В Индия родителите на учениците много се тревожат относно резултатите, които получават децата им на изпитите.
Те разбират много добре, че наличието на свидетелство или сертификат откриват определени възможности, за това всячески се стараят да помогнат на децата си.
Поради това, често може да се види удивителна картина.
Как възрастни хора се катерят по прозорците на по-горните етажи на училище, за да подсказват на децата си правилните отговорите на въпросите от изпита.

Още като студент в Московската консерватория Светослав Рихтер се доказал като изключителен пианист. Той трябвало да получи отлична диплома и да попадне на „златната дъска“.
Но имало нещо, което ми пречело. Това било лошото му представяне на изпита по марксизъм-ленинизъм.
На изпита по този предмет преподавателите били помолени да зададат на Рихтер най-лекия въпрос.
Те го попитали:
– Кой е Карл Маркс?
Рихтер отговорил неуверено:
– Стува ми се, че беше социалист-утопист…..

Книги и вериги – думи, които не се съчетава много добре. Библиотеката за разумните хора е и ще бъде съкровищница на необятното знание. Всеки обичащ да чете, много добре знае какво е библиотека. Когато бяхме деца, често бяхме гости в помещения, където съжителстват „умни и мъдри приятели“. Когато бяхме студенти едва не живеехме в читалните зали, готвейки се за изпити и семинари.
През средновековието, в Европа, книгите били много рядко явление и били много скъпи. Те „се помествали“ във вериги, за да се избегне някоя банална кражба. Едната част на веригата се закрепвала към рафта, а другата към обложката на книгата. Дължината на веригата била достатъчна, за да се извади книгата и да се чете от нея, но не и да се изнесе навън.
Подобна практика за съхраняване на книги се е ползвала до края на 18 век. Решаването на проблема с кражбите на книги, по този начин, се е сматало за цивилизован. В много библиотеки, читателят се затварял в отделна „клетка“ с избраният екземпляр книга. И когато свършвал с четенето, библиотекарят отварял „клетката“.

Изпит. Студент от Библейски институт неспокойно се разхождал пред залата, където бил изпитващият.
Накрая влиза с решителна крачка. Застава пред преподавателя и зачакал треперещ въпросите му.
– Какво е праведност? – попитал спокойно изпитващият.
Студентът нервно изтърсил:
– Това е състояние, в което човек може да застане пред Бога без срам и съвест ….

За да замине в чужбина за първи път, Лев Дуров трябвало да  яви на малък изпит пред партийна комисия, съставена от различни групи болшевики и активисти.
Задавали му най-глупавите по възможност въпроси:
– Какъв е флага на съветския съюз?
– Череп и кости, – отговарял Дуров
– Назовете няколко от столиците на Съветските републики.
– Воркута, Череповец, Магадан, Кострома …. – казал Дуров.
Тези шеги не били добре оценени от изпитващите и отиваненето му в чужбина за снимане на негов филм било забранено.
В резултат на това сцената с убийството на Клаус във филма „Седемнадесет мига от пролетта“ била снимана не в Германия, а в Подмосковието.