– Време е да се махам от компютъра, в противен случай мога гола да остана …
Тази дреха ще ни накара да се замислим, колко време прекарваме онлайн.
Изследователи от университета в Ню Йорк са показали умна рокля, която става прозрачна с нарастващата активност на нейния собственик в една глобална мрежа.
Преди да изложи интимните части от тялото, интелигентната рокля, започват да трепти.
Авторите на проекта описват x.pose кто преносимо устройство, което излага тялото на собственика си всеки път, когато той генерира трафик.
Колкото е повече трафика, толкова по-бързо се разсъблича потребителят. Създателите на x.pose казват, че тяхната цел е да покажат колко много време прекарваме онлайн, без дори да го осъзнаваме.
В реалния свят, ние можем съзнателно да контролираме кои части от телата ни да са достъпни за публично гледане. Интимните части на тялото, ние покриваме с дрехи.
В дигиталния свят, нямаме почти никакъв контрол над информацията, която преминава през различните услуги. Ние сме голи и уязвими в него.
Плата за роклята е изграден по метод на 3D-печат. Панел с променлива прозрачност се контролира от малък компютър, вграден в задната част на роклята. Компютърът непрекъснато следи активността на потребителя в интернет, като регистрира обема от данни, изпратени и получени.

Guide4Blind позволява на слепи и хора с увредено зрение да се движат по градските улици. Устройството може да се използва и за туристически цели.
Приложението проправя маршрутите и издава звуков сигнал, ако човек се отклонява от него или има препядствие.
Често, то избира много по-дълъг път, но по-сигурен.
Проектът е разработен в град Зост. Причина за неговото създаване е срещата на инженера геодезист Йорг Питърс със сляп човек. Докато разговарял със слепия му дошла идея как да създаде специален навигатор.
Според Питърс, приложението не само измисли маршрути с точност до сантиметър, но слепите се поставят и в туристическата среда.
Приложението включва аудио файлове, от които потребителят може да се запознаят с историческите и архитектурни паметници.
Налице е също така информация за магазини, болници и спирки на градския транспорт.
На аудио файлове звучат гласовете на известни немски актьори. Вече са създадени версии на приложения за незрящи деца, чужденци на английски и холандски.

Веднъж Наполеон попитал Ж.Кювие, виден френски натуралист:
– Възможно ли е във Франция да се отглежда захарно цвекло?
Кювие се впуснал в продължителни теоретични разсъждения. Наполеон попитал отново. Вместо ясен отговор, чул теоретични умувания.
Тогава императорът прекъсна натуралиста:
– Г-н Кювие, ако видите сенатор Бертоле (известен френски химик по това време), помолете го да ми каже дали е възможно да се култивира захарно цвекло във Франция?
Историците не са оставили никаква информация за това, дали Кювие е осъзнал, че теоретичните аргументи са валидни и полезни във всяка ситуация, освен в тази, при която се изисква незабавно и отговорно решение.

Колкото и странно да звучи, но хората са работили върху идеята за хипертекста дълго преди появата на компютрите, дори много преди първите идеи на Венивар Буш, който е признат за основател на концепцията за хипертекста, въз основа на работата му написана през 1945 година.
Освен това, някои хора са се опитвали да си представят различни методи за съхраняване и извличане на информация, дори преди 20-ти век.
Белгийската гений Пол Отлет през 1895 описва идеята за „универсална библиотека „, която е в състояние да осигури достъп до голям брой книги за всеки, за прехвърлянето на данни той предложил да се използват акрилни влакна. От 1934 е усъвършенствал тази концепция за „електронни телескопи „, които веднага ще свържат хората с книги, филми, аудио записи и фотографии.
Сега ние приемаме тази концепция за даденост, но в тези дни, много малко хора мислели над подобни идеи. Отлет обединил силите си с други радикални мислители, като Нобеловия лауреат Анри Лафонтен и архитектурен гений Льо Корбюзие, за разработване на глобален архив на вестници, както и 150 – музейни зали. Въпреки, че тези проекти са останали само на хартия, в някакъв момент те са създали услуга, чрез която е можело да се зададе въпрос и да се получи отговор от телеграф, срещу малка такса. Крайната цел на Отлет е била да се създаде такава система с помощта, на която всеки желаещ може да чете текст от разстояние, проектиран на индивидуален екран.
За съжаление въплащаването на видението му било неосъществено поради нахлуването на нацистите в Белгия през 1940 г. Скоро след това Отлет умира.
Сега можем да си спомним за него и да почетем идеите му, които са изпреварили времето си.

Проектът Keepod е насочен към подпомагане на хората, чието финансово положение ги лишава от достъп до компютър. Британската компания Keepod Unite предлага нова разработка на своя версия на операционната система, която може напълно да се зареди на флашка.
Идеята е да се разпространят малки устройства за натрупване на информацията, а не да се подържат настолни и приносими компютри. Първият аргумент за ползата от това е, че икономисва средства, а втория, че е достъпен за хора от развиващите страни, които не могат да си позволят такъв достъп.
Keepod Unite дава пример с Матаре, население в Найроби, наброяващо повече от 500 000 жители, които живеят в гета, без достъп на електричество. Обикновено компютрите в такива селища са обществени, а условия за персонализация е възможно само на програмно ниво. Всъщност, това е, което се постига чрез Keepod.
Операционна система е базирана на Linux и се предлага с широка гама от приложения, като например LibreOffice, играчът VLC, FileZilla FTP,  Steam и др. Хардуерните изисквания включват процесор с архитектура x86, 1 GB оперативна памет, дисплей с резолюция от 1024 х 768 пиксела, и порт USB 2.0. Що се отнася до флашката тя трябва да има най -малко 8 GB свободно пространство.
Въпреки завишените стандарти за съвместим “ хардуер „, проектът като цяло, е бил успешен: вместо очакваните 38,000 долара Keepod Unite е успял да събере 40 801 долара.