Това са необичайни места, където не трябва да си поръчаш храна и напитка, а заведение, където посетителите заплащат за времето прекарано там. Например, плаща се 1,5-2 лева за определен брой минути.
Посетителите на антикафе могат безплатно да получат чай, кафе, сладки, дори могат да поръчат храна от други заведения или да носат със себе си такава.
На такова място може да се поработи, да се срещнеш с приятели, да проведеш делова среща или обучаващ семинар.
Откриването на антикафе е печеливш бизнес. Много хора биха искали просто да поседят в приятна обстановка, вместо да ядат или пият. Графика на подобно заведение зависи от целевата аудитория. Нужно е да се отдели внимание на дизайна, мебелите, .. Обстановката трябва да предразполага за почивка и да предизвика положителни емоции.
Тези, които искат да привлекат по голяма аудитория в заведението си го снабдяват с игри, книги, оборудване за печат и преглеждане на документи. Някои заведения разполагат с конзоли за видеоигри. Също така могат да се вземат различни зарядни устройства за мобилни телефони и преносими компютри.
Главната задача на администратора е отчитането на времето, прекарано от посетителя в заведението. За целата могат да се използват електронни карти, които значително опростяват процеса на отчитане.

Такъв сеанс е станал чрез Интернет между британския изследовател Кристофър Джеймс и дъщеря му.
Независимо от факта, че прехвърлянето между мозъци на цели текстове е още далече, експериментът може да се разглежда като безспорен успех.
Принципът на действие е следния.
Към главата на Джеймс и дъщеря му са поставени електроди. Отправащия мисъл избирал цифра, разположена на екрана на компютъра и я посочва с едната си ръка. Електродите изпращали мозъчните вълни, след което се разшифровали и се изпращали до местоназначението. Там цифрите се превръщат в серия от светодиодни излъчвания с различна честота, които се регистрират от мозъка на получателя.
Електродите улавяли свързаните със зрителната активност мозъчни вълни, след което друг компютър расшифровал получените данни
По такъв начин успели да предадат съобщение  „1011“. При това съзнанието на получателя не могло да улови разликата в честотата на излъчванията, тази информация се възприема, само от определена част от мозъка.
За по-сериозни резултати, по думите на д-р Джеймс е необходимо електродите да се имплантират непосредствено в мозъка, но за сега няма разрешение от правителството.
Новата система за предаване дава възможност на британците да заявят за създаването на първия интерфейс B2B. С течение на времето, той  може да намери разнообразини приложения – от общуването с хора, които не са в състояние да се движат до ново поколение компютърни игри.

Знаете ли, че е имало олимпийски отбор, който е бил принуден да продава кафе, за да събере пари за участието си в игрите?
През 1932 г. заради Голямата депресия бразилското правителство не успяло да намери пари за да изпрати спортистите си на Олимпийските игри в Лос Анджелис.
Най накрая намерили изход от това положение. Качили 82 атлети на кораб с кафе и ги накарали да го продават по пътя към Америка.
При пристигането си на пристанище Сан Педро спортистите трябвало да заплатят по един долар за всеки човек, който слезел на брега. Тъй като парите не стигали за всички, от кораба слезли само тези, които имали реални шансове да получат медали.
След това корабът отплавал за Сан Франциско. От последвалите продажби на кафе, след завръщане на кораба слязла още една малка партида спортисти, но 15 бразилски спортисти от олимпийския отбор на страната така и не стигнал до Лос Анджелис.

Разбрах какво се случва с Дони много преди другите и се свих в себе си, но не казах на никого. По-късно, когато другите започнаха да забелязват разни неща и да правят колебливи, плахи заключения, аз ги опровергавах категорично. Не исках това да излезе вярно. Усещах как бъдещето се разклаща пред мене. Имах чувството, че ако никой не говори за това, то няма да стане. И грешах.
Той закъсня със сядането, трудно се изправи, по-късно проходи, не можеше да тича. Беше зле с координацията на движенията.
Смятахме, че е тромав и когато се олюляваше, спъваше и падаше, му се радвахме като на новородено пале или жребче. Сега на движенията му липсва хармония. Не прави усилие да отваря широко челюстите си, когато се опитва да говори.
Опитите му да говори приличат на титаничен гърч. Жилите му се изопват и издуват, иска ми се да престане да го прави. Може обаче да отваря устата си достатъчно широко, когато яде, когато се смее или просто ако иска да вдигне шум.
Макар че не зная каква причина има да се смее, освен когато си играя с него, протягам му нещо и си дръпвам ръката, но после… е не по-малко готов да заплаче.
С него вече не могат да се играят, дори обичайните детски игри. Когато се опитвам да го занимавам, чувствувам се безпомощен и той започва да плаче. Измъквам се с болка. Яд ме е и на него, и на себе си. Струва ми се, че поне бих могъл да направя нещо по-добро за него.
Веднъж бях неприятно изненадан, когато дъщеря ми изтърси:
— Дали това, че Дони ми е брат — иска да знае дъщеря ми с полунастоятелен тон, — ще ми попречи при намирането на съпруг?
— Не, разбира се, че не — объркано й отговарям.
— Откъде накъде? — войнствено я напада жена ми.
Тя е шокирана и вбесена от зададения без заобикалки въпрос. Дъщеря ми се обръща към мене, за да разбере истината:
— Ще ми попречи ли?
— Да не си решила да се омъжваш? — питам я аз весело и шеговито.
— Виждаш ли, пак избягваш да ми отговориш?
— Би трябвало да се срамуваш — казва й жена ми, — че това изобщо ти е дошло на ум.
Дъщеря ми настойчиво продължи:
— Дали хората ще си мислят, че и моите деца ще станат такива?
Жена ми зяпна от учудване.
— Как можа да го изречеш! — рязко я сгълчава тя. — Та той е твой брат!
— Точно затова се тревожа. Не мога ли поне да попитам?
— За бога, остави я на мира! — викнах и се обърнах към жена си с гневен поглед. — И аз се тревожа за същото.
— Би трябвало да се засрами. Той не е нещо, от което трябва да се срамуваме.
— Щом като не е нещо, от което да се срамуваме, защо винаги се срамуваме, когато е край нас?
— Не е вярно.
— Вярно е. Винаги ме изкарваш виновна заради него.
— Не те изкарвам. Празни приказки.
Какво можех да обясня на това дете. Нима можех да й кажа, че хората са лицемерни и егоистични? Не всеки може да приеме чуждата недъгавост или лудост. Дори и да останат малко с такива хора, не могат да прикрият чувството си на отвращение.

Признавам, че Интернет дава много удовлетворение и радост в живота. Ако гледаме на нещата само по този начин, лесно ще изгубим по-хубавата част от живота си, сърфирайки из световната мрежа, без да броим стоенето на линия.
Интернет може да стане лесно черна дупка, в която да потъне цялото ни свободно време и енергията ни, като получим много малко в замяна. Същото се отнася и за компютърните игри.
Ограничете часовете си в Интернет, като предварително планирате кога и как да го използвате. Контролирайте желанието си да играете на някои по-продължителни игри, които ще ви отнемат времето за нещо, което е трябвало да свършите, но сте го оставили за по-късно. Алтернативата на отлагането на някои задачи, не е използването на Интернет.
Всяко нещо използвано с мярка и навреме, допринася полза. Иначе оставаме излъгани и с чувството, че нещо сме пропуснали.