Архив за етикет: игра

Обонато

Антрополог предложил на деца от африканско племе да поиграят на една игра. Той сложил кошница с плодове на едно дърво и им казал:
– Този от вас, който пръв се добере до кошницата ще получи цялата кошница с плодовете.
Когато той дал знак да започне състезанието, те се хванали здраво за ръце и заедно тръгнали към дървото. След това заедно се наслаждавали на плодовете в кошницата.
Поразен антрополога попитал децата:
– Защо тръгнахте заедно? Всеки от вас можеше да достигне кошницата и сам да се наслаждава на получената награда.
Те се засмели и казали:
– Обонато. Нима може само един да бъде щастлив, а другите да бъдат тъжни?
„Обонато“ на техният език означава: „Аз съществувам, защото ние съществуваме“.

Заедното хранене изгражда доверие

За успешното сключване на бизнес сделки, любовни срещи, приятелски събирания, хората обикновено избират кафе или ресторант.
Съвместното изследване на учени от Лайден и Вестфалия показва, че те постъпват правилно, защото заедното хранене засилва доверието в отношенията между хората.
Експериментът показал, че доверието между хората се е увеличило след съвместно хранене, съдържащо аминокиселината триптофан.
Германски учени са първите, които са изследвали как триптофана, стимулира производството на серотонин и има положително въздействие върху взаимното доверие.  А фактът, че серотонина играе важна роля при взаимно сътрудничество, учените знаят от дълго време.
За да се определят ефектът на триптофана, изследователите дали  на едната група портокалов сок с добавка на триптофан, а втората група е получили плацебо. След това участниците били въвлечени в игра, където при изпълнения на задачите, трябвало да се доверяват едни на други.
Били им дадени по 5 евро и им било предложено сами да решат, колко от тези пари са готово да дадат на друг човек. При това изпитваните могли да получават допълнителни пари, но само ако  другият човек им даде достатъчно пари, в замяна на дадените. Предаването на пари от един на друг, в този случай, послужила като мярка за междуличностно доверие.
Оказало се, че участниците, които са консумирали храна с триптофан, давали значително повече пари в сравнение с тези, които са получили плацебо.
Според учените, техният експеримент отново потвърждава, че ние сме това, което ядем. Храната оказва влияние не само върху физическото здраве, но също така ръководи емоционалната сфера от живота ни.
Храната действа като когнитивен усилвател, който симулира начина, по който виждаме света и вземаме решения. По-специално, консумацията на триптофан увеличава междуличностното доверие и прави лесно и ефективно всичко. Така че, следващия път, не забравяйте да поканите бизнес партньора си в ресторанта и се погрижи за менюто, ако искате да направите сделка.

Истинският ръководител и закона

Един истински водач трябва да прави не онова, което иска и харесва, а което е потребно. Властта не е опияняващото всемогъщество на някои ръководители. Тя не е безгрижната им игра със съдбата на подвластните, безконечната им веселба, която се превръща в безконечна оргия. Власт, това значи дълг и бреме. Безсънни нощи, в които да разбереш повелите на времето и на Бога на твоето племе, за да подчиниш на тях всички свои желания, дори себе си…
Величието на един водач не може да се измерва само по битките, които е водил и печелил. Говоря за битки, които се решават с щит и меч. Защото водачът води и други битки. Победите, които носят неувяхваща слава и признателност, съзнание за добре изпълнен дълг.
Битката против самия себе си, тя е най-страшната и най-опостушителната. Да не допусне блясъкът на властта да заслепи погледа му, похвалите на блюдолизците да заглуши слуха му за повелите на дълга.
Битката за благоденствието на народа му. Никоя слава не е трайна, ако е изградена върху нищета, недоимък, лишения и сиромашия. И най-важното битката за справедливост. Дай на един управляващ всички възможни победи, но лепни на челото му печата на несправедливостта и ти го осъждаш на вечно проклятие…
За обикновения човек справедливостта е лесно нещо. Достатъчно е да не се отклонява от истината и да има смелост да я казва дори, когато тя е в негова вреда. За един водач обаче тази справедливост е малка, недостатъчна. Справедливостта на ръководещият са редът, правдата и равенството, които е дал на всички люде от неговия народ. А другото име на тази справедливост е закон. Закон, равен за всички и честни съдии, които да съдят съобразно с него.
Имало е закон и съдии. И той е бил справедлив, защото е произлязъл от обичая и натрупаната през вековете мъдрост. Но този закон е слаб и хилав. Първо с това, че всеки чува, както си иска, и разбира, както му е изгодно. После, облагодетелствува клеветниците, богатите и знатните. Те всъщност съумяват винаги да застанат над закона. Такъв закон не води към справедливост, а към поквара и разложение. Не вярваш ли в закона и в равенството на всички пред него, ти не вярваш и в самата държава. Ти преставаш да бъдеш част от цялото.
Държава с такъв закон е осъдена на гибел. Народ с такъв закон е осъден на самоизяждане и изчезване. Писаният закон не е истински закон, докато не се прилага. Докато не стане част от самия живот.

Опасна „игра“

Никой не би си помислил, че това може да стане с 14-годишната девойка Ерией Дохърти в Лос Анджелис. Тя починала при вдишване от препарат за почистване на клавиатурата на компютър.
Сестрата на Ерией  я намерила мъртва в леглото със стиснат нос и буркан със сгъстен въздух към устата. Това била голяма трагедия за семейството. Бащата разказва за този случай, като се надява, че смъртта на дъщеря му ще бъде предупреждение за другите родители.
Ерией Дохърти е вторият тинейджър в Калифорния, който почива този месец от злоупотреба с химикали за домакинство.
Преди това 12-годишната Кристал Салцидо от Викторвиле е починала при вдишване на фреон от климатика в дома си.
Както показва анализът на тези случаи, за да почувстват екстаз, учениците миришат опасни химични вещества. Тази необезопасена „игра“ е популярна сред тях.

Унищожават се камери за наблюдение на улиците и в метрото

Берлин е известен със своите хакерски традиции, голямо количество cypherpunk и анархисти.
Не е страно, че в този град се е зародила нова игра Camover, която граничи с вандализъм.
Играчите в нея се съревнувават кой колко камери за наблюдение ще унищожи. Освен това всичко се записва на видеозапис и се пуска по Интернет. Точки се дават според броя на разрушените клетки. Бонус точки – за особено креативни начини на унищожаване. Поощрява се използването на необичайни инструменти: брадви, въжета, вилици. Играта е донякъде сходна с офлайн версията на GTA.
За масовото използване на видеокамери за наблюдение се спори в много страни. Правоохранителните органи се застъпват за внедряване на подобни системи за общо наблюдение. Те се аргументират с това, че видеонаблюдениета помагат да се разкрият някои престъпления.
От друга страна, активисти за правата на човека са против такива системи.
Както разбирате някои млади активисти са готови да се борят със системата, даже и с екстремни методи. Според организаторите на играта, за първите няколко седмици са успели да унищожат около 50 камери.