Неврохирурзите казват, че ако до три часа успеят да стигнат до човек, който е получил инсулт, то последствията от този пристъп могат да бъдат отстранени. Да се разпознае и диагностицират инсулта съвсем не е просто.
За да разпознаете инсулта използвайте тези 4-ри съвета:
Накарайте човекът да се усмихне, при инсулт не може да направи това.
Накарайте човекът да каже някое просто изречение. Например, „Днес времето е хубаво“.
Накарайте човека да си вдигне и двете ръце, при инсулт изобщи не може или ги вдига частично.
Помолете човека да изкара езика си навън. Ако езикът е изкривен или обърнат, това също е признак.
Един кардиолог е казал, че ако това съобщение е разпръснато на минимум 10 адреса, то може да се спаси нечий живот.

Учени, изследвали смъртта на Ленин, са почти сигурни, че той не е починал от естествена смърт, а е бил отровен.
Това разследване са направили американския невролог Гари Уинтърс и руския историк Лев Лури. Резултатите от изследването били представени на конференция в Медицинския факултет на Университета в Мериленд.
Официалната версия за смъртта на Ленин е, че той е умирял на 21 януари 1924 г. от инсулт, поради продължително хронично заболяване.
Лури установил, че здравето на вожда се е влошило постепенно. След първия инсулт през 1921 г. се оказала парализирана цялата му дясна половина от тялото. Но след това Ленин се възстановил и даже участвал в лов в началото на 1924 г.
Уинтърс проучил историята на заболяването на Ленин и доклада от аутопсията на тялото му. Въз основа на тези данни, той заключва, че до смъртта си вожда е бил доста активен и не са забелязани никакви признаци за предстояща смърт.
Но въпреки всичко, преди самата си смърт Ленин е получил няколко конвулсивни припадъка. Американският невролог смята, че това не са обичайните симптоми за инсулт.
Също така било  установено, че по време на аутопсията на Ленин не е имал токсикологична експертиза. Затова Уинтърс и Лури смятат, че Владимир Илич Ленин е бил отровен.

Богат на витамини, минерали и влакна, служи за отличен източник на енергия. Този плод съдържа големи количества желязо, така необходимо при анемия. Богат на калий, той се използва за снижаване на високото кръвно налягане. Предотвратява остеропороза, облекчава менструалните болки и свежда до минимум образуването на камъни в бъбриците.
Съдържащия се в банана витамин В6 помага да се балансира нивото на глюкозата в кръвта, а това смекчава промените в настроението, което е характерно за жени по време на предменструален синдром.
Язваджиите обезателно трябва да ядат банани, защото те снижават нивото на стомашния сок и образуват защитно покритие по стените на стомаха. Премахват подигането на киселини, облекчават запека и намаляват сутрешното гадене при бременни жени.
Бананите съдържат триптофан, серотин и норепинефрин, които помагат за справяне с депресията и дават възможност на човек да се отпусне. Витамин В успокоява нервната система, а В6 премахва раздразнителността и безсънието.
С банани могат да се хранят бебета, защото са лесно смилаеми и не предизвикват алергии.
Благодарение на сладкия си вкус банана помага да се премахне желанието за консумиране на прекалено сладки неща. Зрелите банани предпазват от дегенерация на макулата и инсулт.
Някои хора използват даже и банановите кори. Ако натриете такава кора върху ухапано от комар, отслабва сърбежа и раздразнението. При натриване на банановата кора могат да се отстранят изприщвания по кожата.
Този остатък от банана може да се използва и за тор, особено за рози, просто закопайте край някой храст или растения няколко обелки от банан.
Банана е  на четвърто място в света след ориза, пшеницата и царевицата. Съществуват над 40 вида от него. Въпреки, че банана е разпространен само в Югоизточна Азия и Тихоокеанските острови, съществува японски вид, който се отглежда като декоративно растение и се отглежда по Черноморското крайбрежие на Кавказ, Крим и Грузия.