Библията казва за мъдростта: „Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание. Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си и да бъдат всякога готови върху устните ти“.
Забележете четирите действия в това изречение: чуйте, вземи присърце, пази ги, готов да ги изкажеш. Това са белезите на мъдрост.

Не може просто да научиш нещо и да стане по-мъдър, ти трябва и да го запомниш. И не може просто да го запомниш, ти трябва и да го приложиш. Защото, ако не си го спомняш и не го използваш, в крайна сметка се налага да учиш същия урока отново и отново.

Хората казват: „Аз не мога да си спомня нищо!“ О, можете. Спомняте си винаги това, което е важно за вас. Спомняте си това, което обичате.

Например много от вас казват: „Аз не мога да запомня Библията“,  но можете да цитирам текстове на популярни песни, любимата си рецепта или нещо друго, когато ви е грижи за него.

Ако истината, Библията е важна за вас, ще я запомните, ще си я спомните, ще я репетирате. Тя ще ви укрепи и ще я приложите в живота си. Освен това Библията може да промени живота ви.

„Приклони ухото си към беседите ми. Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си. Защото те са живот за тия, които ги намират и здраве за цялата им снага“.

Всички, които са чели Библията знаят тази част от нея, но нека още веднъж да я разгледаме:
„Това ви заповядвам да се любите един друг“.

В любовта се съдържа всичко, което Исус ни кара да правим. Ако животът ви е основан на любовта, тогава и най-жестоките бури в този свят няма да ви разклатят. Тя ще ви помогне да стоите здраво във всички сфери на вашия живот.

Ако любовта е основа на вашето семейство, тогава вие можете да отвоювате от дявола тези, които той е откраднал. С помощта на Божията любов можете да ги спечелите за Исус.

Ако бизнеса ви е основан върху любовта, то винаги ще успявате така, както и не сте мечтали.

Когато включете любовта, благоденствието тече свободно.

Посветете се да живеете живот на любов. Постройте дома си на тази твърда основа. И когато дойдат бурите в живота, домът, работата или каква да е друга ситуация вие ще се наслаждавате на надеждното и безопасно знание, че любовта никога не търпи поражения.

Знанието за това как и какво детето може да възприеме на определена възраст, помага на родителите, да разбират поведението му не е от височината на тяхното възприятие, а от реалистична позиция.

Това предпазва родителите от суровите, негативни, и погрешни заключение, че тяхното дете е непослушно, капризно и вечно проявяващо инат.

Например, вие сте заета, готвите каша на детето си, а то седи до вас, дърпа ви за полата и настоява:

– Аз искам да ям! Искам да ям!

Вие обяснявате:

– Само още две минути и всичко ще бъде готово.

Но детето настоява отново:

– Искам да ям! Мамо, искам да ям!

Вашите нерви не издържат и вие категорично му заявявате:

– Казах ти 10 пъти: „Почакай 2 минути“.

В такива минути в главата ви преминават мисли, че детето ви е нетърпеливо, упорито, мисли само за себе си и не иска да чуе какво му говорите.

В действителност, детето ви е в такава възраст, вероятно от 1 до 6 години, когато абстрактните понятия като „може би“, „някой ден“, „вероятно“, „после“, „почакай“ не е способно още да възприеме. То живее на принципа „тук и сега“.

„Децата имат своите възрастови характеристики“, тази фраза е ключът към ефективно обучение и взаимодействие с детето!

Един млад човек ме попита:

– Наистина ли Бог се намесва в живота ни, когато се молим? Струва ми се, че и да се моля не получавам желаното. Загубих всякаква надежда. Страхувам се, че вече съм престанал да вярвам в силата на молитвата.

Това е много важен въпрос, който си задават хората. Той е свързан с потребителската ни култура. Ние пренасяме нашата индивидуална заявка във взаимоотношенията ни с Бога. Обикновено Му представяме списък от искания по време на молитва.

Къде е проблема?

Такава молитва не носи на човек  нито щастие, нито удовлетворение при получаване на желаното.
Освен това нашата представа за щастие и удовлетворение може да не съвпада с разбирането на Бога за това. Защото нашето схващане може да бъде егоистично и потребителско.

Ние сме хора и за това, не винаги знаем, какво искаме. Не винаги можем да обхванем всички детайли на желаното от нас в дадения момент.

Ние не можем да предвидим всички последствия от това, което сме пожелали. Само Бог вижда и предвижда всичко, Той има съвършеното знание за всички неща. Бог вижда цялата картина и знае кое е полезно за мен.

Ето защо, един от начините да открием Божията сила и да Го опознаем по-добре, е именно молитвата.

Веднъж един старец и един от неговите ученици влезли през портата на един голям град, за да разкажат на хората там за християнската вяра.

Един християнин, жител на този град отишъл при старецът и казал:

– Нужни ли са на някого тук твоите проповеди. Хората тук са с натежали сърца и се противопоставят на словото на истината. Те не искат да се учат. Не си губи времето с тях.

Старецът го погледнал и казал:

– Прав си.

След няколко минути при старецът дошъл друг християнин и казал:

– Не се съмнявай, ти ще бъдеш добре посрещнат в този град. Хората те чакат и се надяват да чуят скъпоценните думи на Евангелското учение, идващо от устата ти. Те жадуват за знания и са готови да служат. Техните умове и сърца са отворени за теб.

Старецът му отговорил съвсем спокойно:

– Прав си.

Ученикът не издържал и попитал старецът:

– Обясни ми, защо и на двамата каза едни и същи думи? Та те казаха съвсем различни неща?!

– Прав си, – казал старецът. – Вероятно си забелязал, че и двамата казаха истината, съответстваща на тяхното разбиране за света. Първият вижда във всичко само лошото, а втория търси доброто. Двамата възприема света такъв, какъвто очакват да го видят. Всеки от тях изхожда от своя опит за разбиране на света. Нито един от тях не излъга. Те и двамата казаха истината, само че не цялата.