Един рибар решил да се оттегли на почивка и се обърнал към сина си:
– Ето сине, това е моят бизнес. Предавам ти лодката, мрежата, къщата на брега, картата , на която са посочени най-добрите места за улов. Виждаш, давам ти всичко, радвай се!
Синът погледнал тъжно баща си и казал:
– За да стана добър рибар като теб, ще трябва да посветя целия си живот на тази работа. Татко, ти не си дал, а си ми отнел възможността за избор. Аз мога да стана лекар, артист, летец, а защо не и учен…

И простият и трудният избор, човек прави с еднакъв успех. Не всичко зависи от сложността на избора, а от наличието на други задачи и времето за тяхното разрешаване.
Например, небрежност при използването на електрически уреди може да се обясни с голямата застраховка в случай на пожар.
Смята се, че човек по-различен начин взема решения. Това става в зависимост от нивото на задачата. Например, ние се опитваме да преминем през рекичката по стърчащите над водата камъни. Едни от тях изглеждат надеждни, а други не, а ние трябва да решим, как точно трябва да действаме. С такива задачи от по-ниско ниво, човек се справя леко.
Но сега си представете, че трябва да решите важен финансов въпрос, например, къде да вложите парите си. Тази задача е от по-високо ниво и сблъсквайки се с нея, ние не винаги се оказваме на висота.
Психолози от Великобритания предлагат друг поглед към проблема. Според учените решаването на проблема не зависи от нивото на неговата сложност, а от стратегията с помощта, на която човек решава няколко стоящи пред него задачи.
Експериментът предложен от британците се състои в това, че било нужно за определено време да се решат няколко прости и сложни задачи. Простата задача била да се определи, накъде трябва да се изпрати движещи се точки на екрана, а сложната – да се решат на ум няколко аритметически операции. Успехът носил точки, а провала глоба. Накрая сумата от събраните точки се обменяла със съответното количество пари.
След като участниците разбрали, кое задание за колко време се извършва, им було предложено да изпълнят максимален брой задачи за ограничен срок от време., разбира се с финални парични възнаграждения.
Тук било нужно да се изработи правилен балансиран подход, избягвайки двете крайности. Ако се постараят да направят колкото се може повече неща, то риска да се получат грешки е по-голям. Трябвало да се помисли сериозно. Ако се даде повече време за решаване на трудни задачи, участниците могат да се лишат от бонусите за решаване на по-лесните задачи.
Участниците правилно съпоставили времето и ползите, независимо от това, дали им били предложени сложни или прости задачи. Решението на серия от смесени задачи донесло същите ползи, което и решението на изключително трудни задачи, в първия случай с неверни отговори компенсирани от по-прости задачи.
Това означава, че правилното решение зависи от другите задачи, изискващи решения и от отпуснатото за това време.

Дизайнерът  Брайан Сега  взел обикновения смартфон и го видоизменил. Като прототип е взета обикновена ръкавица. Според замисъла на изобретателя на всеки пръст на ръкавицата ще бъдат разположени по три бутона за лесен избор.
Дизайнерът се е стремял да разработи такъв смартфон, който да заема по-малко място, да не се държи с ръка и да е част от човека. Тъй като без ръце е трудно да се прави каквото и да е, сега удобно ще бъде едната ръка да изпълнява функцията на смартфон, За сега идеята изглежда доста безнадеждна и с прекалено крехка конструкция, поради което човек ще се чувства  ограничен в някои дейности.
Трудно ще бъде с такава ръкавица да си измиеш ръцете или да приготвиш обяд. Даже работата на компютъра ще бъде затруднена. Въпреки това дизайнерът е искал да сведе до минимум неудобството за общение по мобилния телефон. За да приемате входящо повикване, просто трябва да направи жест с ръка подобен на вдигане на слушалката.
Поради отсъствие на екран, всеки път трябва да се използват бутони за набиране на номера, а това е неудобно. Като цяло идеята за телефон ръкавица има много недостатъци, но въпреки това, тя има и перспектива. Ето защо, дизайнерът има над какво да работи още.

При избор на име, често се случват парадокси.
Съветски конструктори проектирали нов автомобил. Решили да му сложат патриотично име. Нарекли го „Родина’.
Узнавайки за това Сталин с присмехулна усмивка попитал: „Защо трябва да се продава Родината“?
Изплашени разработчиците променили името на колата и я нарекли „Победа“
Сталин помислил и казал:“Въпреки, че победата не е голяма, нека остане така“.

Един ученик дошъл при своя учител и му казал:
-Уморен съм. Тежък е живота ми. Имам много проблеми и трудности. Нямам сили повече да плавам срещу течението… Какво да правя?
Вместо да отговори, учителят поставил три съда с вода на огъня. В първия пуснал морков, във втория яйце, а в третия няколко зърна от кафе. След няколко минути извадил моркова и яйцето, а кафето излял в една чаша.
– Какво се е променило? – попитал учителят.
– Моркова и яйцето се свариха, а кафето се разтвори във водата. – отговорил ученикът.
– Не, не е така, – казал учителя. – Моркова се свари и стана мек, а яйцето твърдо. Външно не са се променили. но структурата им се е изменила след варенето. И с хората става по същия начин. Външно не се изменят, но някои стават слаби там където крехките устояват.
– А кафето? – попитал ученикът.
– Е, тук е най-интересното! Кафето напълно се разтвори в кипящата вода и се превърна в ароматна напитка. Има хора, които променят сами обстоятелствата и ги превръщат в нещо друго, съвсем ново.
Истината е, че всеки сам избира да бъде „морков“, „яйце“ или „кафе“.
Изборът е ваш.