради в Дъблин.

Бил изпратен допълнителен британски контингент, които превишавал по численост въстаниците 20 пъти. Веднага войските пристъпили към потушаване на бунта.

Англичаните нямали достатъчно бронетехника, а трябвало да решат въпроса за придвижването в града.

За това събрали импровизирани автомобили и шасита на камионите Даймлер и парови котли от завода на Гинес, в които прорязали отвори за да могат да стрелят от тях.

Тъй като бунтовниците не са имали тежки оръжия, дебелината на стоманените котли била достатъчна защита за войниците вътре, а цилиндрична им форма спомагала някои от куршуми да отскачат.

След въстанието, тези машини са били демонтирани, върнати на фабриката и продължават да се използва по предназначението си.

През 1868 г. американецът Джордж Уестингхаус изобретил въздушната спирачка. Тя работи използвайки смекчаващия ефект на въздушното налягане, за да спре движещ се влак. Железопътният магнат Корнелиус Вандербилт я нарекъл „глупаво хрумване”. Той не вярвал, че въздухът може да спре влак. Но днес въздушните спирачки се използват в автобусите и в камионите.

Въздушното налягане може да направи удивителни неща, но в състояние ли е то да задвижи влак? Само гений можел да допусне, че идеята за такъв „измислен влак” е осъществима.  Точно такъв е бил енергичният, безкрупулен, работохоличен гений с черен цилиндър Айзамбард Брунел. Той посветил живота си на инжинерството. Разработил няколко грандиозни инженерни проекта, за да улесни живота на хората. Разсипал се да строи железопътни линии, гигантски железни кораби и тунели.

Вечно бил потънал в работа и не обръщал внимание на хората. Брунел обичал да се залавя с очевидно непостижими неща. Някой път успявал, но допускал и много грешки. Една от тях била железница, задвижвана чрез въздушно налягане.

Обикновено в главата му се въртели хиляди идеи, колосални планове. ….. И всички те изглеждали толкова лесни.

Брунел с група инженери ходил в Ирландия, за да види как работи първата в света „атмосферна железница”. Железница, на която вагоните се движат бързо и тихо, задвижвани само от въздуха.

Идеята била много проста.

Мощни парни машини изпомпват въздуха от тръбата. По нея се движи бутало. То се изтласква от въздуха, който се опитва да се върне обратно. Буталото е прикрепено към пътническите вагони и ги задвижва.

Другите инженери се присмели на тази чудновата безшумна железница. Смятали я за не практична, но Брунел останал впечатлен. Той предложил да се използва атмосферното налягане в Южнодевънските железопътни линии. Тогава ирландската железница „сдавала багажа“. Но възрастни дами се юрнали да влагат спестяванията си в проекта, нали бил предложен от най-великия инженер по това време. Въздушните кули рухнали скоро.

Брунел отишъл лично да види как вървят нещата. Синът на стрелочника го развел наоколо.

– Кожените уплътнители, г-н Брунел, – прошепнал младежа, обзет от страхопочитание към великия мъж, – изсъхват и се пукат при студено време. А когато е горещо, изгниват.

– Разбирам, – отговорил Брунел. – Каква е тази отвратителна миризма?

– Трябва да е от рибеното масло. Компанията нае хора, които да минават по линията и да мажат кожата със сапун и рибено масло, за да не се втвърдява. Наистина мирише отвратително.

Те продължили да вървят и спрели при една от огромните тухлени помпени станции.

– Тук е другият проблем, – казал младежа. – Тръбите…

– Какво им е на тръбите? – изревал Брунел, заглушаван от шума на машините.

Огромната парна машина, като някой разгневен дракон, бълвала черен пушек. Пухтящите помпи засмуквали въздуха от кухите железни тръби. А с него пристигали мазна вода, ръжда и мъртви плъхове.

– Плъхове …  как са попаднали тук? – изръмжал Брунел, но вече се досещал за истината.

Гладните плъхове били изгризали намаслените кожени уплътнители и те започнали да пропускат въздух. Просмукала се вода и тръбите ръждясали.

Прочутия инженер крачел бясно, а младежа подтичвал след него, за да не изостане. Внезапно Брунел се навел, за да пипне наядената от плъховете кожа.. Младежът го погледнал с ужас.

– Нееее…! – изкрещял младия човек.

Брунел доближил ръката си към уплътнителя и младежа го хванал за рамото.

– Стой настрана, момче! – казал грубо Брунел.

– Не пипайте, моля ви…! – промълвил едва едва младежа.

– Защо не?

Тогава Брунел осъзнал надвисналата опасност. Вакуумът вътре в тръбата не бил стопроцентов, но можел да строши костите на пръстите му. Брунел отстъпил мърморейки. Имало някои неща, които и той не се осмелявал да направи.

През февруари 1848 г. Брунел заявил, че проблемите са разрешени, но седем месеца по-късно посъветвал директорите на компанията да замразят проекта.