Първата информация за книжни пари датира от 13 век, когато веницианския търговец и пътешественик Марко Полo посещава Китай. Той бил много удивен, когато видял правителството да разпространява някакви цветни хартийки и да задължава хората да ги използват като пари. С тях държавата плащала на чиновниците си, а хората данъците си.

Хартията била направена от кора на черница и оризова слама, а върху банкнотите бил поставен имтераторския печат, който гарантирал обезпечаването им  със стойността на злато и сребро.

Търговците първи усетили удобството на книжните пари, тъй като в тежките кесии със златни монети, жълтиците се нащърбвали, образите и цифрите по тях се изтърквали и това затруднявало оживената търговия.

Първите европейски банкноти се появили в Швеция през XVII век по времето на управлението на кралица Кристина. Тя направила опит да покрие недостига на сребърни монети, тъй като в кралството нямало достатъчно сребро. Банкнотите представлявали тънки медни листове, с необходимата гравировка.

Оживената търговия с Далечния изток донесла модела на книжните пари от Китай в Европа. Появили се първите монетни дворове и парични печатници. Новопоявилите се банки започнали да работят не само със златни и сребърни монети, но и с книжни купюри.. Постепенно се оформили и националните парични единици, обезпечени със съответното златно покритие., защитени и контролирани от държавата.

Йохан Хойберс строи пълномащабно копие на Ноевия ковчег. От скромност, той го нарича „Ковчега на Йохан“. Строителната площадка се намира в Додрехт, град разположен на час път с кола от Амстердам.
Йохан е опитен майстор. С построяването на ковчега той се е занимавал три години. Йохан внимателно е събирал информация за пропорциите на ковчега и неговата форма. Голямо внимание е отделил на детайлите. Главен източник на информация за него е била Библията.
Дъното на кораба има размерите на футболно игрище, а височината му е, колкото четириетажно жилище. Освен това ковчега може да плава в морето.
Едни смятат Йохан за чудак, други за луд. Причината да започне да строи ковчега е един негов сън. Сънувал, че Холандия е залята от ужасно наводнение. Когато се събудил, той веднага се заел със строежа на ковчега, така че в случай на природна катастрофа да бъде готов.
Работата по ковчега още не е завършена, но Йохан възнамерява да го довърши догодина и с него да отиде до Лондон за откриването на ХХХ летни Олимпийски игри.
Ковчега ще бъде изпълнен с животни, макар и пластмасови, но в пълен размер. От всяко животно ще има по един чифт.

Компанията Renesas Electronics обяви разработването на технология за безжично предаване на данни на близки разстояния с устройства подържащи Bluetooth и Wi-Fi, без използване на батерия.
Разработеният чип работи с енергия, която получава от радио вълните в околното пространство.
Новата технология може да намери много приложения в различни области – от медицина до рекламата.
Така например, под формата на термометър в пластир, който може да следи непрекъснато температурата на тялото, или се добавя към плаката, който ще предава допълнителна информация за рекламните продукти на заинтересованите минувачите.
Възможността за безжично предаване на данни с новия чип е благодарение на намаленото енергопотребление до няколко микровата и разработката за получаване на енергия от радио вълни, способна да произвежда около 10 микровата.
При производството на чипа се използва 90-нанометрова технология.

Това е комплекс от прости упражнения, които помагат за подобряването на паметта, Увеличава капацитета на мозъка ни във всяка работа независимо от възрастта.

Нейробиката може да се смята за аеробика на човешкия мозък. Самата дума се състои от думата „неврон” и „аеробика”, с други думи аеробика на невроните.

Как се е появила нейробиката?

Много от вас са чували, че нервните клетки не се възтановяват, но през 1998г. група американски учени чрез експеримент са доказали, че възрастните могат да имат нови нервни клетки. клетки, Те установили, че причината за намаляването на нашите умствени способности с възрастта не е отмирането на нервните клетки. Броят им намалява поради, изчерпване на дендритни процеси на нервните клетки, чрез които се предават импулси от един неврон на друг. Ако дендритите не се стимулират периодически, те атрофират и губят способността си да предават импулси.

До 1998г. се е смятало, че само на децата растат нови дендрити. Но изследванията на учените доказали, че при възрастните хора невроните са способни да пораждат дендрити, за да се компенсира загубата на старите.

Същността на нейробиката

Упражненията  при тази методика са насочени към широко използване на петте човешки сетива. Освен това, те се използват по необичаен начин и в необичайни комбинации. Това помага на мозъка да създаде много нови асоциативни връзки между различните видове информация.

Когато усещанията на човека се комбинират в необичайни комбинации, мозъкът му започва да произвежда нейротропин. Това вещество води до образуването на нови нервни клетки. Освен това, почти два пъти се увеличава броя на дендритите.

За това всеки ден е необходимо да се сменят рутините и шаблоните действия с нови и   непривични, които ще задействат няколко сетива.

Привичката изсушава мозъкът ни. За продуктивната му работа са необходими нови впечатления. Нейробиката изменя привичния стил на живота и ни обогатява с нови впечатления.

Учени от САЩ са създали в обикновен лабораторен съд миниатюрен мозък, състоящ се от 60 неврони на плъхове. Експериментите показали, че мрежата на нервните клетки е способна за дълъг период от време да обработва получената информация.

Изследователи от университета в Питсбърг са поставили върху силициев диск протеини, които стимулират растежа на нанесените на повърхността ембрионални клетки на хипокампуса. След известно време растящите неврони се самоорганизирали във вид на микромозък.

Биолозите с помощта на химически вещества осъществявали естествено затихване на импулсите в мрежата от клетки и изпращали в джунглата от неврони електрически сигнали.

В резултат на това новосъздадения мозък е преживял не четвърт от секундата, когато е поставен при естествени условия, а цели 12 секунди.

Това помогнало да се разбере как невроните обработват постъпващите сигнали и ги препращат едни на други.