Веднъж дошъл един човек при Соломон и му казал:
– Помогни ми, царю! Моят син трябва да направи избор между две жени, а аз не мога да гледам страданието му.
Царят погледнал към небето и казал:
– Изборът не е това, което избираме, а това, от което ние се отказваме.
Царят го попитал още:
– С какво изкарваш прехраната си?
Мъжът отговорил:
– Аз съм зидар. Така реши баща ми.
Тогава Соломон му казал:
– Баща ти не е решил така. Той е решил: „Не е ли по-добре моя син да иде да учи за дърводелец? Дали няма способности да стане рибар?“ – и царят продължил. – Всеки път, когато избираш едно, ти се отказваш от всичко останало. Не ние дадено много време, за да усвоим всички умения, да вкусим всички плодове и да познаем всички жени.
И след кратка пауза добавил:
– Опирай се всякога на правилото, винаги да знаеш от какво се отказваш. Това ще те предпази от безполезни мечтания и излишни разочарования. Винаги помни това и животът ти ще бъде чист и пълен с истина.
Мъжът се поклонил и излязъл. Соломон го проследил с поглед и прошепнал:
– Но знай, че избор не съществува.

Министърът на един раджа остарял и решил да се оттегли. Раджата решил да го пусне, но му заповядал да намери достоен заместник.

Из цялата страна, било обявено, че всеки, който иска да стане министър, трябва да се яви в двореца. Пред входа на двореца се събрала голяма тълпа народ.

Излязъл стария министър напред и казал:

– На моето място ще бъде назначен този, който най-добре танцува. Започвайте.

От всички събрали се, само един се решил да танцува. Така той бил назначен за министър.

Раджата и всичките придворни били изненадани от такъв странен начин за избор на министър.

Тогава стария министър обяснил:

– Заповядах, всички пътища към двореца да бъдат посипани със златни монети. Всички тези хора са натъпкали джобовете си със злато, а с такава тежест трудно се танцува. Само един от тях не се е докоснал до монетите и той е достоен да стане министър.

Нима не сте я чули?
Всичко започнало преди двеста години в Париж. Тогава в таверните хранели отвратително. Не се предлагал богат избор на ястия. Готвачите мързелували и готвели невкусно.
Тогава собственикът на едно заведение за бързо хранене използва неизвестен до тогава трик.
Той наводнил целия град с обяви, в които канел хора с болни стомаси.
Ето какво гласяла и самата обява: ‘Елате при нас и ние ще ви излекуваме и възстановим“. На френски думата „възтановявам“ е restaurant. От там и наименованието на заведението – ресторант.

Доста остра реклама от авторите на електромобил Nissan Leaf, в която е показано  хипотетичен свят, където всички устройства работят с популярния двигател с вътрешно горене.

Идеята на видеоклипа показва, как архаично изглеждат вещите, работещи с енергия от примитивния двигател. Те трещят, изпускат кълба дим и пушек.
До внедряването на електромобилите, за изхвърлянето на вредни газове в атмосферата основно се обвиняваха електростанциите. Въпреки, че контролирането на изхвърлените вредни газове от електростанциите е къде по-лесно, отколкото на тези изхвърлени от многомилионата армия на автомобилите.
Идеята е, че хората не искат да дишат изгорелите газове отделени от бензиновите двигатели. И за това човек трябва да направи правилния избор в съвремените продукти, така че живота му да стане по-здравословен и удобен.

Невероятно е, но в някои случаи крадците са за предпочитане пред обучените бойци. Може би са имали предимство в уменията придобити при практикуване на занаята. Кой знае? Но ето чуйте и самите факти.
През 1940г. в Япония решили за нуждите на армията да създадат парашутни десантни части. Но се сблъскали с проблем. Хората, които знаели как да се прегрупират след приземяването, не можели да схванат нещата свързани със скачането от самолет с помощта на парашут. Резултатите били плачевни. Получавали се непрекъснати травми при трениращите за бъдещи парашутисти.
Един японски генерал предложил неочаквана идея. За обучение на бъдещи парашутисти повикали не майстори в бойните изкуства, а крадци, които умеели да скачат от влак движещ се с пълна скорост. Именно тези хора станали източник на знания, необходими на инструкторите за обучаване на бъдещите парашутисти. При първото масово скачане от самолет, от 400 души загинали само 12, т.е. само 3% от всички пробвали скока.
Втори основен проблем в японската армия бил подготовката на морски пилоти за кацане на самолет превозвач. За целта в САЩ отделяли група опитни летци, които  в процеса на работа създавали така нужните методически инструкции, необходими за обучението на такива пилоти.
Но в Япония и в този случай се отнесли по самурайски. Всеки пилот се учел сам. В резултат на това имало много жертви, но този, който останел жив, умеел да пилотира блестящо.
Тежък начин за обучение и непредвиден избор за необичайна обстановка в армията, но те дали напредък в обучението на следващите.