Историята на нашата планета е пряко свързана с тайни и загадките.

Повечето от откритите артефакти, които са открити от учените и до сега не са разгадани. Мистериозните находки трудно могат да се разчетат.

Например, като тази древна карта, която китайски колекционер е придобил през 2001 г. Смята се, че картата е направена през 1418 г.

Изненадващо е, че на нея ясно се виждат изображенията на Северна и Южна Америка. Колумб открива Америка 74 години по-късно.

Учените подозират, че между поведението на хората с аутизъм и невротрансмитери има връзка.

Аутизъм често се описва като нарушение, при което притокът на сензорни чувствителни сигнали става веднага.

Идеята за важността на инхибиторния невротрансмитер е в съответствие с клиничните наблюдения.

Изследователите анализирали хората с аутизъм и без такъв, като им показвали различни изображения, по едно за всяко око. В този тест, мозъкът трябва да превключи при възприятията на дясното и лявото око.
при възрастни, които нямат аутизъм, мозъкът превключва напред и обратно девет пъти в минута, което осигурява усвояване на информацията до 70 процента.

Възрастните с аутизъм два пъти по-често превключват между изображенията, което осигурява са 50 процента от информацията.

Резултатите от изследванията показват, че притока на сензорни чувствителни сигнали при болните от аутизъм е нарушен.

Според учените, този тест може да се използва за диагностициране на разстройства.

Някои художници от Ренесанса, за да създадат своите ескизи са използвали камера обскура, която била оптическо устройство, чрез което се правели оптични изображения на обектите.

Това не било само някаква кутия, а цялата стая с дупки в стените и тавана.

Сложността на този метод се състояла в това, че рисуването ставало в пълна тъмнина.

Друг майстор на светлосянката Караваджо отишъл още по-нататък. На платната му били забелязани следи от флуоресцентни вещества.

Изследователите смятат, че в основата на тази субстанция стои прах от смлени светулки.

През 1960 г. е възникнало движението на фотореалистите, които се стремели да създават изумително реалистични изображения, неразличаващи се от образите на снимката.

Когато създавали своите картини, те копирали даже и най-малките детайли от снимките.

Има и движение, наречено супер реализъм или хиперреализма, който обхваща не само живописта, но и скулптурата. Повлияно доста от съвременната поп арта култура.

Докато поп артът не използва търговски изображения, фотореализъм максимално точно предава обикновеното ежедневие.

Най-известните художници фотореалисти са Ричард Естес, Одри Флек, Роберт Бечтли, Чак Клоуз, и скулпторът Дуейн Хансон.

В началото си мислех, че това са просто страхотни изображения на момичета, но не всичко е толкова просто.

Скулпторът Карол Фейерман от Ню Йорк създава от смола и маслени бои скулптори на момичета, които са удивително реалистични.

Най-добрите му скулптори изглеждат сякаш всеки момент ще оживеят.

Ето и начина, по който Карол ги създава.

Първо, художникът прави своите скулптури от гипс.

След това да ги покрива със смола. Изрисува ги с маслени бои и ги покрива с глазура.

За да се създаде една такава скулптура на Фейерман са му необходими от 6 месеца до няколко години.

А слоевете бои са хиляди.