На снимката виждате кадър от филма на Ян Артю-Бертран „Земята отгоре“.
Всички пътища водят в Рим към дървото. Дървото е център на живота във всяка екосистема. Тази снимка, по най-добрия начин подчертава значението на растителността за всички живи същества.
Уважаеми жители на мегаполиса, когато минавате край уличните дървета, спомнете си този кадър и за пореден път се замислете за важността на зелените насаждения.
Без тях нашето пребиваване в „обществения рай без караници и притеснения“ би било значително по-малко комфортно, заради различни заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система и много по-късо, в големите градове с висока степен на химическо и шумово замърсяване, а продължителността на живота много по-малка.

Веднъж на кораб, пресичащ пролива между Англия  Франция един човек, стоящ до руля, внимателно наблюдавал за движението му. Вятърът бил спокоен.
Изведнъж към руля дошъл един дежурен офицер, внимателно погледнал на компаса и с упрек в гласа казал на кормчията:
– Вие сте се преместили с половин градус от курса.
Грешката била поправена и офицерът си тръгнал.
– Изглежда е много трудно да се контролира кораб, – казал наблюдаващият човек, – щом и половин градус има такова голямо значение.
– Разбира се, – казал кормчията, – половин градус отклонение, може да ни доведе право срещу скалите.
Много хора се подлагат на големи бедствия, опасности и даже на смърт, само защото на половин градус са се отклонили от истинския Божий път.
Божието слово съдържа знанието, от което човек се нуждае. В Библията Бог е постановил законите си, дал е израз на обещанията си и е разкрил Божия план за спасение на човека. Само тази Книга може да повдигне отпадналия ни дух и да ни извае по Божий образ.
Нека да обичаме Божието слово, да го четем внимателно и да го следваме в ежедневния си живот.

В заснежените планини на Швейцария водачите предупреждават пътешествениците, че не трябва да произнасят нито една дума, тъй като и най-малката вибрация във въздуха може да задвижи снега и да предизвика лавина.
Кой би си помислил, че една дума може да предизвика такива ужасни последствия? Нравственото влияние на това, което говорим имат неизразимо значение.
Необмислените думи, които ние толкова лесно хвърляме на вятъра, движат събитията в течение на векове. Във великия ден на съда ще установим какви ужасни последици са предизвикали те. В този ден ние ще отговаряме за „всяка празна дума“.
„Празните думи“ възникват от безсмислен живот, това се излишни думи, лекомислени…..
Такива думи минават от уста на уста, често очернят даден човек, нанасят рани, изразяват злорадство при провалите на някой друг. И от такива „дреболии“ ставаме жестоки.
Такива „празни думи“ вмъкнали се в разговорите на семейството, във вид на шега или неуместен намек, могат да разклатят основите на семейното щастие.
Бихме говорили много по-малко, ако помним, че нашите думи ще ни послужат за осъждение или оправдание в съдния ден.
Думите са огледало на сърцето и душата на човека. Нека говорим правдиво, просто, чистосърдечно, доброжелателно и любвеобилно.

Електроните устройства за четене на книги за сметка на късите редове на екрана са много по-ефективни за хора с дислекция, отколкото обикновените книги.
Дислекцията се изразява в невъзможността бързо и правилно да бъдат разпознати думите, усвояването на значението и създаване навик за правописа им. При такова нарушение четящият има проблеми с разбирането на текста, недостатъчен речников запас и опит с четенето.
Учени от Harvard – Smithsonian Center за Astrophysics в САЩ сравнили четенето от обикновена книга с това от джобен компютър за 103 ученици с дислекция. Учениците с дефицит на визуално внимание по-добре и по-бързо работят с текст на екрана върху малко устройство, отколкото на хартия.
Електроните редове са помогнали на тези, които имат проблеми с декодирането на фонемите, което е основа за разбиране на прочетеното.
Изследователите смятат, че късите редове с малък брой думи, а не електронните устройства, помагат на четящите да се съсредоточат върху конкретни значения, игнорирайки допълнителните детайли.

Терминът е предложен през 1989 г. от френския учен Роджър Брюне за обозначаване на най-развития икономически район в Европа.
Брюне разделил Европа на активни и пасивни райони. Нарекъл индустриално развитата част на Европа „Boom Banana“ – „преуспяващ, процъфтяващ банан“. Синият цвят в заглавието показва цвета на знамето на обединена Европа.
“ Синият банан “ е определена територията на Централна Европа с изключително икономическо значение, превишаваща американските Босваш, Чипитс, Сансан или азиатските крайбрежни мегаполиси в Китай и Япония. Това е най-гъсто населената част на Европа, около 110 милиона души. „Синият банан“ се е формирал в естествените условия на пазарната икономика, а не от работата на някой орган.
Северният край на „Синият банан“ покрива старите центрове за добиване на стомана и въглища около Манчестър и Бирмингам. По-нататък минава през Великобритания и Лондонската агломерация. Своя завой „бананът“ прави като минава през северната част на Белгия, южната част на Нидерландия, Рандштад, Рурския регион, а също Дюселдорф и агломерацията на Кьолн-Бон.
По-нататък заедно с река Рейн включва Франкфурт на Майн и Рейнско-Майския регион, след това през метрополитенските ареали Рейн-Негър и Щутгарт се отправя през Швейцария и отива на северо-запад в Италия, в градовете Торино, Милано и Генуа.
При разработването на тази идея е предложен модел на така наречения „златен банан“. „Златният банан“ се образува от „Синият банан“  с крайбрежието на Средиземно море (с градовете Ница, Марсилия, Монпелие и Барселона) до Валенсия, Испания.