Какво е ежегодното съотношение между хора, които убиват акули и акули, които убиват хора?

Според организацията на ISAF годишно в света официално са регистрирани 50-80 нападение на акули на хора. От тях най-много 10 са със смъртен изход.

В същото време хората убиват ежегодно около 100 милиона акули, най-вече за храна.

Трябва да се замислим сериозно, кои всъщност са потърпевшите. И чия численост ще намалява по-бързо.

Изследвания в областта на електробезопасността показват, че нещастните случаи свързани с неправилната експлоатация на електроуредите, стават на всеки 4 секунди.

Даже и най-малкото нарушение на правилата на безопасност може да доведе до разрушителни последствия.
С електрическия ток шега не бива. Има повече от 70 смъртни изхода и 350 хиляди сериозни травми всяка година.

Работата е там, че човешкото тяло е отличен проводник и ако то се окаже под напрежение, невъзможно е да се избегнат травмите.

За да не се случват подобни случаи никога в нашето ежедневие, по-добре се запознайте се с някои прости правила за безопасност при работа с електроуреди.

Избягвайте освен ако е абсолютно необходимо да включвате голям брой електрически уреди по едно и същото време, в противен случай можете да претовари веригата, а последствията се необратими.

Не се опитвайте да свържете всички устройства в един контакт, той няма да може да понесе товара и може да изгори, дори да се запали.

В света има страна, където животът на поколенията е истински ад. Място, където няма изход, където трябва да оцелееш, но само ти единствено можеш да си помогнеш.

Анархия в пълния смисъл на думата. Пълна липса на държавност и постоянни хуманитарни катастрофи.

Всичко това и много повече може да се види в родното място на последните пирати – Сомалия.

Тази държава е можела да се превърне в една от най-красивите и загадъчни страни в света и да привлича туристи от цял ​​свят, но тя е станала най-опасната страна за тях.

Въпреки това, след края на гражданската война през 1990 г. Сомалия се е превърнала във филиал на ада на земята.

Тук няма власти. Отделните области и райони се управляват от военачалници, вождове на опълчения и даже пирати.

Наркотици, незаконен лов на риба и пиратство в екстериториални води това са основните източници на доходи на сомалийците.

Бяха изминали пет години, откакто Донка за първи път прекрачи прага на университета. Тя завърши с отличен успех специалността си и бе поканена да остане на работа в учебното заведение, което бе завършила.

Надежди, мечти, очаквания, всичко се бе събрало в тази покана. Очертаваше се бъдеще, за което отдавна Донка си мечтаеше.

Тези дни тя имаше проблем с една от задачите, които ѝ бе възложил един от професорите. Трябваше да предаде работата си на другия ден и нямаше никакво време да поправя грешките си.

Донка бе много напрегната и стресирана. Не виждаше изход от създалата се ситуация.

На другия ден тя трябваше да ръководи упражненията на група студенти. След занятието един от младежите я попита:

– Можете ли да ми отговорите на въпроса, колко е пет плюс две?

Въпросът ядоса Донка. Тя бе напълно сигурна че студент от четвърти курс, какъвто бе Дамян, може сам да си отговори на въпроса.

Донка се намръщи и му каза:

– Ти знаеш отговора – седем. Защо ме питаш?

Той се усмихна топло и отговори:

– Не, съвсем не исках да ви засегна или да се подигравам с вас. Според вашата математика пет плюс две е седем, но не и според Божията.

Донка се заслуша в думите на студента внимателно. Тя усещаше, че тук се крие нещо повече от проста математика.

Дамян прибра буйния си перчем и спокойно обясни:

– За Бога пет плюс две е повече от пет хиляди, защото Той може да нахрани пет хиляди души само с два хляба и пет риби.

Този оригинален отговор помогна на Донка да преодолее стреса и да се успокои. Замисли се върху казаното от Дамян и се помоли:

– Господи, моля Те помогни ми.

За нейна изненада професорът разбра затрудненията ѝ и даде на Донка още една седмица отсрочка.

„Да, Бог е с нас, – каза си Донка, – Той винаги е с нас и ни дава надежда и мир. За Бога няма нищо невъзможно“.

Радостни сълзи заляха бузите ѝ. Тя не беше сама, Бог нямаше да я изостави. В кавито и обстоятелства да се намираше, тя можеше да очаква помощ единствено Него.

Когато Олга Шиварова получила увреждания и станала инвалид, тя се научила да рисува с устата си. Олга била прикована към инвалидна количка поради рядко заболяване на централната нервна система.

Шиварова забелязала първите симптоми на заболяването си, когато станала на 33 години. По това време е работила като счетоводител в Москва.

Поради прогресиращото заболяване ръцете ѝ отказали и започнал да се губи гласът ѝ.

В Рязан Олга се научила да рисува, като държала четката с устата си. Скиците си правела на таблет. Тя управлявала устройството си с помощта на носа си. За да направи една картина на Шиварова са ѝ необходими три дена.

Тя казва:

– Промени се отношението ми към живота и моето заболяване. Чувствам, че все още съм жива. Започнах да усещам повече радост и наслада в това, което върша. Например, за мен живота изглежда обемен.

Олга обича да посещава театри и кина, разхожда се ежедневно. Помагат ѝ от семейството и една студентка доброволка.

Шиварова дава следния съвет:

– Хора, които са се сблъскали с такива трудности, особено по-младите, искат да намерят изход от ситуацията. Моя девиз е: „Има изход от всичко“.