Децата в квартал имаха едно единствено любимо предаване. В него разказваха за спешни случаи, спасяване и катастрофи. Малчуганите след поредното предаване, коментираха, спореха, а човекът, които бе помагал да се спасят други, за тях беше герой.

Веднъж Екатерина, буйно четиригодишно момиче, предложи:

– Хайде да повторим положението, когато пожарникарите.опънаха специално платнище, а от прозореца на горящият апартамент скочи един мъж.

– Хайде, – в един глас се съгласиха всички останали от „бандата“.

Четирима опънаха едно избеляло покривало за палатка, а на перваза застана Екатерина, бъдещата героиня в квартала.

Край децата мина бабичка. Тя видя какво се канят да направят и помоли:

– Мога ли да гледам скока отгоре?

– Ау, – извика един от малчуганите, – сред зрителите ще има един възрастен човек! Това е супер.

Изглежда за децата това бе много важно. Все пак това бе подкрепа от възрастен човек в начинанието им.

Бабичката започна  да се изкачва по стълбите и когато стигна до петия етаж, Екатерина ѝ отвори вратата.

– Това покривало, което държат твоите приятели, не е приспособено за такъв скок. Когато се използват такива платнища, те се изработват по специален начин, така че да поемат тежестта на падащия при скока . Дете, ако ти скочиш долу, ще се удариш много лошо, – обясни спокойно бабата.

Екатерина я гледаше с ококорени очи.

„Странно, тази жена не ми се скара, не ме уплаши, а спокойно ми обясни, с какво ще свърши моя скок“, – помисли си Екатерина.

– Убедихте ме, – каза момичето, – моя полет, не е съвсем добра идея.

Така една непозната възрастна жена унищожи кариерата на „супер звездата“ Екатерина в квартала, но спаси живота ѝ.

Пневматичната пощата като пощенска услуга е предложена още през 1667 г. от френския физик Дени Папен.
През XIX век е построен план за пневматична поща, с помощта на която писмата от Лондон можели да се получат в Париж само за половин час.

Тази идея активно развивал френският инженер Жан Батист Берле.

По-късно Жан Батист измислил система за пневматично почистване на нечистотиите.

От 1 март 1882 г. пневматичната система за отпадъци се използвала в две области на Париж. Там тя добре се е доказала.

На самолет АНТ-20 „Максим Горький“  се е използвала пневмопоща.

Прага е последния град, в който функционира пневмопоща. Тя е била закрита през 2002 г.

Пневмопощата е една от ярките машини заедно с парната машина, пишещата машина, дирижабъла и телеграфа.

Фобиите са много неприятни и са често срещани. Сред най-разпространените са страх от паяци, височина и клаустрофобия.

Съществуват и други фобии, така наречените хранителни, при които хората изпитват необоснован страх от конкретен вид храна.

Тези фобии объркват живота на засегнатите, а за други могат да бъдат повод и за присмех.

Учените не са съвсем наясно какво предизвиква фобиите и как могат да се лекуват.

Ето някои от най-странните хранителни фобии.

Ацерофобиятя е страх от кисело. Страдащите от подобна фобия упорито отбягват цитрусови плодове и други кисели продукти, които предизвикват слюноотделяне.

Микофобията е страх от гъби. Гъбите растат в гората. След като ги почистим и приготвим, са вкусни и полезни. За микофобите те са мръсни и предизвикват неприятни усещания.

Алиумфобията е страх от чесън. Силния му аромат често отблъсква хората, но при наличие на тази фобия, нещата са на живот и смърт.

Карнофобията е страх от месо. За разлика от вегетарианци, които избягват месото по хуманни или други причини, карнофобите изпитват истински страх от него, за това употребяват само зеленчуци.

Геумофобията е страх от вкуса. Вкусовете, които познаваме са безкрайно много. При наличие на подобна фобия обаче, те се превръщат във враг. Вероятно страдащите от нея никога не използват сол, и каквито и да е подправки.

Магейрокофобията е страх от готвене. Тези хора не са мързеливи или постоянно заангажирани, при тях самата идея за готвене предизвиква панически страх.

Някои деца проявяват интерес към отделни области на знанието и наистина се стремят да научат повече в това направление. Те получават огромно удоволствие да тренират паметта си и да вникват в същността на нещата.

Такива деца си поставят общи задачи в обучението, обичат да бъдат оригинални и се учат да се владеят. Те с радост поемат отговорност и се стремят да реализират своя потенциал.

Ако такива деца не винаги са успешни в училище това е, защото имат собствена представа за това, което искат да учат и приемат предложената учебна програма като нещо натрапено.

От гледна точка на развитието, любознателността е лукс. Най-голямо значение има привързаността.
До тогава, докато не се освободи капка енергия, отиваща за търсене на безопасна и надеждна привързаност, движението напред, към нови открития е невъзможно. По тази причина ориентацията на връстниците убива любознателността.
Освен това, любознателността прави детето изключително уязвимо в света на „готините“ връстници. За наивно удивление и увлечение по даден предмет, за въпрос: „Как работи това?“ и оригиналност  на идеите могат да го посрамят и да предизвика всеобщ смях. По този начин, ориентацията на връстниците застрашава явлението любознателност.

Интегративното обучение, за да върви успешно, детето трябва да бъде достатъчно зряло и способно да издържа двойствеността на мненията, да изпитва смесени чувства и поразмисляйки да променя мнението си, да преживява противоречиви емоции.

Едно дете трябва да бъде привързано към родителите си или учител дотолкова, че да го вълнува, това, което те мислят за него, и очакват от него, дали не са разстроени и не се отдалечават от него Неуязвимостта и пренебрегването парализират обучението и правят детето необучаемо.

Идеята за „невидими“ сандали дошла на знаменития дизайнер още в годините на Втората световна война, когато традиционният материал за обувки бил много скъп.

Веднъж Ферагамо наблюдавал как италианските рибари хвърлят мрежа и му хрумнало: „Защо да не направя горната част на обувката от найлонови прозрачни ремъци“?

Своя модел той предложил след войната, през 1947 г. Даже взел наградата на Нейман Маркус.

Към найлонова горна част на сандала била добавена клинообразна пета. В резултат на това се създавало усещане, че краката на жената сякаш се движат над земята.

Въпреки „икономическия“ замисъл, тези обувки стрували скъпо, а изглеждали излишно лаконични.

Във вестниците тогава написали: „Защо да купувате невидимите обувки за 29.85 долара, след като на същата цена можете да си купите четири тона въглища?“

Новаторството на Ферагамо оценили чак през 1960 г. Оказало се, че присъствието на отсъстващото може да бъде привлекателно.