Страно е, че Берлиоз започнал да е насочва към музиката още от детството си, но не можел да търпи пианото. Зато пък с удоволствие свирел на китара, флейта и флежолет.
Той имал изключителна памет и до съвършенство овладял пеенето направо от партитура.
Когато пристигнал в Париж, младият Хектор, решил  първо да постъпи в хор. Той отишъл на прослушването. Там с изненада го попитали:
– Къде са ви нотите, млади човече?
– Защо са ми? – попитал учудено Берлиоз.
– Вие сте дошли на прослушване, нали? Как мислите да пеете, ако нямате нотен запис?
Берлиоз отговорил:
– Много просто.
– А какво ще пеете?
– Каквото поискате. Дайте ми каква да е партитура, солфеж или тетрадка със ноти.
– Вие пеете направо от листа? – изненадал се ръководителят на хора. – А по памет можете ли нещо да ни изпеете?
– Това е лесно. По памет зная оперите:  „Вестал“, „Кортес“, „Стратоника:, „Едип“, също „Ифигения „, „Орфей“, „Армида“…..
– Достатъчно. Непостижима памет! Тогава изпейте арията от „Едип“ „Тя ме обсипва….“
Берлиоз под акомпанимента на цигулка превъзходно изпълнил арията и бил приет в хора.

Дали това е вкусна паста от скариди, огромен омар или филе от сьомга няма значение, защото морски дарове са изключително популярни в целия свят. В някои страни те са не само основен източник на протеин, който е достъпен за повечето хора, но и един от основните хранителни продукти като цяло. Въпреки своята популярност, има много митове, свързани с морски дарове и тяхната употреба.
Закупувайки филетата от магазина, никой не е в безопасност от неприятни изненади. Най-популярните видове риба сьомга и пъстърва могат да бъдат заразени с паразити, нематоди anisakids.
Те се свиват на топка, живеят в месото на рибата и го ядат. Повечето от рибите в света са заразени от тях, така че, когато купувате месо, то трябва да бъдат щателно проверено.
Ако рибата се готви старателно, при термична обработка паразитите умират, но ако се яде сурова или недопечена, нематодите могат от тялото на рибата да се преселят в човека и да предизвикат заболявания.

Веднъж се случило така, че трима светци вървели през гората заедно. През целия си живот те самоотвержено се трудели.. Единият бил предан, обичал хората и се молил за тях. Вторият търсел знания, придобивал мъдрост и развивал интелекта си. А третия действал, служел на другите и изпълнявал дълга си към всеки човек. Въпреки, че били толкова самоотвержни, те не били доволни от резултатите си не могли да достигнат до Бога.

Но в този ден се случило чудо!Изведнъж заваляло. Те се затичали към един малък параклис, вътре били притиснати един към друг. Когато се докоснали, усетили, че вече не са трима.

Изтръпнали от изненада. Гледали се неразбиращо един друг. Усещали нечие присъствие.

Видели божествена светлина, паднали на колене и зашептели:

– Господи, защо чак сега дойде? Цял живот се трудихме усилено, но ти не ни удостои с честа да Те видим. Защо това се случи точно днес?

Бог им казал:

– Защото днес сте заедно. Докосвайки се един друг, станахте едно цяло и за това можахте да ме видите. Аз винаги съм бил със всеки от вас, но не можех да ви се покажа, защото бяхте само отделни фрагменти.

Училищния праг прекрачи дребно момченце. Скоро бе навършило шест години. Нека да го наречем Иван. Той бе забележително момче, прекалено любознателен. Много неща беше научил, но постоянно заливаше околните с поток от въпроси, който започваха с какво, къде, защо, по каква причина, как……
Един път в края на деня, учителката му каза:
– Иван Захариев, довиждане, до утре.
За нейна изненада, момчето се разплака и през хлипанията си едва каза:
– Аз съм Ваня Захариев.
Майка му и учителката започнаха да му обясняват, защо той е Иван Захариев. Момчето се успокои, а после каза:
– Ще попитам татко.
На другия ден, когато дойде, първата му работа беше да с представи:
– Аз съм Иван Захариев Милтенов! Така каза татко!

Тя беше добро същество и тази нетрайна и мимолетна слава се оказа истинско нещастие за нея. Трепереше над славата си и повече от четвърт век се мъчеше по всякакъв начин да я запази, ала усилията й останаха почти безуспешни. Тя почина  в едно малко неизвестно село, оплаквана от приятелите си и забравена от света.

Известността на Ива Ст. се дължеше на… . Очевидно тази известност беше изкуствено раздута, а не спечелена. Наистина тя пишеше и публикуваше някакви статии във вестници и неизвестни списания, но в тях нямаше талант. И сто години да пишеше, тези неща нямаше да й донесат слава.

Име й създадоха всъщност вестникарските бележчици, пускани от мъжа й, незначителен журналист, който работеше на дребно. В течение на година-две тези бележчици се появяваха упорито. Човек не можеше да отвори вестник, без да се натъкне на някоя от тях.

„ Говори се, че Ива Ст. е наела вила в Н., където смята да прекара лятото.

Ива Ст. се обявява решително против въвеждането на късата пола в следобедния тоалет.

Слуховете, че Ива Ст. ще прекара предстоящата зима в Париж, са неоснователни. Тя още не е взела определено решение.

Ива Ст. присъства в събота на концерта  на филхармонията и се изказа одобрително за новата симфония.

Ива Ст. вече се оправя от тежката болест и състоянието й продължава да се подобрява.“

Тази всекидневна реклама имаше много интересно въздействие. Името на Ива Ст. стана толкова известно на широката публика, колкото и имената на най-големите знаменитости от това време, и хората говореха с интерес за всички нейни прояви и обсъждаха нейните мнения. Случваше се някой невежа от дълбоката провинция да започне да задава въпроси и тогава възникваха изненади за всички присъстващи:

— Коя е все пак тази Ива Ст.?

Присъстващите с изумление откриваха, че не могат да отговорят на този въпрос. Никога не бе им минавало през ум да се осведомят.

— Какво е направила тя?

Присъстващите отново онемяваха. Те просто не знаеха. Не си бяха дали труд да разберат това.

— Тогава с какво е толкова известна?

— Е, имаше нещо, не помня точно какво…. Не съм се интересувал….. , но предполагам, че всички го знаят.

Накрая хората откриваха с изненада, че са приемали нейната слава само от рекламата във вестниците и че нямат представа коя е тази Ива Ст. Дори не знаеха какво е направила, ако изобщо е направила нещо.

Благодарение на тази странно създадена известност Ива Ст. успя да стъпи на подиума и най-малко два сезона народът се тълпеше в залите само за да я види. Тя беше само визия със скъпи тоалети, но това нямаше трайна стойност. Известно време те й носеха тлъст хонорар. Но след това хората бързо я забравиха напълно.