Защо толкова много хора са доволни от глупави и безполезни неща?

Нима не е очевидно, че има неща по-важни, от правенето на пари, игрите или постигането на слава?

Хората могат да вършат това, което им е дадено в момента. Може да им се наложи да почакат, докато обстоятелствата им позволят да постигнат по-високи цели.

Ето ви история, която има паралел с казаното. в привичния ни свят.

Един човек, страдащ от безсъние дошъл за съвет при лекар. Докторът бил християнин.

– Моли се и пей всяка нощ, – посъветвал го лекарят.

– А ако не заспя?

– Ако не заспиш, то поне няма да те дразни безсънието.

Дори и сега, много от дизайнерите имат слабост към старите игри от 90-те години. Те превръщат известни герои в кресла и други предмети, които са необходими за дома.
Дизайнерът Бруно Маркес не си е губил времето напразно и е създал кресло за фенове, което е нарекъл Pac-Man Chair.
Такова кресло би изглеждало доста креативно във кой да е интериор. Уникалната форма и жълтия цвят са в основата на тази концепция.
Когато погледнете креслото имате чувството, че Pac-Man Chair отваря уста и отстъпва назад. Очите от страни са просто декоративно допълнение.
За съжаление това креативно кресло е само проект. Още не се знае какъв материал ще използва авторът, но с времето и това ще се изясни.

Това са необичайни места, където не трябва да си поръчаш храна и напитка, а заведение, където посетителите заплащат за времето прекарано там. Например, плаща се 1,5-2 лева за определен брой минути.
Посетителите на антикафе могат безплатно да получат чай, кафе, сладки, дори могат да поръчат храна от други заведения или да носат със себе си такава.
На такова място може да се поработи, да се срещнеш с приятели, да проведеш делова среща или обучаващ семинар.
Откриването на антикафе е печеливш бизнес. Много хора биха искали просто да поседят в приятна обстановка, вместо да ядат или пият. Графика на подобно заведение зависи от целевата аудитория. Нужно е да се отдели внимание на дизайна, мебелите, .. Обстановката трябва да предразполага за почивка и да предизвика положителни емоции.
Тези, които искат да привлекат по голяма аудитория в заведението си го снабдяват с игри, книги, оборудване за печат и преглеждане на документи. Някои заведения разполагат с конзоли за видеоигри. Също така могат да се вземат различни зарядни устройства за мобилни телефони и преносими компютри.
Главната задача на администратора е отчитането на времето, прекарано от посетителя в заведението. За целата могат да се използват електронни карти, които значително опростяват процеса на отчитане.

Такъв сеанс е станал чрез Интернет между британския изследовател Кристофър Джеймс и дъщеря му.
Независимо от факта, че прехвърлянето между мозъци на цели текстове е още далече, експериментът може да се разглежда като безспорен успех.
Принципът на действие е следния.
Към главата на Джеймс и дъщеря му са поставени електроди. Отправащия мисъл избирал цифра, разположена на екрана на компютъра и я посочва с едната си ръка. Електродите изпращали мозъчните вълни, след което се разшифровали и се изпращали до местоназначението. Там цифрите се превръщат в серия от светодиодни излъчвания с различна честота, които се регистрират от мозъка на получателя.
Електродите улавяли свързаните със зрителната активност мозъчни вълни, след което друг компютър расшифровал получените данни
По такъв начин успели да предадат съобщение  „1011“. При това съзнанието на получателя не могло да улови разликата в честотата на излъчванията, тази информация се възприема, само от определена част от мозъка.
За по-сериозни резултати, по думите на д-р Джеймс е необходимо електродите да се имплантират непосредствено в мозъка, но за сега няма разрешение от правителството.
Новата система за предаване дава възможност на британците да заявят за създаването на първия интерфейс B2B. С течение на времето, той  може да намери разнообразини приложения – от общуването с хора, които не са в състояние да се движат до ново поколение компютърни игри.

Знаете ли, че е имало олимпийски отбор, който е бил принуден да продава кафе, за да събере пари за участието си в игрите?
През 1932 г. заради Голямата депресия бразилското правителство не успяло да намери пари за да изпрати спортистите си на Олимпийските игри в Лос Анджелис.
Най накрая намерили изход от това положение. Качили 82 атлети на кораб с кафе и ги накарали да го продават по пътя към Америка.
При пристигането си на пристанище Сан Педро спортистите трябвало да заплатят по един долар за всеки човек, който слезел на брега. Тъй като парите не стигали за всички, от кораба слезли само тези, които имали реални шансове да получат медали.
След това корабът отплавал за Сан Франциско. От последвалите продажби на кафе, след завръщане на кораба слязла още една малка партида спортисти, но 15 бразилски спортисти от олимпийския отбор на страната така и не стигнал до Лос Анджелис.