През ноември получих пръчки от розов храст като подарък, с пожелания да ми бъде нещо като мост към пролетта.
В упътването бе написано устойчиви, цвят червен, но на вид бяха само голи пръчки с големи бодли.
Това, че е устойчив е добре, за това го оставих на терасата да презимува. Същата нощ имаше голям студ. А на следващия ден видях, че съм забравила да завия пръчките с чувал от зебло.
„Край, – помислих си, – свърши се с моето мостче към пролетта. Ех, дано се укажат наистина устойчиви, но като гледам какво прави зимата край него….“
В началото на март природата засвири пролетната си увертюра. Започнаха да надничат зелени стръкчета и разноцветни пъпки разкриха красотата си.
Хвърлих един поглед на розовите пръчки и замръзнах …..Видях отново само сухи стебла с бодли, а кората им се лющеше.
– Давам ти срок само една седмица, а после …. в коша, – заканих се, не на шега.
Боднах пръчките на слънце и ги полях ……
Странно нещо е пролетта. Преброих пъпките и се засмях.