Живял някога султан, когото хората почитали като най-мъдрият владетел. Веднъж синът му го попитал:
– От къде си почерпил великта си мъдрост? В кои книги я намери? Какви учители те насочиха към нея? Искам да стана твой истински наследник, не само по сан, но и по мъдрост.
– Сине мой, – казал султан, – аз съм чел същите книги, които ти сега четеш. Моите учители, днес обучават теб. Но това, което наричат мъдрост, аз получих от мравката, пеперудата и змията.
– Как стана това? Разкази ми, татко!
– Готвех се за поход срещу бунтовниците. Мислите ми бяха мрачни, а очите ми бяха забодени в земята. Не можех да избера война или мир. Войната изглеждаше необходима, но последствията от нея ме ужасяваха. И тогава видях една малка мравка, която се опитваше да влачи товар многократно превишаващ теглото ѝ. Тя не можеше да го придвижи, но не можеше и да се откъсне от него. Това продължи дълго време. Тогава си помислих: „Защо да занимавам себе си и народ си с тежки походи?“ И нямаше война.
Другия път, бях в съда. Съдиите бяха взели решение, но чакаха моята дума. Мислех да кажа, че не винаги съм съгласен със законите, но в този момент е правилно и справедливо. Изведнъж пеперуда трепна с криле, близо до прозореца и привлече вниманието ми. И аз не казах това, което мислех, а само промълвих: „Аз съм гост тук. Решавайте сами според закона“. И съдът реши съгласно закона, а не според моето желание. И тяхната присъда беше милостива.
Третия път убиец искаше да ми отнеме живота. Той ме чакаше в храстите на дворцовата градина, където аз всеки ден се разхождах. Изведнъж черна змия пропълзя в краката ми. Аз от страх извиках и стражите веднага дойдоха. Те тръгнаха да търсят змията, а намериха убиеца.
Истинската мъдрост, сине, не е в книгите. Истинската мъдрост търси помощ от Небето. Тази помоща е винаги близо до нас, тя трепти в небето, плъзга се по тревата … Нека само очите, ушите и сърцето ни да бъдат отворени за нея.

Един човек отишъл при един отшелник в пустинята и го попитал какво прави по цял ден.

– Зает съм от сутрин до вечер. Имам два сокола, които трябва да обуздавам, два ястреба, които трябва да дресирам, два заека, които трябва да усмиривам, една змия, за която трябва да се грижа, едно магаре, което трябва да товаря и един лъв, който трябва да укротявам.

– Къде са животните, за които говориш? – попитал човекът.

– Двата сокола са моите очи, двата ястреба са моите ръце, двата заека са краката ми, змията е моя език, магаретое тялото ми, а лъвът е сърцети ми. Със всички тези животни в мен, аз се боря от сутрин до вечер..

На близкото дърво крещели птици и летели над гнездото си. Какво ли ги е подплашило така? Голяма змия увита около дървото леко се плъзгала към гнездото.
Самецът полетял на някъде и скоро се върнал държейки в човката си клонче с листа. Той внимателно го поставил над гнездото, преди отново да се впусне в атака към врага.
Змията се извивала и все повече приближавала гнездото. Вдигнала глава и погледнала в гнездото, но след това бързо започнала да се спуска надолу по ствола на дървото.
Що за клонче е било това? Какво стана? Това било клонче от храст сока, на който е много отровен за змията и тя никога не се докосва до него.
Нека се научим от птиците как да прилагаме нужното по време на опасност.
Когато човек види намесата на Божията ръка, не може да остане безучастен. Неговите дела са прекрасни и Той ни дава всичко, което ни трябва навреме.

Благодатта на Бога прави живота ни такъв, какъвто трябва да бъде. В своята небрежност хора могат да пропуснат една възможност, която им се дава от Бога. Ето защо, ние трябва винаги да бъдем нащрек срещу духа на света.
В околностите на Мъртво море расте содомската ябълка. Външно плодовете й изглеждат привлекателни и вкусни, но ако ги опитате, ще разберете, че до сега не сте слагали в устата си нещо по-отвратително, от което трудно можете да се отървете.
Тази ябълка е истинския образ на света. Плодът изглежда, на пръв поглед, съблазнителен и обещаващ много радости, но когато го вкусите, той оставя в сърцето и душата неприятна тежка утайка. Пазете се от плодовете на този свят, това е плодът на Содом.
В чашата на наслажденията от света, на дъното й, се намира горчивина. Светът прикрива примамките си с цветни радости, зад които се таи змия. Тя рано или късно ще ви ухапе и ще впръсне във вас смъртоносна отрова. Светът иска да ви отдалечи от истинския път. Той няма да ви доведе до целите ви. Може да възбуди жажда, но не може да насити душата. Обещава много, но взима всичко.
Да се отделим от света не означава да избягаме  от семействата си и обществото, а да му противопоставим духа Христов. Вие можете да живеете в света, освободени от неговото зло.
Нека да имаме различни цели от света. Да се борим с греха в името на Христос, независимо от това, че светът се бори с Христос в името на греха. В тази борба лесно не отстъпват силите на тъмнината, но в нея участват и хора, които “ обикнаха тъмнината повече от светлината“.

Когато сме притеснени и не знаем как да решим проблемите си, губим от погледа си обикновените неща, които могат да са отговори на въпросите ни. Човек само трябва да се вгледа внимателно и ще види уроците, които ни дават нещата, явленията и самата природа около нас.
Учудвали ли сте се защо рибата плува срещу течението? Плавайки така тя улавя много повече храна, т.е. тя има много повече шансове да засити глада си, отколкото по течението. Дори и препятствията не я спират да прави това.
А какво правим ние? Отпускаме се по течението, защото е по-спокойно и комфортно…. И колкото повече постъпваме така, толкова по-слаби ставаме. Така изпускаме възможности, които ни се предоставят в живота.
Използвайте опита на рибите!
Погледнете кучето! Поне веднъж ви се е случвало, куче дружелюбно да ви погледне и весело да помаха с опашка. И когато му дадем нещо вкусно се усещаме, че животното не е поставяло условие като: „Заведи ме у дома си, нахрани ме, а след това аз ще те погледна приветливо и ще помахам с опашката.“ Кучето първо отдава своите чувства, а после получава това, което му е нужно. Освен това то не ви заставя да направите точно, както то иска, а прави необходимото за дадения момент и ви оставя намира, ако не му дадете това, което му се полага.
Нека да отдаваме нужното на тези, които са около нас, независимо дали ще се облагодетелстваме от това!
А какво ще кажете за змията?
Тя няма ръце и крака, но ние се страхуваме от нея и я заобикаляме. Но в замяна на това змията не започва да хленчи: „Не съм се родила на точното място. Те не ме приемат….. Никой не ме обича…..“ Тя се обхожда така, както умее. Приспособява се и е напълно доволна от живота си.
Затова по-добре използвайте това, което имате и то максимално.