Индийска укротителка на змии от Бомбай се присъединила с една змия към един цирк. Когато жената приближавала, змията се отдръпвала. Когато укротителката си тръгвала, пълзящата твар я преследвала. Ако погледнела към змията втренчено, животното замирало. Понякога змията изхвърляла отровата си, отваряла широко устата си и била готова да се нахвърли към укротителката, но жената я взимала в ръце, гледала я втренчено и изцяло я обездвижвала. След това я обръщала на всички посоки и я хвърляла в краката си.

Избухвали аплодисменти и към укротителката хвърчали букети. В един момент тя се навела да вземе един красив букет, изведнъж пронизително изпищяла. Змията я била ухапала. След няколко минути жената паднала и в неописуеми страдания умряла.

Тя умряла като много жертви на злото, които се били привързали към него.

Грехът, който хората обичат и си играят с него е като отровна змия. Той погубва душата със своята смъртоносна отрова, ако човек не го изостави. Не си играйте с греха!

От всички злини за човека, грехът е най-голямото. Той отнема мира на душата, премахва светлината от ума, лишава земята от благословения и всяка твар от добротата й. Когато човек се отпусне, идват болестите.

Грехът не е безвредна грешка в живота. Той действа разрушително върху тялото, душата, взаимоотношенията с околните и Бога.

Против грехът има само едно средство за защита – прошката. Исус Христос има силата да прощава греховете и когато Той ти прощава, Той те освобождава от властта на греха.

Един човек имал дъщеря, за която било предсказано, че ще бъде ухапана от змия и ще умре в деня, в който престъпи в брачната си стая. Той много се тревожел заради това.
На сватбения си ден дъщеря му взела брошката си и я забила в стената. Без да иска по този начин тя пронизала окото на една змия.
На сутринта извадила брошката си и видяла мъртва змия прилепена към нея. Когато научил за това баща ѝ я попитал:
– Какво си правила вечерта?
Тя замълчала за малко и смутено казала:
– Снощи един бедняк помоли за милостиня на вратата, но всички бяха заети със сватбеното тържество и никой не го чу. Затова аз станах, взех сватбения подарък от теб и му го дадох.
Бащата със сълзи в очите казал:
– Добре си направила. Наистина, милостта от смърт избавя.

Невъзможността за бягство от Божието присъствие най-добре е илюстрирано от разговора на равина Йосе и една благородна римлянка. Тя му казала:
– Моя бог е по-велик от твоя, защото когато твоя Бог се яви пред Моисей в горящата къпина, той закри лицето си, но когато видя змията, която е моя бог, той избяга от нея.
Равинът отвърнал:
– Когато нашият Бог се изяви пред Моисей в горящата къпина, той нямаше къде да се скрие, понеже Той е навсякъде, а що се отнася до змията, която е твоя бог, човек трябва да отстъпи две или три крачки и ще избяга от нея.

Много създания остават незабелязани, защото окраската им се слива с заобикалящата ги среда. Този трик се нарича „маскировка“. Ала най-големите майстори на маскировката са онези, които многократно си менят цвета според обстоятелствата.
да вземем камбалата. Това е вид плоска риба.
Някакъв учен веднъж сложил на дъното на аквариум дъска за шах и след броени минути камбалата придобила шахматна окраска. Какъв е трикът?
Малките цветни гранулки в люспите на рибата се придвижват заедно или поотделно в отговор на сигналите изпратени от нейния мозък. И този номер изненадва всеки нападател на камбалата.
Ако не можеш да промениш цвета си, можеш да се опиташ да станеш невидим.
Удивително е, че някои риби, например стъклената морска котка има прозрачно тяло и се слива с фона зад тях. В същност той прозира. Представяш ли си какво е да виждат през стомаха ти?
Ето и още еди интересен вид имащ особена стратегия за оцеляване.
Стъклената змия на Палас е всъщност безкрак гущер. Когато я нападнат, 1,5-метровото й тяло се накъсва на гърчещи се парченца. И в суматохата главата някак си успява да се измъкне. След като я оставят на спокойствие, тя си отглежда ново тяло.

За да не се чувстват самотни мъж и жена си взели кученце, немска овчарка. Те го обичали и се грижили за него, както за собствено дете. Кученцето пораснало и се превърнало, в красив и умен пес. Неведнъж спасявал имуществото на стопаните си от грабеж. Бил верен, предан, обичал и защитавал господарите си.
Седем години след това на съпрузите им се родила дългоочакваната рожба. Мъжът и жената били щастливи, детето заемало почти цялото им време, а на кучето не отделяли и грам внимание. Кучето се почувствало ненужно и започнало да ревнува от бебето.
Веднъж родителите оставили спящото си дете в къщи, а на терасата приготвяли барбекю. Като свършили работата си отишли да видят детето. Насреща им излязло кучето. Устата му била окървавена и то доволно махало с опашка. Бащата предположил, че се е случило най-лошото, свалил пушката си и убил кучето.
Когато влезли в детската стая на пода до люлката на сина си, видели огромна обезглавена змия
– Аз убих вярното си куче! – казал мъжа, едва сдържайки сълзите си.
Колко често несправедливо съдим за хората? Най-лошото е, че го правим без колебание, без да знаем причините, защо те са постъпили точно така или иначе. На нас ни е безразлично, за какво са мислили, какво е могло да стане по-късно..
Нека не прибързваме. Следващия път, когато сме готови да осъдим някого, нека си спомним тази история с кучето.