Навярно сте чували за едно или друго растение, което в затворено помещение зле влияе на организма на човека и може да доведе до различни заболявания.
Но има стайни растения, които допринасят за нашето здраве.
Най-забележителното между тях е здравецът. Това растение е добър йонизатор на въздуха.
Поставете по 2-3 саксии със здравец във всяка стая и ще усетите колко леко се диша във вашия дом.
Освен това, растение насища въздухът с ароматни етерични масла, които повишават имунитета на организма.

Опитоменият здравец е така нареченото индреше, което се слага в домашните конфютюри, компоти от дюли, круши. Индрешето също може да се ползва  при домашно направен сироп против кашлица – с вода, няколко локума, лукчета, парчета ябърка, семето на дюля и два – три ореха счепени с черупките.

Ако питаш за здравеца дали лекува, знай, че можеш да облекчиш временно болката като хубаво смачкаш пресно листо от здравец и го напъхаш в ухото но внимателно да не попадне много навътре и да се скъса.

Съвременните технологии позволяват да се произвежда изкуствено сърце, изкуствен бъбрек, изкуствени крайници за хора и животни. Но до сега, лекарите не са имали възможност да направят изкуствена кръв и затова тя се взима от живи донори.
Но науката не стои на едно място. През лятото на 2014 г. екип от учени в Университета на Единбург представили веществото, което нарекли ​​“изкуствена кръв“.
Според учените, това вещество напълно повтаря физическите и физиологичните свойства на истинската кръв. То може да пренася кислород за насищане на тъкани с хранителни вещества, да регулиране температурата на човешкото тяло, да свързват различните органи и системи благодарение на сигналини вещества – хормони, да осигурява водно-електролитния баланс, стабилна работа на имунитета и други важни функции на тялото.
Създадено от стволови клетки вещество може да бъде прелято на хора с всякакъв вид кръв. В момента цената на една доза – 450 мл от това вещество е 145 евро. Но при промишленото производство, тази цена може да падне най-малко два пъти.
Появата на изкуствена кръв ще помогне да се избегнат проблемите, свързани с недостига на налична кръв. Разбира се, тя все още е малко по-скъпа, отколкото синтетичния ѝ аналог, но често има случаи, когато работата не е в цената, а наличието на тази важна субстанция.

Британски лекари заявили, че съществуващите антибиотици все по-малко помагат при лечение на заболявания. Те даже действат още по-лошо. Скоро ще станат съвсем безполезни.
Работата е там, че съвремените бактерии стават все по-устойчиви на съществуващите антибиотици. У бактериите се е появил имунитет към най-често срещаните лекарства. Що се отнася до нови антибиотици, тях още ги няма
Ако отсъстват антибиотици обикновена операция може да доведе до смърт на пациента.
Ето например гонореята, за сега има само един антибиотик, който може да се справи с нея.
Причина за това плачевно състояние е поведението на хората, които твърде често използват лекарства.

Изследователи от Гана и Великобритания забелязали, че въпреки недостига на влага, през последните 40 години в Западна Африка, биомасата в района съвсем не е намаляла.
Тази находка напълно опровергава предположението, че с настъпване на сушата всички растения без изключение ще изсъхнат и вместо да поглъщат въглеродния двуокис, той ще се отделя в атмосферата.
Времето за наблюдението е продължило от 1990 г. до 2010 г. Били изследвани 10 хиляди дървета и растения. По време на суша те цъфтели.  Между тях се оказали малко изискващи и по-приспособени видове. Изглежда растенията загиват от недостиг на влага само при краткосрочни и внезапни засушавания.
Ако засушаването продължава десетилетия, както в Западна Африка, във флората става преразпределение на ролите. Общия баланс на циркулиращия въглероден газ остава ненарушен, за сметка на светлолюбиви растения с малки потребности за вода, които започват да се увеличават в сравнение на сенколюбивите вечно зелени тропически видове. В първите се е изработил имунитет срещу сушата. Биомасата в гората при такова разпределение може да нарасне.
Учените трудно могат да определят, кое игнорира засушаванията в другите части на планетата. Те не са много сигурни, че при продължително отсъствие на вода, растенията сами ще могат да намерят изход от положението. Въпреки запазването на общата биомаса, броят на видовете в тропическите гори постоянно намалява.
За учените е очевидно, че за кратките и продължителни суши в моделирането и прогнозирането трябва да се използват много различни стратегии.

Днес на 21 януари се празнува сравнително младия празник –  Денят на прегръдката.
Празникът се е появил през 70-те години на XX век в студентските среди на западноевропейските младежи.
На този ден момчета и момичета са се прегръщали едни други без някаква особена причина.
Според „поверието“, когато хората се прегръщат споделят дружеска топлота.
Съществуват и научни доказателства за полезността на прегръдката. Дружелюбното докосване повишава имунитета, стимулира централната нервна система, повишава нивото на хемоглобина в кръвта, както и хормона окситоцин, който предизвиква благоприятно разположение към други хора.
Прегърнете се и загърбете всичко лошо!