Спомняте ли си анекдота за палача, който толкова изкусно резнал шията на осъдения, че главата останала на мястото си? И осъденият попитал:
– Е, и какво?
– Ами завърти си главата, – отговорил му палачът.
Завъртете си главите и вие.
Опитайте се да обедините всички, които искат да са свободни.
Опитайте се да излезете изпод контрола на държавата.
Опитайте се да отнемете от чиновниците корупционния им хляб.
Опитай те се да възпитате децата свободни, поне своите.
Опитайте се да имате за всичко това достатъчно пари и кураж.
Тогава ще се разбере кой е пленникът у нас.

Султан Махмуд Втори отдавна бил стигнал до горчивия извод, че може да въздигне собствената си власт само ако унищожи еничарите. От сто и петдесет години те били само извор на крамоли и безредици, но в последните двадесет , от свалянето на Селим Трети, те придобили мощ, която едва ли не затъмнявала тази на султана.
Те се оказали неспособни да се справят с „Мора кавгасъ“, въстанието на гърците, но се бъркали в работите на Дивана и даже си издействували право на глас в неговите решения.
Като подготвил някои части, предимно топчии,  по европейски образец и си осигурил сляпата им вярност, султанът решил, че е дошло времето да си разчисти сметките с оджака и сам предизвикал поредния еничарски бунт.  С ферман възвестил решението си да възстанови онзи „Низам-и джедид“ – ново време], който бе коствал престола и главата на Селим Трети, а след него — и на великия везир Мустафа Байрактар.
Еничарите отговорили с незапомнен метеж. Гневът им се стовари най-напред върху техните аги и одабашии, за които усетили, че са преминали на страната на султана. Спипали неколцина от тях и ги разкъсаха, ала най-главният, въздигнатият от паша Хюсеин ага, успя да избяга в Стария сарай.
Преследвайки по петите Хюсеин ага, бунтовниците стигнали до двореца и подпалиха вратите му, проклинайки на висок глас султана като гяур. Сетне се оттеглиха и разположиха стана си на своите обичайни сборища и прекатурвайки котлите си, поискали отменянето на „новия ред“ и разтурянето на военните части, образувани по чужд модел.
В отговор султанът призовал верните си войски, излязъл от сарая със свещеното зелено знаме на Пророка и обявил своето решение да унищожи оджака. По негова заповед топчиите обградили бунтовниците и открили огън.
Еничарите застлали мегдана с трупове,част от тях обърнали гръб и ударили на бяг.
Последвало незапомнено преследване и клане. Секли ги докато ги изтребили. Няколко хиляди трупа бяха хвърлени в Босфора и Мраморно море. А за другите, дето по някакъв начин се били отървали от клането, султанът изпратил заповед по цялата страна  да бъдат избивани без съд и церемонии.
Такъв бил краят на еничарите, „Писано било“ оджакът, създаден преди четири столетия и половина, който бил главна сила на мюсюлманството в завоевателните войни, да свърши под мюсюлмански нож…

Връзката между продължителността на съня и надаване на теглото са изследвали учени от САЩ. Обикновено се приема, че колкото повече спиш, толкова по-малко се движиш. Съответно се изгарят по-малко калории и човек започва да пълнее. Учените достигнали до извода, че нещата стоят съвсем иначе.
Наистина заседналия начин на живот обикновено води до проблеми с теглото. Между лежането в кревата и съня съществува принципна разлика.
Учените са установили, че ако човек напълно се лиши от сън за една нощ, на следващия ден, преди първото хранене се изразходват 5% калории под средното ниво. След закуска и през по-голямата част от следващия ден човек харчи 20% по-малко от нормалното. Всичките тези калории остават  на тялото ни във вид на мазнини.
В друго изследване било отбелязано, че ако човек спи само 5,5 часа, то на следващия ден той започва да консумира средно по 300-400 калории повече , отколкото когато е спал повече от 9 часа. При недостиг на сън човек често прави избор в полза на по-мазни храни и продукти с високо съдържание на въглехидрати.
Изследователите смятат, че за това са виновни хормоните. Сънят помага да се контролира нивото на грелина, това е хормон, който стимулира нашият апетит. Когато сънят е недостатъчен, грелина започва да се отделя в произволни и понякога доста значителни количества. Заедно с това в значителна степен се намалява изработването на друг хормон – лептин. Той отговаря за появата на усещането за ситост. Общия резултат от всичко казано е, че недостига на сън води до нарушаване на метаболитните процеси в организма.
Има още една причина за надаване на тегло. Ако бодърстваме два часа повече на ден, ние получаваме допълнително време, през което отново „да нападнем“ хладилника. И това се случва, обикновено през нощта, когато метаболитни процеси се различават от тези на човек в полусънно състояние. Резултата е плачевен. Изяденото от нас ще се натрупа във вид на мазнини на най-неподходящите места.
Изводът е, ако искате да отслабнете коригирайте съня си.

До такъв извод са достигнали учените от Fordham University в Ню Йорк.
По думите им едно зрънце може да предотврати развитието на възрастна макулна дегенерация, една от най-популярните и малко известни очни заболявания, които засягат милиони на възрастните хора по целия свят. Тайната на терапевтичния ефект на гроздето се крие в неговите антиоксидантни свойства.
Експертите са наблюдавали влиянието на храна богата на антиоксиданти върху очите на мишки. На гризачите им били давани три различни менюта. На първите им давали грозде, на вторите храна с лутеин, природен пигмент,  а на третите обикновена храна.
Резултати показват, че гроздето предоставя значителна защита срещу окслителните увреждания на ретината и предотвратява слепотата. Лутеинът е също така ефективен, но гроздето се е оказало много по-добро за случая.
Гроздето е полезно за запазване на зрението. То позволява да се съхрани остротата на погледа до старини, дори ако се е консумирало само в по-млада възраст. Резултатите от изследванията са потвърдили, че възрастните хора губят зрението си  в следствие от окислителни увреждания.

Учени от Парижкия университет са публикували шокиращо изявление. Според тях цигулките на великите майстори от „златния кремонски век“ Страдивари, Гуарнери и Амати, не са толкова добри, колкото е прието да се мисли за тях. До този извод са достигнали чрез експеримент, при който са се оценявали качествата на различни цигулки на „сляпо“.

Били извикани дванадесет опитни цигулари. Предложили им да оценят звучението на различни цигулки. Сред тях имало няколко модерни инструменти с високо качество, както и някои от шедьоврите на Страдивари и Гуарнери.

При „двойното  сляпо“ прослушване било характерно, че експериментаторите и експертите не са знаели коя точно цигулка е изпълнявала откъса от дадено музикално произведение, т.е. те не виждали самите цигулки.

В резултат на това най-висока оценка е получила съвременна цигулка, а най-ниската цигулка на Страдивари. Повечето от експертите не можели да определят възрастта на слушаните инструменти.

Според експериментаторите, завишената музикална ценност на знаменитите старинни цигулки се обяснява с неосъзнато преклонение пред историческата и парична стойност на тези инструменти.

Както всички противоречащи на „здравия смисъл“ заявления, този извод бил възприет от научния свят противоречиво. Имало такива, които са аплодирали експериментите, но на тях са се противопоставили редица скептици.

Джозеф Навигари е станал известен през последните години с това, че е открил секрета за направата на цигулките на Страдивари. Той изследвал около сто негови цигулки. Навигари твърди, че качеството им варира от ненадминати до много лоши, но това зависи и от качеството на реставрация на цигулките. Той предполага, че сравнението между съвременните и старинните цигулки не е станало с най-добрите цигулки на тези майстори.

Легендарната репутация на майсторите Страдивари и Гуарнери е валидна само за двадесет процента от цигулките направени от тях. Следователно изводите подлежат на съмнение.