В ерата на плейстоцена в Южна и Централна Америка са живели глиптодони, Това са гигантски роднини на съвременните броненосци.
Техните габарити и размери са били като на Volkswagen „Beetle“.
Съществуват доказателства, че индианците са ги ловили, а черупката им използвали като укритие при лошо време.
Предполага се, че хората напълно са унищожили глиптодоните преди много хиляди години.

Неговата история е следната.
Град Уюни бил важен транспортен възел, но планирането да се направи още по-значителен железопътен възел се сринали.
През 1888 г.тогавшният президент Анисето Арсе запонал изграждането на транспортна мрежа, но тя постоянно се съботирала от индианците, които възприемали това като нахлуване в личния им живот.
Влаковете са били използвани най-вече от минните компании, но когато през 40-те години тази индустрия стигнала до нулата, поради намаляване на природните ресурси, влаковете станали ненужни и тази област се превърнала в пустинни гробища за локомотиви.
За нас това е поредния обект за виртуално наблюдение от далече, а за местните, навярно идват тук да снимат и да се катерят по ръждясалото желязо. Всеки си има свой замисъл …..

Сред индианците в Америка живеели бели хора. Те се отнасяли много лошо със своите червенокожи съседи. Само едно семейство бели се отнасяло с любов към тях и придобили благоразположението и уважението им.

Веднъж в семейството дошъл индианец. С жестове започнал да им казва, че трябва да го последват. Но те не го разбирали.

Тогава индианецът грабнал лежащото на леглото дете и хукнал навън.

С отчаяни викове го подгонили родителите на детето, а след тях и цялото семейство. Накрая индианецът спрял и дал детето на родителите му. Когато щастливото семейство поискало да се върне в дома си, то видяло, че имението му било обхванато от огън.

Похитителят на детето искал да спаси семейството и тъй като белите не разбрали езика му, той направил необичаен ход, отвлякъл детето им.

Така понякога и Господ постъпва с нас, когато не разбираме какво иска да ни каже и не чуваме предупрежденията му. Искайки да ни запази от злото, Той ни изпраща лишения, страдания и болести, които ни вразумяват и ни предпазват от опасностите.

„Нарекох този остров Isla de los Alcatraces (Островът на пеликаните), защото тук има такова изобилие от тях“.

Испански лейтенант Хуан Мануел де Аяла, 1775г.

Скалата е  официално открита и кръстена от Хуан Мануел де Аяла през 1775 година, местните индианци олони, или костано, са събирали яйца и са ловили риба около острова поколения преди това. Няма свидетелства някога там да е съществувало постоянно селище, макар че близкият Ангелски остров е бил населен.

През 1853 година на Алкатраз е построен първият фар на Западното крайбрежие. Тъй като мъглата често правела фара безполезен, в него имало камбана, която да се бие на ръка. Сто и десет години по-късно, през 1963-та, той бил автоматизиран. Къщата с камбаната за мъгла стои и до ден-днешен; фарът още работи.

Днес считаме Алкатраз за бивш федерален затвор, но има документи от около 1861 година, които сочат, че там са били държани пленници от Гражданската война. Първият официален затвор е построен през 1867-а. До 1933-та затворът бил военен, след което станал федерален. Повечето легенди около Скалата и прочутите й обитатели — сред които и Ал Капоне, който лежал там между 1932-ра и 1939-а — датират от това време. Алкатраз изпълнявал ролята на федерален затвор само трийсет години, преди да бъде закрит през 1963-та.

Шест години по-късно група от осемдесет индианци, представители на повече от двайсет различни племена, дебаркирали на изоставения и пустеещ остров и се опитали да го завладеят за индианска територия. В политическо изявление групата, която сама се наричала „Индианци от всички племена“, предложила да откупи острова от американското правителство срещу „24 долара в стъклени мъниста и червен плат“.

Целта на тази иронична оферта била да покаже убеждението на индианците, че островът е откраднат от тях. Те искали да си върнат онова, което смятали за индианска земя, и да създадат там Център за индиански изследвания и Велико училище по индианско обучение. Окупацията на Алкатраз от индианците продължила деветнайсет месеца и макар че в крайна сметка се провалила и активистите били отстранени, тя успяла да привлече внимание към тежкото положение на индианците в Съединените щати. Днес по сградите на острова могат да бъдат видени надписи от този период, най-вече по стената зад голямата табела на пристана. Върху официалната табела на Американските затвори с червена боя са изписани думите „Индианци, добре дошли“ и „Индианска земя“.

През 1972-ра Алкатраз става част от Националната туристическа зона „Голдън Гейт“ и всяка година островът е посещаван от над милион души.

При много народи съществува забрана за изговаряне името на умрял човек, поради опасения, че по този начин ще бъде извикан неговия дух или призрак.
Вместо оригиналното име произнасяли някоя неутрална негова характеристика или му давали друго име, както в африканското племе масаи.
При южноамериканските индианци гуахиро всеки произнесъл името на мъртвец, понася смъртно наказание.
В някои австралийски аборигени това табу е толкова силно, че даже живите адаши трябвало да сменат името си.
От уважение към обичаите на местните жители в началото на много австралийски филми и телевизионни програми има предупреждение, че зрителите могат да видят изображение или да чуят гласа на мъртвите.