Зак Секлер е американски рекламен фотограф. Известен е с необикновената си творческа визия и чувство за хумор.
Поради тези си качества постига много добри резултати и в момента работи в сътрудничество смного големи компании и издатели.
Сред неговите клиенти са големи фирми и марки като BBDO New York, Marie Claire, New York Magazine, Gap, Escada, LG, Procter & Gamble и др.
Повишеният интерес към неговото творчество се обяснява с това, че даже такава дейност като рекламата, се нуждае от художествен талант.
Фотохудожникът създава креативни постановъчни снимки, които се отличават с изострено чувство за хумор. Той отделя и доста внимание на цифровия ретуш и цифровата фотоманипулация.
Хумор в работата на Зак Секлер е доста разнообразен. Тези забавни ситуации могат да се видят на улицата или в сюрреалистичните сцени.
Каквото и да прави този автор, то е много добро и се харесва на зрителя.
Фотографът търси идея в ежедневието и в света около себе си, затова е понятен за хората.

Това е едно интересно преставление, което може да се наблюдава само в Тайланд. В него се представят крадки тематични номера, в които често участват и зрители от публиката.
Слоновете играят футбол, карат велосипед, рисуват и даже правят масаж. Разнообразието от номерата се определя от фантазията на дресьора.
В края на шоуто можеш да останеш със слоновете и да получиш интересна фотосесия. Снимка на слон или в неговите“обятия“, люлеенето на неговия хобот е оригинално занимание.
След представлението обикновенно зрителите хранят „актьорите“. За да ги храниш, често се налага да си купиш храна, която на самото място струва около 10 бата.
Понякога туристите си купуват връзки банани предварително, за да доставят няколко щастливи минути на слоновете и да се отблагодарят за удоволствието, което са им доставили.
Обикновено слоновете се дресират от малки. За изпълнение на номерата се удостояват само „най-способните“. Тези, които нямат артистични данни разкарват туристите на гърбовете си.

Обикновеният човек е честен и доверчив. Нормалното състояние на човека, както Бог го е създал e, че той не подозира нищо лошо.
За масовия читател и зрител това, което казват по телевизията, пишат във вестниците, „приятелите“ споделят в социалните мрежи е по подразбиране вярно.
Ако тези „истини“ имат кукички за захващане, начини за внедряване и манипулиране, човекът пропада.
Повишава се стреса, страха, несигурността и бързо се развиват  програмираните политически събития.
Автоматизацията на обществото допълва разпадащите се отношения в семейството, със съседите, с колегите…. така се зомбират големи маси от индивиди.
Лошото е, че повечето хората обикновено са склонни да повярват на това, което пасва на техните идеи и очаквания.

Адам Лаптон е канадски художник, изследващ в своите работи вътрешния свят на човека, неговите тревоги и стремежи, самопознание чрез борбата и преодоляването на изпитанията на живота.
Използвайки ефекта на „дълго задържане“ Липтоп предава нестабилното емоционалното състояние на героите си.
Зрителят е трудно да се съсредоточи върху едно нещо, той попада на чужда душевна хармония, „неопределено състояние“.
Художникът отбелязва, че в работата си се опитва да отговори на въпроса, какъв е вътрешният портрета на „героят на нашето време“.

Точната дата на създаването на картината не е известна. Смята се, че тя е завършена около 1647-1651 години. Предполага се, че Веласкес рисува „Венера с огледало“ по време на посещението си в Италия, тъй като Инквизицията в Испания е забранила да се рисува голо женското тяло. Така  под влиянието на целомъдреният испански мироглед се  смята, че Венера е различна от италианската „Венера“. Тя е разположена с гръб към зрителя.
„Венера с огледало“ е единственият оцелял образът на голото женско тяло от Веласкес. В края на XVIII век тази картина е висяла в двореца на херцогинята на Алба, която по-късно послужила за вдъхновение за нарисуването на „Голата маха“. След смъртта на херцогинята я купил Годой, през 1813 г. била пренесена в Йоркшир.
През 1906 г. картината е купена от фонда на националните колекции – The National Art Collections Fund за Лондонската Национална галерия.
Интересна и страшна е историята на картината на Веласкес „Венера с огледало“. Тя не била в състояние да намери свой постоянен собственик. Хората, които са я купували, веднага след придобиването ѝ се разорявали, а някои умирали в ръцете на изнасилвачи и убийци. Трябва да се отбележи, че дори и музеите със страх се отнасяли към тази известната картина и рядко я излагали публично.
През 1914 г. картината е била повредена, от нахвърлилата се върху нея с нож, суфражетка Мери Ричардсън, но била напълно възстановена и се завърнала в галерията, където е и до днес.