Юбилейният рожден ден на мокасините флорентинска модна къща е решила да отпразнува със специална изложба в музея на Флоренция Gucci и ще остане отворена за публиката до ноември 2013.
Познатите на всички мокасини са изобретени през 1953 г., когато синът на основателя на Guccio Gucci – Алдо е решил да разшири семейния бизнес, добавяйки към съществуващите асортименти и обувки.
Тъй като обувките „за безделници“ са станали много популярни, носят ги с удоволствие навсякъде по света. На изложбата се представени мокасини, създадени от най-различни материали, като се почне от 50-те години до наши дни. Те са с неизменната метална закопчалка и символ Gucci. Тук можете да видите мокасини на знаменитости като Мадона, Брат Пит, Джоди Фостър.

През 1999 г. в Бруклинският музей на изкуствата в Ню Йорк открили скандална изложба на художника Крис Офил, чийто родители били от Нигерия.
На входа висяло предупреждение, че разглеждането на някои експонати може да предизвика повръщане, шок, объркване, паника, еуфория и тревога.
Главния предмет на скандала между скулпторът и кмета на града станало платното с изображение на черната Дева Мария.
Орнамент от картината съдържал слонски лайна.
Рудолф Джулиани заявил, че подобно „изкуство“ оскърбява чувствата на вярващите.

В черноморския град Бургас се строи за туристи „Фантастичен подземен град“, който ще се отвори през лятото на 2013 г. Той ще бъде на мястото на запазено бомбоубежище за 3500 човека, което е било предназначено за времето на Студената война, разположено е под Морската градина.
Построен през четиридесетте години на миналия век, бункера заема 3180 квадратни метра. Лабиринтът от подземни галерии е над три километра дължина. През осемдесетте години на ХХ век обекта е бил за аварийни случаи, но сега е отворен. Двата изхода на бункера отиват направо на плажа.
Сега авторите на проекта имат намерение да превърнат бункера в подземен град с фрагменти от морски съдове, аквариум, епизоди от живота на стария Бургас, а също и художествена експозиция.
На входа към лабиринта туристите ще бъдат посрещнати от светлинни и звукови симулации, както и интерактивни забавления с принцове и чудовища, рицари и разбойници.
В един от изоставените тунели ще бъде пресъздаден, кораб претърпял корабокрушение. Тук всеки ще може да се срещне с капитан Хук. Друга галерия ще пресъздаде атмосферата на миналото. От времето на Бургас с улични музиканти, кафенета и малки улички с паважа.
В бункера ще има галерия „Оракул“, където туристите ще могат да съобщават имена и дати на раждане и като награда ще научат много интересни неща за миналото и бъдещето си.
Част от бункера ще бъде отделено на младите творци и техните изложби

В света има множество необичайни статуи и паметници, но всички се намират в нормално вертикално положение.
Необичаен паметник може да се направи много лесно. Достатъчно е да вземете, които и да е и да ги обърнете обратно, надолу с главата. Така по-добре се вижда и дълго се помни.
Австралийският скулптор от Мелбърн Чарлз Роб е създал обърнат паметник на значителна фигура по време на колонизацията, първият вице губернатор на колонията Виктория Чарлз Ла Троуб.
Ла Троуб е заемал този пост от 1839г. до 1854г. и е помогнал за създаването на Кралската Ботаническа Градина, библиотеки, музея на Виктория, Националната Галерия и Университета в Мелбърн.
Разбира се, Роб никога не докосвал съществуващите паметници и не ги е обръщал, а е създал свой собствен, като е използвал композитни материали. Неговата цел била сериозна и благородна. Да въплъти в необикновения паметник необходимата почит към великия си съотечественик и едновременно с това да критикува ценностната система на обществото, която наводнява града с безсмислени монументи, но забравя да увековечи действително значимите фигури и моменти от историята.
Паметникът е представен на изложбата Making Melbourne през 2007г. Той предизвикал смесени отзиви. Някои смятали, че това е оригинално и смело, а други видели в него оскърбление на паметта на човека.
Въпреки всичко, паметникът бил инсталиран, което означава, че Роб е достигнал целта си.
Сега паметникът се намира в кампуса на Университета „Ла Троуб“ в областта Бандора, Мелбърн.

Малкото градче Сан Роко се намира около Генуа, в областта Лигурия. Името си е получил от свещеник на име Роко.
Роко е роден през 1295 в Монпелие, един от най-старите градове в южната част на Франция. По това време той е последният потомък на едно от най-богатите семейства в Монпелие. След смъртта на родителите си Роко раздал цялото си богатство на бедните и станал монах.
По това време в Европа върлувала чума и Роко ходил в пострадалите врагове, помагал на болните и ги изцелявал. Той открил в един град своя болница, където много хора се спасили от смъртта.
По донос Роко бил изхвърлен и изгонен от същите хора, които по-рано е бил излекувал. Той намерил убежище в една изоставена къща и там очаквал смъртта си, тъй като нямал какво да яде.
Веднъж един от жителите на града Готард видял, че кучето му взима хляб от масата и бяга. Това се повторило няколко пъти. Готард проследил кучето си и се натъкнал на Роко, на когото кучето носело откраднатия хляб.
Готард прибрал Роко в своя дом и започнал да се грижи за него. След редица разговори с монаха, Готард се изпълнил с вярата му и се отказал от всичките си притежания и ги раздал на бедните. Той станал първият „ученик“ на Сан Роко.
Монахът след като по чудо уцелял, отново се отправил отново към градовете нападнати от чумата, за да спасява болните.
Той умира през 1327 в негова чест градът е преименуван на Сан Роко.
Благодарните жители на града направили паметник на кучето, което не дало на Роко да умре от глад.
Сега в Сан-Роко на 16 август  всяка година се прави изложба на кучета, в памет на  случилите се събития в близкото минало.