Алгоритъмът предложен от американските учени ще помогне не само правилно да се раздели тортата, но и земите между отделни градове и държави.
В работата се намесва науката. Учените са предложили алгоритъм, така че разпеделението на парчетата да е справедливо, всички да са щастливи и никой да не остане обиден.
Автори на справедливото разпределение на тортите са станали математикът Юлий Барбанел от Юнион Колеж и политологът Стивън Брамс от университета в Ню Йорк.
А ето и самият алгоритъм.
1. В делението участват две деца – играчи и независим съдия – майката.
2. Първоначално кандидатите казват, кои части от тортата предпочитат. Според математическата терминология те сами определят техните функции на вероятностна плътност – ФВП
3. След това съдията отбелязва всички точки на пресичане на ФВП от двете страни и съотвентно спрямо тях разпределя порциите за всеки играч.
Ако на този етап всяко от децата получи равни части, задачата е решена. Ако не, алгоритъмът се прилага отново.
Играчът, получил най-голямо парче от тортата при първото разпределяне е длъжен да подели със своя противник тези парчета, където съотношението на техните ФВП е най-малко.
Процесът продължава до тогава, докато двете страни не получат еднакво количество торта, оценявайки получените им порции по еквивалентността на цеността им.
Разбира се, тази методика работи при крайни числи за разделяне на тортата и линейните ФВП на двамата играчи.
Учените смятат, че техния алгоритъм може да се прилага и при разделянето на земя между съседи – хора, градове или държави.
Резултата от разпределението е не само справедлив, но също така много ефективен и елиминира всякаква завист и недоволство.
Архив за етикет: играч
Математици са обяснили, как може да се победи в играта „камък – ножица – хартия“
Китайските учени събрали 360 студенти и да ги разделили на групи по шест човека. Всеки участник провел по 300 игри срещу членовете на своята група. Победителите били наградени финансово, в зависимост от броя на победите.
Класическа теория на игрите предлага на участниците да се придържат към стратегията на случаен избор. По този начин ходове са напълно непредсказуеми и неочаквани за противника. При тази схема двамата играчи избират „камък“, „ножица“ или „хартия“ с еднаква вероятност – известена като „равновесието на Наш“, в чест на Нобеловия лауреат Джон Форбс Наш.
В китайския турнир всички играчи средно са избирали „камък“, „ножица“ и „хартия“ в равни количества.
Въпреки това, организаторите забелязали различни схеми и стратегии, които в крайна сметка обуславяли победителите и губещите.
Побеждавайки в една игра, например, с „камък“, играчът повтарял своя избор и в следващия рунд. Ако губел правели друг ход. Например, ако в едната играе с „камък“ в следващата играел с „хартия“.
Стратегията „спечелил – остава, изгубил – сменя“ е известна в теорията на игрите, като условна реакция.
Изследователите смятат, че човек подсъзнателно се подчинява на нея на интуитивно ниво.
Решили са проблема със запомняне на паролата
Новата технология, която, според създателите, може да реши проблема със запомняне на пароли, е била регистрирана в PeerJ. Тя се основава на способността на човек да познава лица.
Многобройни проучвания в психологията показват съществена разлика във възприемането на познати и непознати лица. Човек може лесно да намерите познат образ между хилядите лица на други хора. Той го идентифицира, дори и когато е в лошо или размазано състояние. Непознатото изображение на лице, обратно не се запомня. Различните снимки на едно и също непознато лице, често се възприемат като принадлежащи на различни хора.
Технологията FaceLock, предложена от учените, използва този ефект за създаване на нов тип удостоверяване.
Способността на човек да разпознава познати лица сред различни снимки се планира за създаване на потребителско „заключване“. Така достъп ще има всеки, който може да различи лице сред изобразените.
За да се регистрира в системата, потребителят определя набор от физически лица, които са познати за него, но непозната за другите хора. Например, любимият джаз музикант, покер играч или урбанист. Комбинирайки изображенията, учените могат да създадат набор от физически лица, които знае само този човек.
Познаването на тези лица е ключът към FaceLock.
„Ключът“ се състои в познаването на едно лице от набор лица, като останалите са непознати за потребителя. Разпознаването на потребителят е избор на познатото лице във всяка комбинация от такива, за мошеника това е много трудно, тъй като той не знае, кое от лицата е познато на притежателя на акаунта.
Такъв подход има редица преимущества. В случая човек не трябва да запомня нищо, а познатите лица не могат да се забравят.
Най-старият спортист по тенис на маса
Сега, когато още сме в празнично настроение и ни е толкова трудно да се съсредоточим в трудните ежедневни въпроси на делника, можем да научим и нещо интересно от света на спорта.
Най-старият играч по тенис на маса Дороти де Лоу от Австралия е роден на 5 октомври 1910 г.
Тази представителка на Австралийската федерация по тенис е записана в Книгата на рекордите на Гинес, като най-стария състезател по тенис на маса.
Тя е била на 97 години, когато е представяла Австралия на XIV Шампионат по тенис на маса в света за ветерани.
Това състезание се е състояло в Рио де Женейро, Бразилия на 25 май 2008 г.
Витамин В2 помага да виждаме светлината
Витамин А е главен фактор, който ни прави способни да възприемаме светлината. Изследователи откриха втори важен „играч“ във възприемането на светлината: витамин В2.
Проучването върху плодови мушици, проведено от Тод Холмс от Университета в Калифорния, откри нов невронен път, активиран от криптохром. Става дума за фоторецептор за синя светлина, който използва продукти на В2 за бързо откриване на светлината. Досега за криптохрома се знаеше, че участва в невронните сигнали при бавните процеси, какъвто е ходенето.
Откритието разкрива нови възможности за манипулация на сензора за синя светлина, както и нови възможности пред оптогенетиката, която комбинира техники от оптиката и генетиката за изучаване на невралните вериги с висока честота. Това познание е необходимо за разбирането на мозъчните процеси.