Веднъж Наполеон попитал Ж.Кювие, виден френски натуралист:
– Възможно ли е във Франция да се отглежда захарно цвекло?
Кювие се впуснал в продължителни теоретични разсъждения. Наполеон попитал отново. Вместо ясен отговор, чул теоретични умувания.
Тогава императорът прекъсна натуралиста:
– Г-н Кювие, ако видите сенатор Бертоле (известен френски химик по това време), помолете го да ми каже дали е възможно да се култивира захарно цвекло във Франция?
Историците не са оставили никаква информация за това, дали Кювие е осъзнал, че теоретичните аргументи са валидни и полезни във всяка ситуация, освен в тази, при която се изисква незабавно и отговорно решение.

Колкото и странно да звучи, но хората са работили върху идеята за хипертекста дълго преди появата на компютрите, дори много преди първите идеи на Венивар Буш, който е признат за основател на концепцията за хипертекста, въз основа на работата му написана през 1945 година.
Освен това, някои хора са се опитвали да си представят различни методи за съхраняване и извличане на информация, дори преди 20-ти век.
Белгийската гений Пол Отлет през 1895 описва идеята за „универсална библиотека „, която е в състояние да осигури достъп до голям брой книги за всеки, за прехвърлянето на данни той предложил да се използват акрилни влакна. От 1934 е усъвършенствал тази концепция за „електронни телескопи „, които веднага ще свържат хората с книги, филми, аудио записи и фотографии.
Сега ние приемаме тази концепция за даденост, но в тези дни, много малко хора мислели над подобни идеи. Отлет обединил силите си с други радикални мислители, като Нобеловия лауреат Анри Лафонтен и архитектурен гений Льо Корбюзие, за разработване на глобален архив на вестници, както и 150 – музейни зали. Въпреки, че тези проекти са останали само на хартия, в някакъв момент те са създали услуга, чрез която е можело да се зададе въпрос и да се получи отговор от телеграф, срещу малка такса. Крайната цел на Отлет е била да се създаде такава система с помощта, на която всеки желаещ може да чете текст от разстояние, проектиран на индивидуален екран.
За съжаление въплащаването на видението му било неосъществено поради нахлуването на нацистите в Белгия през 1940 г. Скоро след това Отлет умира.
Сега можем да си спомним за него и да почетем идеите му, които са изпреварили времето си.

Проектът Keepod е насочен към подпомагане на хората, чието финансово положение ги лишава от достъп до компютър. Британската компания Keepod Unite предлага нова разработка на своя версия на операционната система, която може напълно да се зареди на флашка.
Идеята е да се разпространят малки устройства за натрупване на информацията, а не да се подържат настолни и приносими компютри. Първият аргумент за ползата от това е, че икономисва средства, а втория, че е достъпен за хора от развиващите страни, които не могат да си позволят такъв достъп.
Keepod Unite дава пример с Матаре, население в Найроби, наброяващо повече от 500 000 жители, които живеят в гета, без достъп на електричество. Обикновено компютрите в такива селища са обществени, а условия за персонализация е възможно само на програмно ниво. Всъщност, това е, което се постига чрез Keepod.
Операционна система е базирана на Linux и се предлага с широка гама от приложения, като например LibreOffice, играчът VLC, FileZilla FTP,  Steam и др. Хардуерните изисквания включват процесор с архитектура x86, 1 GB оперативна памет, дисплей с резолюция от 1024 х 768 пиксела, и порт USB 2.0. Що се отнася до флашката тя трябва да има най -малко 8 GB свободно пространство.
Въпреки завишените стандарти за съвместим “ хардуер „, проектът като цяло, е бил успешен: вместо очакваните 38,000 долара Keepod Unite е успял да събере 40 801 долара.

Често прибягваме до Интернет за информация. Понякога се питам какво ще правим някой ден, без насладата да се ровим в книгите, където се натъкваме на неща, които не сме имали намерение да търсим.
Търсенето в Интернет малко ни ограничава. Не бих се лишила от миризмата при отварянето, както на нова, така и на стара книга. Не става въпрос за нещо осезаемо, а нещо много по-дълбоко от усещане и обоняние.
Книгата няма да загуби силата си, въпреки че числото на четящите намалява. Много по-лесно е да кажеш нещо пред камера и да го запишеш, а друг заинтересован от темата, която си предложил, само ще включи малкото екранче.
Нямам нищо против такъв начин на представяне на мисли и идеи, но мисля, че все пак нещо се губи. Например, когато четеш книга ти сам си създаваш представа за героите и събитията, но когато тази книга е филмирана режисьорът, сценаристът,…. ти налагат своята представа и интерпретация на героите. Не ви ли се е случвало след като четете книга, а след това гледате филм по нея и да се разочаровате. Това разочарование идва от представите, които вие сами сте си създали върху прочетеното.
Тези, които не четат едва ли ще се трогнат от горе написаното. Ако човек няма убедеността и разбирането какво може да му донесе четенето, всички уговорки, обяснения, диспути,…. остават напразни.
Не чакайте някой да ви натрапи своите виждания и мисли по какъвто и да е въпрос, четете и размишлявайте.

До 2025 г. в Китай ще живеят повече християни, отколкото във всяка друга страна. Това е заявил професор по социология в университета Пердю в САЩ Фенган Ян.
Днес в Китай повече от 25 милиона души, изповядват християнството и на църковни служби присъстват повече вярващи, отколкото в Европа. Според неофициални данни, християните в Китай са повече от 67 милиона души. Повечето от тях са протестанти. Жителите на Китай по-често търсят онлайн информация за живота на Исус Христос, отколкото за председателят на републиката Си Цзинпин или дейността на Комунистическата партия на Китай.
Китай може скоро да се превърне в страната с най-голям брой хора, изповядващи християнството. Учените смятат, че това ще се случи в рамките на едно поколение.  До 2025 г. броят на християните в Китай ще нарасне до 160 милиона души и Китай ще изпревари САЩ по този показател.
Сега в САЩ живеят 159 милиона християни, но броят им постепенно пада. До 2030 г. 247 милиона китайци ще изповядват християнството и Китай ще се превърне в световен лидер в областта на всички християнски държави.
Напомням, че официалните дейности на християнската църква в Китай е разрешена при условие, че това ще насърчи патриотизъм и комунизма. Не съм много съгласна с такова условие китайските вярващи да организират полулегална общност, но фактът че броя на повярвалите расте е очевиден.
Според експертите, увеличението на броя на китайските християни започна след смъртта на Мао Цзедун.
Ако тази информация не подбуду ревност у вас, за повече повярвали и изповядващи християнството в България означава, че много дълбоко сте заспали. Странно какво би ви събудило тогава и произвело достатъчна ревност за това?