Музиката има голяма сила. Тя въздейства върху разума на човека. Умовете на всички хора, независимо от тяхната нагласа и разбиране са еднакво чувствителни към музиката. Някои животни също имат усет към музиката. Дори скалите и растенията реагират на музика. Тя въздейства върху всички живи същества.
Разказват, че през XVI век певец бил способен да смекчи камък, да запали свещ и даже да предизвика дъжд чрез музиката си.
Музиката придава на всички творения жизнен импулс. В историята има много примери за необикновената сила на музиката.
Отдавна живял  един артист и музикант Афлатун. Кралят на страната, където живеел певецът, много пъти го канел, за да се наслади на изкуството му в двореца. Но музикантът имал свои задължения, а и не му се ходело при краля.
Веднъж съвсем случайно в него се породило желание да отиде в двореца. Отишъл и свирел там. Първо всички се смели, докато сменил мелодията. След това започнали да плачат и той отново сменил мелодията. Тогава всички заспали. Афлатун преди да тръгне написал на една бележка:
„Тук дойде Афлатун, който ви накара да се смеете, да плачете, а накрая ви приспа и си тръгна.“
Той сложил посланието си пред спящия крал и тихо излязъл.

Американски учени са създали компактна полимерна леща, която функционира като пълноценен обектив на фотокамера, притежаващ  широк зрителен ъгъл подобен на окото на насекомо. Това постижение значително ще подобри качеството на микроскопи, фотоапарата на смартфони и мобилни телефони.
За разлика от фотоапаратите, телескопите и микроскопите, човешкото око е в състояние да промени фокуса от един обект на друг, без да се придвижва напред. Това става благодарение на изменението на кривината в  „обектива“ на очната леща. За панорамни снимки, фотографите използват широко ъгълен обектив „рибешко око“ почти 180 градусов. В природата такъв широк ъгъл на виждане имат насекомите и някои риби.
Специалистите от Университета на Охайо са могли да комбинират и двете изобретения на природата и създали полимерна пет милиметрова леща, способна да изменя формата си под действието на електрически импулс, за сметка в изменението на фокуса на точката. Тези лещи могат да работят и на по-малък ъгъл на видимост, например, 45 градуса.
Във вътрешността на лещата има няколко взаимно свързани кухини, които са запълнени с техническа течност. Полимерът подложен под въздействието на електрически ток, работи като мускулите на очите при човека. В зависимост от местоположението на течностите в кухините се променя фокуса.
Разработчиците планират да въведат новия тип леща в индустриалните микроскопи и камерите на мобилните телефони.

Физици и биолози от Великобритания и САЩ са открили най-икономичния начин за придвижване  във водна среда. Те установили, че медузите с гъвкавото си тяло преодоляват големи разстояния с по-малко загуба на енергия.
Безгръбначните животни превъзхождат рибите по ефективност на движението за сметка на водните вихри.
Специалисти от Морската биологична лаборатория във Woods Hole и редица други центрове първоначално изучавали хидродинамиката на свободно плаващите медузи.
Анализът на видеозаписите показал, че животните получават малък импулс даже в такъв момент, когато мускулите им не се съкращават. Серия от контролни наблюдения потвърдила, че този ефект не е случаен.
Допълнителното проучване с временно парализирани медузи, които с помощта на метален прът били избутвани в аквариума, помогнало да се установи природата на това ускорение.
Изследователите установили, че в момента на съкращение на гъвкавата камбана на медузата във водата възникват тероидални вихри. Вихрите започват след това да се движат в противоположна посока на плаването медузата. За тях се формира област на излишно налягане и водата изтласква животното напред.
Гъвкавото тяло дава възможност най-добре да се използва описания ефект, което увеличава дължината на плуването „с един тласък“ до осемдесет процента.
Според учените, камбаната на самата медуза приема нужната форма, без да се използва специално напрежение на мускулите.
Физиците и биолозите подчертават, че този механизъм работи само за малките животни и при умерени скорости.
При растене на размера и скоростта ефектът не работи. Така че на практика той не може да се използва за създаване на високоскоростни подводни роботи или да се икономисва гориво за морските съдове.
В същото време, изследването хвърля светлина върху задвижващите се механизми в природата. Формата на тялото на медузата е замислена така, че да се икономисват силите на животното.

Наблюдението на същества създадени от Господа са извор на познание., от който можем да черпим без прекъсване.

От мравките научаваме да трупаме запаси за трудни моменти, от пчелите как се постига ред, от змиите невъзможността да се движим по известни следи. Мисля, че като премахнем особеностите на всеки вид има нещо, което ги обединява и това е инстинкта за самосъхранение.

У всеки у нас има нещо, което ни подтиква да живеем, което ни зове, да не даваме да бъдем отнесени от деморализацията, което ни учи, че след буря идва спокойствие.

На благословения дар вложен в нас от Създателя се дължи това, че неприятности ни нападат, но не ни унищожават. Загубата на един човек не ни обезоръжава напълно. Дори импулсът да се борим срещу смъртта на едно любимо същество не ни завлича в гроба.

Знам, че съществуват и изключения. Не малко са и тези, които не могат да устоят на жестоките превратности на съдбата.

Но нещо вътре в нас ни казва да устоим, да се вкопчим в живота със нокти и зъби, да продължим да се борим, защото още не е даден сигналът, борбата още не е свършила. Звучат последните акорди на песента, но театралното представление още не е приключило.

Само със смъртта свършват мислите, проектите, плановете, които са били в човешкото сърце, но дори и тогава, ако човек е познал Създателя си, това не е нещастие, а стъпка към едно по-добро място.

А докато дойде този преход, трябва да продължим да живеем и да го направим по най-достойния начин.

Човеците са като виното. Злите страдат и боледуват и болката и мъката превръщат в оцет една душа, която би могла да бъде приятна и сладка. Добрите също преминават през трудности и имат същия горчив опит, но също като качествените вина не се вгорчават, а с течение на годините стават все по добри.

Масата на дъждовната капка е много по-голяма от тази на комара.
Именно това, а и космите по цялата повърхност на тялото, водят до съвсем малък импулс от капката към комара, което помага на насекомото да оживее под дъжда.
Друг важен фактор е, че сблъскването става във въздуха, а не на определена повърхност.
Ако капката падне върху комар има два възможни сценария:
Ако удърат не е в центъра, насекомото се завърта и продължава да лети.
В противен случай капката за кратко време увлича комара със себе си, но той бързо се освобождава.