Учените установили, че кратката почивка след тежка безсънна нощ може да помогне за нормализиране на хормоналния фон на организма и значително да подобри самочувствието на човека.
Учените са провели експеримент с 11 доброволци. След нощен сън, ограничен до два часа, при доброволците се наблюдавало увеличение нивото на норадреналина в кръвта, а също и повишаване на нивото на интерлевкин-6.
Норадреналинът се изработва в организма в стресови ситуации, при шок, загуба на кръв, изгаряния, нервно пренапрежение. Интерлевкин-6 стимулира имунния отговор, мобилизира енергията, която води до повишаване на телесната температура.
Две получасови почивки сън след безсънна нощ възвръщат всички показатели на организма в норма.
Изследователите твърдят, че резултатите от тяхната работа трябва да вземат под внимание всички, които страдат от недостиг на сън.

В Русия, Канада и Северна Европа, на територията надвишаващи 45 градуса северна ширина, изследователите отбелязват увеличение на зелената покривка.
В продължение на 30 години тя се е увеличила с 40%. Тундрата буквално цъфти и там има не само пълзящи растения, но реални високи храсти.
Учените са много обезпокоени от този факт, те вярват, че за това е „виновно“ увеличението на концентрацията на въглерод в атмосферата на Земята. Този газ е основният източник на храна за растенията.
Според експерти, климатолози, днес Арктика се затопля два пъти повече, в сравнение с останалата част от планетата.
Фантастичното ѝ и бързо озеленяване до нищо хубаво няма да доведе, защото разпространението на дървета и храсти „работи“ за глобалното затопляне.
Растенията са много по-ефективни да задържат топлина, отколкото голата тундра.
Последствията от глобалното затопляне ще засегне не само Арктика. Африканския Сахел, сухите райони на Индия и Западна Австралия  също отбелязват буен растеж на растителността.

Изследователи от държавен университет в щата Монтана в сътрудничество с изследователи от Университета за приложни науки в Германия наскоро изследвали как туризмът може да въздействат върху околната среда.
Изследователите са възстановени оригиналния цвят на горещите басейни в Националния парк Йелоустоун, с помощта на прости математически модели. Реконструкция показва, че горещите извори щели да бъдат с тъмно син цвят, ако туристите не ги замърсявали с хвърлени монети и боклук.
Математическият модел използва оптични измервания, за да се анализира въздействието на физичните и химичните агенти в басейните. Цветът на басейни се е променил, поради големия брой монети и боклуци, хвърлени от туристи в горещите извори.
В рамките на едно десетилетие, туристи замърсявали басейните, превръщайки ги във водоеми със зелени води.
Първоначално, басейните са били тъмно сини, заявили са изследователите.
Историята показва, че туристите започнали да идват на тези места през 40-те години. Те хвърлили монети във водоемите и си пожелавали по нещо. Освен пари, там са попадали и боклуци.

Изследователи от университета на Калифорния са установили, че добавката триклозан в сапуни, шампоани и паста за зъби е свързана с появата на рак.
Този компонент отдавна е тревожил учените, заради негативното си въздействие върху организма.
При новото проучване на Робърт Тукей е установено, че триклозанът има неблагоприятно въздействие на функциите на черния дроб при мишките. Гризачите, които са били изложени на триклозан за шест месеца, което е равностойно на 18 човешки години, стават по-податливи на химическо индуциране на чернодробни тумори. Тези тумоти са били по-чести и повече на брой в сравнение с гризачи, които не са били подложени на този химикал.
Данните показват, че триклозана увреждан черния дроб, пречи на протеините да провеждат детоксикация на химикали в тялото. За да се компенсира този стрес, чернодробни клетки се трансформират в фиброзни с времето. Повторното въздействие на триклозан и фиброзата на черния дроб, в крайна сметка допринася за образуването на тумори.
Съавторът Бруке Хамак казва: „Ние може да намали рискът за повечето хора и околната среда, като се премахне използването на триклозан, който се съдържа в големи количества в течния сапун“.
Преди изследователи са открили, че много от компонентите на  множество средства за хигиената са стимулирали растежа на раковите клетки на гърдата.

Изследователите са установили, че растенията „разбират“, когато  някой се опитва да ги яде и отделят защитни химикали, за да  спрат процеса.
Учени от университета на Мисури са установили, че растенията  чувстват характерните вибрации, когато някой започне да ги дъвче и дори се опитват да се защитят. Механизмът на това „осезание“ все още не е ясен.
В експеримента учените хранили гъсеници с растение от рода на зелето и записвали колебанията, които възникнали при яденето на растението. След това те възпроизвели тези слаби колебания на растения, които не били нападнати от гъсеници и те реагирали, като отделили горчиво масло – химическо вещество предназначено  за борба с вредителите.
Учените продължават работата си, за да научите повече за това, как различните видове растения са в състояние да възприемат тези „дъвкателни“ вибрации и да отговарят на тях.
Резултатите могат да помогнат на земеделските производител да намерят по-добра защита на културите от вредителите.