Мнозина от вас знаят какво означава да си дамгосан. Всеки път, когато се споменава дадено име, веднага го следва „точна характеристика“ обрисуваща миналото или настоящето на човека, който го носи.
Навярно сте чували реплики от рода на:
– Срещнах днес Иван, оня разведения.
– Получих писмо от Пешо, алкохолика.
– Диди се премести в нашия блок, самотната майка.
– Снощи срещнах Лили, тази дето не може да си намери работа и вече цяла година е безработна.
„Уточнения и подсказки“ за „недосетливият“ участващ в разговора.
Няма ли някой да види в тези хора, това което са в същност? С нашето „далекогледство“ не можем да усетим ценното у човека. Обикновено го принизяваме до нивото, на това което върши или очакваме да стане от него.
Но има един, за Когото сме бисер, скъпоценен камък. Това е Исус, нашия Цар. Той няма да ви припомни болката от преживяното. Нито ще ви упрекне, укори и осъди. За Него няма значение къде сте сгазили лука, кога точно сте се оплескали и сте станали за смях.
Той иска да ви включи в Своята слава, като част от Самия Него.

Името на Леандро Ерлих е добре известно на всички, които се интересуват от съвременно изкуство. Шокиращият художник от Аржентина не престава да учудва със своите ярки проекти.
Скоро жителите на френския град Нант станаха свидетели на необичайно явление. От центъра на площад се издига във въздуха стая, буквално „извадена“ от сграда.
Полуразрушени стени, парчета от дървен паркет, счупена мазилка и тухли – всичко изглежда много реалистично.
Леандро Ерлих е майстор на визуалната манипулация.
Ако в проектът на френския фотограф Лаурен Шехере домовете отиват на лов, защо стаите на Леандро Ерлих да не се издигат в небето?!
Такъв илюзорен проект може да се създаде като се използват различни огледални инсталации.
До необичайната стая може да се стигне по стълба, преодолявайки всички възможни закони на гравитацията.
Необикновеното съоръжение е създадено във връзка с фестивала на изкуствата. По това време Нант се превръща в истинска галерия под открито небе.
Стаята се издига на почти 9 метра височина, нейната единствена опора е стълбата, облегната на прозореца в класически френски стил. Трудно е да се разбере как е устроена конструкцията, за това у зрителите остава чувството за нещо вълшебно и магическо.

Тази забавна история е станала в окръг Хериск Каунти, щат Тексас. За родителите на две деца, живеещи в тих квартал, това изобщо не е било смешно.

Една вечер те чули странни звуци от предавателя на радиогледачката. Устройството е било инсталирано до кревата на двегодишната им дъщеря. Чували се ругатни и то от мъжки глас.

Преди две години бащата Марк Гилбърт купил интернет камера за наблюдение на двегодишната си дъщеря. Това е много полезно устройство. По всяко време може да се види как детето спи или се събужда.

Когато родителите чули гласа, си помислили, че непознат чрез взлом е влязъл в дома им. Те отишли в стаята и чули как някой крещял на дъщеря им Алисън, наричайки я по име я карал да се събуди. Когато отворили вратата видели, е гласа идва от радиогледачката.

Изведнъж камерата се включила към тях и хакерът започнал да ругае родителите и да ги наричали „глупави идиоти“. Бащата бързо изключил устройството от контакта.

Както се оказало по-късно, хакерът е получил достъп до камерата чрез интернет и е прочел името на момичето на стената.

Детето се е родило с дефект в слуха и носи кохлеарен имплант. За щастие, той се изключва по време на сън, така че момиченцето не е чуло тези лоши неща, които са казани от неизвестния нарушител.

Едно малко момиченце се роди преждевременно. Теглото му беше под нормата. Лекарите не даваха надежда, че ще оживее, но родителите му се молиха и то оцеля.

Сега то е една топка енергия, даряваща всеки с една нестихваща усмивка. Подскача игриво между хората, а те го прегръщат и даряват с много целувки. То няма много играчки, но живее в любящ дом, сред своето семейство.

Баща й при едно сбиване остана без една ръка, а майка й беше бивша наркоманка, но това дете бе цялото им богатство. Не напразно я бяха кръстили Миракъл, което означава чудо.

След дълги години на експериментиране един изобретател открил начин да запалва огън.

Той се отправил към заснежения северен край. Там научил аборигените да да си палят огън. Разяснил им преимуществата и изгодите, които им давал огъня. Аборигените така се заинтересували от нововъведението, че забравили да благодарят на изобретателя, който изведнъж изчезнал незабелязано.

Изобретателят бил изключителен човек. Той съвсем не се стремял да го помнят и почитат. Искал единствено хората да се възползват от неговото изобретение.

Следващото племе се заинтересувало от изобретението не по-малко от първото. Въпреки това местните шамани завидели на авторитета на чужденеца, който той си завоювал сред народа. Един ден го нападнали и го убили.

За да се избегне всякакво подозрение, че те са го убили, издигнали портрета на великия изобретател над главния олтар на храма. По случай смъртта му била написана специална литургия, в която се упоменавало името му и се обещавало да се увековечи.

Особено внимание се отделяло на това, да не се пропусне или измени нито един параграф от литургията. Инструментите за произвеждане на огън били поставени в специална кутия. Светите отци заявили, че тази реликва ще допринесе за излекуването на всеки вярващ, само като положи ръце върху нея.

Главният свещеник поел отговорността да събере материали за живота на изобретателя. Събраният сборник с материали придобил силата на свещена книга. Безграничната любов и доброта на изобретателят се представяли като пример за подражание. Всячески се възхвалявали неговите славни дела, а неговата свръхестествена природа станала обект на поклонение.

Свещениците взимали всички мерки, книгата да се съхрани за бъдещите поколения. Самите те авторитетно интерпретирали смисъла на идеите му, значимостта на праведния му живот и неговата смърт. Духовниците безжалостно екзекутирали или изгонвали от църквата всеки, който изкривявал тяхното учение.

Хората така се боели да нарушат всичките религиозни предписания, че нацяло забравили, как се запалва огън.