В света има много разкошни плажове. Всички те обещават райски отдих, но там можем да бъдем застрашени от различни опасности, като акули, медузи, опасни течения и дори местните жители.

Един от плажовете, от които е по-добре да стоим настрана е Плайя Сиполите.

Ще се изненадате, когато разберете, че това е едно красиво място, наречено „плажа на мъртъвците“.

Причината за тава страшно име са огромните вълни и опасни течения, погубили не малко хора.

През последните години броят на произшествията е намалял драстично, защото там дежурят голям екип от висококвалифицирани спасители.

Съветски ръчна граната Ф-1 е бил копиран от френската гранатата F-1, но е снабден с по-надежден предпазител.
Произходът на жаргонното ѝ име „лимонка“, може би идва от английски Lemon, въпреки че е гладка  или защото има сходството с формата на лимон.
Но американската Mk 2 граната, която е с оребрена форма, е наречена „ананас“.

Радостна съм и щастлива, това на вас желая от сърце.

Рецептата е много проста. Живей и не се отчайвай.

Без покана не нахълтвай в нечия душа.

Ако проблеми те нападнат, бори се  и ги разреши.

Не се бой и не се страхувай…

във всичко това победител си ти.

За близки и познати не забравяй!

За място на някой не ламти

Любувай се на облаците горе ….

На просещия давайте в името на Бога и към слабостите на другите съвсем не бъдете строги.

За всеки миг на Бога благодаря, че ми е дал живот и благоденствие.

Това е последното идване на училище, за се дразни всеки закъснял с прозвището „сънливия Томас“.

Празника на св. Тома се чества в Холандия на 21 декември, това е най-краткия и най-тъмния ден на годината. Този ден е последния в училище преди Рождественската ваканция.

През този ден в училищата се практикува много интересна традиция. На 21 декември всички ученици се стараят да дойдат, колкото може по-рано на училище. Всеки, който пристигне си пише името на дъската.
А този, чието име е последно в списъка, цял ден ще го дразнят, като го наричат „сънливия Томас“. В този ден е срамно да се спи много.

Даже учителят се страхува да закъснее този ден. Причината не е, че ще бъдат мъмрени от началството си за това за това, а защото ще бъдат провъзгласени от своите ученици за „сънливия Томас“.

Обикновено на този ден да се сложи край на всяка основна подготовката за Рождество. Според народните вярвания се твърди, че Рождество идва заедно с Тома.

Нощта на 21 срещу 22 декември е най-дългата в годината и се нарича „нощта на двата хляба“. В тази нощ успяват да направят две печения подред.

Интересно е да се отбележи, че в тази нощ излиза известния черен рождественски хляб във вид на звезда.

Спас бе вечно весел. За него казваха:

– Никога не сме го видели намръщен, на лицето му постоянно грее усмивка.

Той често придружаваше майка си до старческия дом, където бе неговата баба, но майка му винаги го оставяше вън да я чака и сама се срещаше с майка си.

Спас търпеливо изчакваше майка си,а след това двамата се прибираха.

Веднъж Спас трябваше да внесе голям пакет, който бяха донесли с майка си за баба му. Тъй като бе доста обемист и тежък майка му го помоли:

– Спасе, били ми помогнал да го внеса вътре.

Той взе пакета  последва майка си. Там бе една от жените, които обслужваше възрастните хора и една от медицинските сестри, която се грижеше за по-тежко болните.

И двете извикаха в един глас:

– Здравей, Спасе!

– От къде знаят името ти? – погледна го изненадано майка му.

Спас смутено наведе глава и почервенял обясни:

– След училище идвам тук да обслужа баба и някои от възрастните хора.

– Нищо не си ми казал до сега, – с укор го погледна майка му. – Мислех, че такива хора ще ти бъдат противни и за това дори не желаех да влизаш с мен при посещенията ми тук.

Усмивка отново разцъфна върху лицето на Спас.

– Мамо те са прекрасни хора. Разказваха ми доста интересни неща. Например, дядо Петър е бил на фронта. Той говори за другарите си за битките и сраженията . Леля Маша е била агроном и знае толкова много не само за цветята, и различните култури, но и за билките, гъбите….

От устата му се лееха истории за десетки съдби и хора.

Майка му го гледаше и не можеше да повярва на очите си. Синът ѝ бе пораснал и сам бе намерил мястото си в живота