В Колизея за противник в боя на един древноримски престъпник била избрана кокошка.
В Древния Рим наказвали престъпниците като ги оставяли сами в Колизея срещу диви зверове. Обикновено това били лъвове, които веднага разкъсвали провинилия се, щом излезели на арената.
Такова наказание готвел император Гален на търговец, който продал на жена му фалшиви диаманти.
Когато търговецът стоял на арената, от клетката вместо лъв изскочила кокошка. Това предизвикало бурен смях у присъстващите, дошли да присъстват на екзекуцията.
Гален обявил:
– Той излъга и беше излъган.
След това търговецът бил освободен и пуснат да си иде у дома.

През 1421 г. флота на китайската империя е мощен и китайските моряци усвоили много пътища в океана.
С военноморската политика на Китай по това време се занимавали евнуси. Император Хунси решил да ги премахне от двора.
Официално мотивация за прекратяване на дейността по морето и започването на политика на изолация от света е, че флотът е твърде скъпо удоволствие за хазната, опустошена от глупавата война с виетнамците.
Ако не са били тогавашните дворцови интриги, Китай е щяла много по-рано от Великобритания да стане владетел на океаните и „държава номер едно“ в нашето полукълбо.
Възможно е, китайците тогава по-рано от Колумб да открият Америка и сегашните жители на САЩ биха говорили на китайски.

Защо в някои страни отношението на народът към управляващите прилича на жена, искрено вярваща, че „ако я бият, значи я обичат“. Знам какво си помислихте, но не това имах в предвид.
Нека да вземем например, Централната африканска република и нейният президент, а след това и император, Жан Бидел Бокаса.
Той обичал народа си силно – пържен, със сос, печен ….
Готвачът на Бокаса виртуозно готвел човешка плът. Често на императорската маса попадали политически противници, министри в опозиция и опасни военни хора, които били трудни за преодоляване.
Така под специалния надзор на императора активно се работело с малолетни и непълнолетни.
През януари 1979 г. в столицата Банги протестирали ученици за това, че ги карали да купуват скъпо грозна униформа от личната фабрика на Бокаса. Били арестувани повече от сто деца на възраст между 6 и 16 години. 40 от тях императорът заповядал да се изпратят в кухнята, а останалите вързани сложил легнали на площада пред двореца и лично премина през тях с камион.
Това била последната капка на търпението. Не, народът не се разбунтувал. Хората стояли в безмълвно възхищение.
Но Франция, бивш суверен на страната, решила да положи край на тези кулинарни излишества. През септември 1979 г. френски десант завзел Банги и свалил императора гастроном.
Истината е, че нямало съд, човекоядецът спокойно си живеел във Франция в собствен замък, а през 1986 г. била отново издигната кандидатурата му за поста президент на Централната африканска република. И народът всячески приветствал завръщането му.
Но как така? При него имало ред. Да хората били изяждани, бичувани и живи закопавани. В страната имало страшен глад и чудовищна безработица, но той бил истински император.
Преизбирането на Бокаса не станало. Неговият черен дроб се оказал много по-умен от народа на Централната африканска република и с доста мъка и болка прекратил съществуването на собственика си в края на 1986 г.

През XVIII век Бенджамин Франклин казал, че в живота няма нищо неизбежно, освен смъртта и данъците.
Необходимостта да се събират данъци е възникнала, когато са започнали да се оформят първите държави.
Първоначално с данък се облагала собственост върху земята, животните и работниците.  Но нуждите на държавата се увеличавали, а заедно с тях се появявали все по-странни и понякога абсурдни данъци. Император Веспасиан наредил събирането на такса в Рим за използване на обществените тоалетни, във Византия съществувал данък върху въздуха, който е трябвало да платят собствениците на скъпи къщи, а в Башкирия през XVII век е имало данък върху цвета на очите.
Западноафриканските страни са сред най-бедните в света. Но въпреки това, техните жители все още се облагат с данъци, някои от които могат да бъдат класифицирани като много странни.
Така жителите на Гвинея, където почти цялото население живее в бедност, все още плащат данък за мир, макар сега в страната да не се водят никакви военни действия.
Всяка година мирния живот на гражданите на страната струва 17 евро, което се явява разумна цена за гвинейците. За сравнение, един килограм кафе в Република Гвинея може да се купи за 50 евроцента.

Княз Константин се намирал в отряда на генерал Розенберг. Въпреки заповедта на Суворов, Константин накарал Розенберг рисковано да премине реката.
Генерал Моро възползвайки се от несполучливата маневра на руските войски, внезапно атакувал. Разбил войските и ги обърнал в бягство.
Суворов бил ядосан. Той дълго време се чудел как да постъпи с Константин.
В началото искал да съобщи на императора за поведението на син му, но после се отказал.
Суворов поканил Константин при себе си. След половин час князът излязъл от кабинета му разстроен, почервенял и облян в сълзи.
От тогава Константин оказвал особено уважение към Суворов.