Изследвания в областта на електробезопасността показват, че нещастните случаи свързани с неправилната експлоатация на електроуредите, стават на всеки 4 секунди.

Даже и най-малкото нарушение на правилата на безопасност може да доведе до разрушителни последствия.
С електрическия ток шега не бива. Има повече от 70 смъртни изхода и 350 хиляди сериозни травми всяка година.

Работата е там, че човешкото тяло е отличен проводник и ако то се окаже под напрежение, невъзможно е да се избегнат травмите.

За да не се случват подобни случаи никога в нашето ежедневие, по-добре се запознайте се с някои прости правила за безопасност при работа с електроуреди.

Избягвайте освен ако е абсолютно необходимо да включвате голям брой електрически уреди по едно и същото време, в противен случай можете да претовари веригата, а последствията се необратими.

Не се опитвайте да свържете всички устройства в един контакт, той няма да може да понесе товара и може да изгори, дори да се запали.

В света има страна, където животът на поколенията е истински ад. Място, където няма изход, където трябва да оцелееш, но само ти единствено можеш да си помогнеш.

Анархия в пълния смисъл на думата. Пълна липса на държавност и постоянни хуманитарни катастрофи.

Всичко това и много повече може да се види в родното място на последните пирати – Сомалия.

Тази държава е можела да се превърне в една от най-красивите и загадъчни страни в света и да привлича туристи от цял ​​свят, но тя е станала най-опасната страна за тях.

Въпреки това, след края на гражданската война през 1990 г. Сомалия се е превърнала във филиал на ада на земята.

Тук няма власти. Отделните области и райони се управляват от военачалници, вождове на опълчения и даже пирати.

Наркотици, незаконен лов на риба и пиратство в екстериториални води това са основните източници на доходи на сомалийците.

Бяха изминали пет години, откакто Донка за първи път прекрачи прага на университета. Тя завърши с отличен успех специалността си и бе поканена да остане на работа в учебното заведение, което бе завършила.

Надежди, мечти, очаквания, всичко се бе събрало в тази покана. Очертаваше се бъдеще, за което отдавна Донка си мечтаеше.

Тези дни тя имаше проблем с една от задачите, които ѝ бе възложил един от професорите. Трябваше да предаде работата си на другия ден и нямаше никакво време да поправя грешките си.

Донка бе много напрегната и стресирана. Не виждаше изход от създалата се ситуация.

На другия ден тя трябваше да ръководи упражненията на група студенти. След занятието един от младежите я попита:

– Можете ли да ми отговорите на въпроса, колко е пет плюс две?

Въпросът ядоса Донка. Тя бе напълно сигурна че студент от четвърти курс, какъвто бе Дамян, може сам да си отговори на въпроса.

Донка се намръщи и му каза:

– Ти знаеш отговора – седем. Защо ме питаш?

Той се усмихна топло и отговори:

– Не, съвсем не исках да ви засегна или да се подигравам с вас. Според вашата математика пет плюс две е седем, но не и според Божията.

Донка се заслуша в думите на студента внимателно. Тя усещаше, че тук се крие нещо повече от проста математика.

Дамян прибра буйния си перчем и спокойно обясни:

– За Бога пет плюс две е повече от пет хиляди, защото Той може да нахрани пет хиляди души само с два хляба и пет риби.

Този оригинален отговор помогна на Донка да преодолее стреса и да се успокои. Замисли се върху казаното от Дамян и се помоли:

– Господи, моля Те помогни ми.

За нейна изненада професорът разбра затрудненията ѝ и даде на Донка още една седмица отсрочка.

„Да, Бог е с нас, – каза си Донка, – Той винаги е с нас и ни дава надежда и мир. За Бога няма нищо невъзможно“.

Радостни сълзи заляха бузите ѝ. Тя не беше сама, Бог нямаше да я изостави. В кавито и обстоятелства да се намираше, тя можеше да очаква помощ единствено Него.

Когато Олга Шиварова получила увреждания и станала инвалид, тя се научила да рисува с устата си. Олга била прикована към инвалидна количка поради рядко заболяване на централната нервна система.

Шиварова забелязала първите симптоми на заболяването си, когато станала на 33 години. По това време е работила като счетоводител в Москва.

Поради прогресиращото заболяване ръцете ѝ отказали и започнал да се губи гласът ѝ.

В Рязан Олга се научила да рисува, като държала четката с устата си. Скиците си правела на таблет. Тя управлявала устройството си с помощта на носа си. За да направи една картина на Шиварова са ѝ необходими три дена.

Тя казва:

– Промени се отношението ми към живота и моето заболяване. Чувствам, че все още съм жива. Започнах да усещам повече радост и наслада в това, което върша. Например, за мен живота изглежда обемен.

Олга обича да посещава театри и кина, разхожда се ежедневно. Помагат ѝ от семейството и една студентка доброволка.

Шиварова дава следния съвет:

– Хора, които са се сблъскали с такива трудности, особено по-младите, искат да намерят изход от ситуацията. Моя девиз е: „Има изход от всичко“.

Борбата с паническото вълнение е трудно, но е възможно. Няма специфични техники, за да го спрете, защото всеки един отделен случай може да се окаже съвсем различен вариант. Ето ви два примера.

Франция 1930 г.

След митинга, проведен на зимния велодром, тълпата като обезумяла се втурнала към изхода. Всичко би могло да свърши плачевно.

Сред хората имало група от млади психолози. Те започнали да викат:

– Не ме дърпайте!

Всички останали, чувайки ги, постепенно един след друг също започнали да молят за това.

Вълната от хора се спряла и се успокоила.

Париж 30-те години.

В Гранд Опера започнал да бушува огън. Стотици зрители се втурнаха към изхода. Граждани можели да бъдат убити, попадайки под краката на своите сънародници.

Тогава една малка част от публиката се изправила на местата си в ложите и започнали да пеят химна. Към тях постепенно се присъединявали и други хора.

До пристигането на пожарникарите цялата публика пеела националния химн в очакване на гасенето на пожара и по-спокойна евакуация.