Метеоритът е небесно тяло, което пада на земята. То може да изгори още преди да достигне повърхността на планетата ни. Това зависи от големината му. Ярката светлина след него се нарича метеор.
В началото на 20 век с думата „метеор“ са означавали, преди всичко природни явления, като дъжд, вятър, дъга, мъгла и други.
Именно от това значение на думата идва думата метеорология. Това е наука за земната атмосфера и прогнозиране на времето.

Отдавна в Япония и Китай за лов на риба се използват дресирани корморани.
На птиците слагали пръстен на врата, връзва ли ги с въженце и ги пускали към водата.
Кормораните не можели да преглътнат рибата, за това я взимал стопанина й.
Сега, този метод няма практическо значение, а се използва само за забавление на туристите.

Този знак е получил своята форма неслучайно.
Той е разработен от британският художник Джералд Холтъм през 1959 г. за движението по ядрено разоръжавяне „Nuclear Disarmament“.
Холтън взел първите букви на тези думи N и D. Използвал семафорноте им значения, където N представлявало обърбато V, a D права линия.
Двата знака наложил един върху друг и така получил днешната форма на знака на мира.

А понякога си викам, че може би така е по-естествено, да  се живее в неразборията.
Какво е нашият живот освен една такава неразбория.
Купчина неща без значение, които все пак имат някакво значение, но само за теб.
Една вавилонска кула от големи проекти и малки достижения, винаги започвана с големи амбиции и оставяна недовършена, жалка или покъртителна в своето амбициозно безсилие….

Непрекъснато мислех за това. Много по-късно, разбрах значението, което придават хората на тия странни думи.
Хората се ръководят в живота не от дела, а от думи. Те обичат не толкова възможността да направят или да не направят нещо, колкото възможността да говорят за различни неща.
И то с такива думи, които между тях се смятат особено важни, като думите: мой, моя, мое. И онзи, който казва за най-много неща мое, се смята за най-щастлив. Защо това е тъй, не зная.
Преди  се мъчих да си обясня това с някаква очевидна изгода; но това се оказа несправедливо.
По-късно, като разширих кръга на наблюденията си, аз се убедих, че понятието мое няма никакво друго основание освен животински инстинкт на хората, наричан от тях право на собственост.
Човекът казва: „моята къща“ и никога не живее в нея, а само се грижи за построяването и поддържането на къщата. Търговецът казва: „моят магазин“. но не носи дреха от най-хубавия плат, който има в магазина си. Има хора, които наричат земята своя, а никога не са виждали тази земя и никога не са минали по нея. Има хора, които наричат други хора свои, а никога не са виждали тия хора; и цялото им отношение към тия хора се състои в туй, че понякога им се пречкат. Има хора, които наричат жените свои жени или съпруги, а тия жени живеят с други мъже.
И хората се стремят в живота не да правят онова, което смятат за добро, а към туй, да наричат колкото може повече неща свои.